ДА ДЕЙСТВАШ ОТ ЦЕНТЪРА!
Дзен 禪 – в превод означава съществуване в пълна осъзнатост.
Как се съществува в пълна осъзнатост?
В пълна осъзнатост се пребивава когато се практикуват трите основни приципи в Дзен:
Първият принцип е не-знанието, той се явява и като най-интимно действие на човека със себе си.
Вторият принцип е да бъдеш свидетел.
Tретият принцип е да предприемеш действия.
Практикуването на тези три принципа ни дава ефективен начин да се придържаме към собственият си център. Това ни позволява да действаме от нашето най-спокойно място във всяка ситуация.
С редовното приложение трите принципа могат да се превърнат в начин на живот. Въпреки че, принципите са изброени като поредност, когато ги прилагаме, не следват определен ред. Причината за това е че, всеки принцип е свързан с другите два. Те са вградени един в друг, преплитат се, единия не може без другите. Центрирането в нас, разбирането на обстоятелствата и действията ни, са добър начин да намерим себе си в непрекъснато развиващия се и безкрайно разнообразен кръг на живота.
Първият принцип е на “Не-знанието”.
Знанието и не-знанието представляват едно и също действие. Те са страните на една монета. Не-знанието, може да бъде описано като отказване от придобити статични идеи за себе си, за другите хора в живота, за Вселената. В живота на всеки присъстват трудни моменти – социални и политически катаклизми, внезапна загуба на любим човек или неочаквано уволнение от работата – такива моменти могат да направят живота на всеки човек доста нестабилен. Но всъщност, ако се замислим, нещата са винаги нестабилни. Просто ние хората имаме склонност да живеем в живот от заблуди, когато приемаме различни неща за даденост, ние притъпяваме чувството си за реалност. Именно авторитетите, идеите, формите, представите, очакванията, последователностите от действия(навиците ни) правят живота ни да изглежда илюзорно солиден. Винаги си представяме или предвиждаме бъдещето, реализирано според нашите очаквания. Истината е че, след като започнем да обръщаме специално внимание на истинската природата на живота, ще започнем да поставяме под въпрос всичките си убеждения.
Как можем да знаем какво ще се случи в бъдеще? Не можем – защото във вселената, от най-малките й частици до най-големите й форми, непрекъснато се движат и променят.
Чрез практиката на “Трите принципа”, Не-знанието се фокусира върху това, непрекъснато да пускаш на свобода, статичните гледни точки. Не-знанието е като светкавица на откритост или внезапно осъзнаване на момента в който съществуваме.*
Това отпадане на нещата на които сме разчитали, като чувството за стабилност, може да ни накара да разберем онова място, което наричаме център. За всеки човек, това е най-интимното място, то носи най-много познание за истинската ни същност.
В един свят на нестабилност къде може да се намери подслон?
Отговорът е в това, че не-знанието е това, което предхожда празнотата и спокойствието. С други думи, да се задържи центъра е да се приютиш на мястото което съществува, преди да е възникнало каквото и да е. Да пребиваваш в празнота и дълбоко мълчание, е все едно да правиш най-дълбока възможна почивка. Това е мястото, където личният интерес не се е появил. Това не е празнота, а по-скоро тъмнина, където идеите, предметите все още не са разграничени, видени или определени. Всеки сам може да отиде в тъмнината и да стане празен съд, празен от гледни точки и преднамерености. Един празен съд не отказва нищо и получава всичко. Практикуваме ли по този начин, можем да създадем повече пространство, за да посрещнем собствените си реакции към действията на другите.
Идеята е не да се откажем от идеите си, а временно да ги оставим настрана. По-късно можем да ги приемем отново. По този начин практиката на не-знание може да ни приведе в съответствие с постоянно променящата се взаимосвързана реалност, наречена Живот. Практикуването на принципа не-незнание може да изглежда невъзможно, и въпреки това, когато осъзнаем, че самият живот не изключва нищо, практикуването на не-знание с течение на времето позволява да станем по-наясно с това, което сме оставили, и това което сме премахнали от живота си.
Вторият принцип е да бъдем свидетели на радостта и страданието на света.
Практиката да свидетелстваме, е да видим всички аспекти на ситуацията, включително нашите привързаности и преценки. Ние не можем да живеем естествено в състояние на не-знание, защото животът изисква от нас постоянни действия в конкретно поставени условия. Когато станете свидетел на себе си и на всичко, което ви заобикаля. Вие сте нащрек за уникалността на онова, което възниква и се срещате с него точно така, както е. Когато се комбинира с не-знанието, принципът “Да бъдеш свидетел”, може да укрепи способността ни да гледаме по широко на света, като по този начин ни дава възможност да присъстваме когато се случват самите неща, точно тези които ни карат да се чувстваме, притеснени, претрупани и сякаш сте загубили себе си и центъра си в бурята около нас. Тя може да укрепи способността ни да изслушваме други мнения, като по този начин да си дадем възможност за вземане на решение с по-богато разбиране на конкретната ситуация в която се намираме.
Практикувайки медитация, ние се научаваме, да бъдем свидетели, като допълнение към това ние засилвате осъзнаването на мисли, чувства и усещания, когато те възникват и преминават през нас. С повишаването на осведомеността започваме да усещаме простор и стабилност, да виждаме, че имаме избор в отговора си на това, което възниква. С течение на времето се научаваме да сме свидетели с едно чисто детско любопитсво и състрадателно отношение към всичко, което възниква. Това не означава да потискаме на емоциите си, а по-скоро да сме наясно с това, което избираме да подхранваме. Съществува стара приказка, която предупреждава, че когато много демони се борят вътре във вас, този, който се храни най-много, е този, който ще стане най-силен. Всеки сам отговаря за това, което храни в себе си. След като станете свидетел на себе си, ще си дадете сами възможност да решите, дали да продължите да храните отровите, като алчност и омраза, завист или ще развивате духовната си сила, която ще ви помогне да останете свидетел дори и в най-силната буря и да пребивавате в центъра си.
Да станеш свидетел и да погледнеш дори на себе си в трето лице може да даде възможност да се справим и с най-трудните житейски обстоятелства. Практиката е винаги достъпна за всекиго, независимо от времето, мястото, ситуацията или хората, които участват.
Когато сте свидетел, вие сте активно ангажирани със средата, понякога духовните практики могат да имат неутрализиращ ефект, да намалят чувствата, а не да ги засилят, понякога може да стане обратното. Да задържиш центъра си, не означава да станеш духовен зомби, да задържиш центъра се е да живееш в пълнотата на собствената си човечност. Ние сме живи, така че бъдем напълно живи.
Третият принцип е предприемането на действия.
Невъзможно е да се предскаже как може да реагира човек във всяка ситуация, нито пък може да се предскаже кога ще възникне конкретно събитие или какво може да произтече от него. Основната идея е, че действието, което възниква, е винаги полезно действие, което служи на всички и на всичко, включително и на вас, независимо от характера му и чувствата ни спрямо него.
Понякога действието е толкова просто, колкото да продължим с практиката на първите два принципа на непознаване и свидетелство. Самата практика на трите елемента сама по себе си е полезно действие.
Прилагането на принципите е въпрос на постоянно правене на стъпка назад към нас самите, непрекъснато разпознаване на вътрешни ни процеси в средата на приемане която сме създали. Когато се придържаме към центъра, чрез правенето на тези принципи, премахваме предварително подготвени отговори и преднамерености, винаги действаме креативно и уникално за към това което се случва.
Практиката на трите принципа може да се превърне в начин на живот. Ефект от непрекъснатата и последователна практика на трите принципа е, че когато следващият път загубите “почва под краката си” и попаднете в агресивна среда, вие ще успеете да възстановите своя център по-бързо. Непрекъснатото изпълнение на практиката спрямо всичко от ежедневието ни, ни дава възможност много лесно да върнем центъра си и при най-трудните обстоятелства.
Използването на принципите води до заякване на нашите духовни мускули и все по-задълбочаващо се чувство за реалност. Тъй като животът се разгръща естествено около нас, трите принципа са винаги активни вътре в нас и винаги ни насочват обратно към центъра.
Зен съвети, когато около нас ври и кипи, или сме загубили себе си.
Ученик попитал Учителя си: “Какво трябва да направи човек, когато идват атаки от всяка посока?”
Учителят му отговорил: “Задръж центъра.“
След това учителят допълнил: „Вчера, когато бях на път, бях хванат от внезапна буря с проливен дъжд и бурен вятър, затова се насочих към един стар храм и намерих подслон.“
Приемането на подслон в стар храм се отнася до самия Аз, или до мястото, където се постигна спокойствие и човек напълно осъзнава първоначалната си природа.
Смисълът на този урок е прост: Когато вали силен дъжд и духа силен вятър, човек търси най-близкия подслон. Как е възможно да знаем какво да правим в буря, но въпреки това в други ежедневни ситуации под голям стрес и натоварване се чувстваме, като че ли сме загубили представа какво да правим?
Когато нещата идват от всички посоки, намерете своя център и действайте от там!
Прочетете за:
Основните концепции в Дзен
Сатори – Събуждане
Мушин – Празният ум
Фудошин – Неподвижният ум
Мушутоку – Умът който не търси нищо
Заншин – Живият ум
Хиширию – Отвъд мисленето
Автор: Николай Петров
източници: Лекции на Тик Нят Хан