Categories
Дзен Статии Хейко терапия

Как да повишим щастието си?

 

Как да повишим щастието си? Как да се чувстваме щастливи? Ще ви споделя няколко неща, които ми се случиха в процеса на превръщане на моето нещастие във щастие. Процеса за мен стартира когато  се усетих напълно неудовлетворен и нещастен, пристрастен към цигари и приемащ алкохол редовно, всичко това преди 10-тина години. 

Години по-късно, спрял цигарите, намалил до минимум алкохола, по пътя на промяната си придобил духовни умения и емоционална интелигентност, разбрах че нито едно от тези неща които спрях да правя не успя да ме направи щастлив. Това което е абсолютно важно и съм напълно сигурен, е че без отказването от вредните навици, не бих успял да променя живота си към по-добро и сега да пиша тази статия за щастието докато се чувствам щастлив. Това е така защото вредните навици допълнително ни изтощават, а когато сме в лошо общо състояние с ниска жизнена енергия, последното от което имаме нужда е още една пробойна в “лодката”.  

Искам пак да подчертая, нито едно “нещо” не успя да ме направи щастлив. Прочетете  какво всъщност е щастието. 

Великото нещо което научих, е че вече имах всичко необходимо за да съм щастлив, но моето лично щастие беше заровено под моята несигурност, недоволството ми от живота ми, отвращението ми от тялото и себе си и не на последно място фантазиите с който се идентифицирах по-това време. 

Урока който научих в процеса на личностната си трансформация бе : Щастието е винаги с мен. Щастието представлява процеса по трансформация на купчината непотребни ненужни страхове, несигурности и грешни представи, така че това което остава след трансформацията е една автентична личност радваща се на живота. 

Както аз така и вие в момента имате всичко необходимо за сме щастливи. Не е нужно да променяме каквото и да било в себе си или в живота си. Просто трябва да видим какво имаме в живота си.

Промяната в моя живот

Когато реших да погледна обективно на своя живот, пожелах да променя, някой неща. Поисках един идеален (утопичен) живот. Мислех си, че ако създам този живот, ще бъда щастлив.

Не искам да ви разочаровам, но всичко е фантазия. Всички го правим: фантазираме през цялото време за идеалния партньор, идеалните деца, идеалната работа, дом, кола, компютър, дрехи, пътуване, мебели, телевизор и, разбира се, тяло. Всички мислим, че ако имаме тези идеални неща, тези перфектни фантазии, ще бъдем щастливи, нали?

Да, ама не. Защото най-важното е да знаем, че фантазията никога не може да се сбъдне, реалността никога няма да съвпадне с фантазията, независимо колко вярваме че това се случва. 

След като промених няколко неща в живота си, отслабнах, спрях цигарите, и тн. Все още не бях удовлетворен. Да бъда удовлетворен, е умение което научих съвсем отделно.

Постепенно научих, че храната не е необходима за справяне със стреса, страховете, самота, скука и други подобни.

За всеки аспект на фантазиите ми: научих, че стремежът целеустремеността никога не работи за повишаване на щастието. Научих, че никога не мога да постигна фантазиите, че дори и да ги постигна, ще искам още и още и никога няма да бъда щастлив. 

Какво ни трябва за да сме щастливи

И така, какво ни прави щастливи? Какво ни трябва за да сме щастливи?

Можете да се стремите към щастие във външни неща, всичко което харесвате: къща, работа, кола, любящ партньор, храна, лекарства, пазаруване. Но те не ви правят щастливи, поне не за дълго, а когато не ви дават постоянно щастие, тогава трябва да продължите да се стремите към повече и вашето щастие винаги е подчинено на външни фактори и хора.

Можем да открием истински не свършващ извор на щастие вътре в себе си. Можем да научим, че имаме някои невероятни неща вътре в себе си, че те са красиви, ако се научим да ги приемаме такива, каквито са – и да не се опитваме да се измерваме с каквато и да е фантазия. Можем да научим, че животът винаги е невероятен такъв, какъвто е, без фантазиите ни. И тъй като щастието е вътре, ние не можем да го загубим, защото хората около нас не са в добро настроение или поради някакви други външни фактори моделиращи нашето светоусещане.

Това не е бърз процес, за мен отне повече от 10 години, но възможността да се радваме на живота вече е в нас, тя е самият живот. Тя е навсякъде около нас ( отвътре и отвън не са различни неща). Единственото с което се разделяме са нашите фантазии и модели към които се стремим понякога сляпо понякога целенасочено.

Предлагам ви няколко идеи, за това как да намерим щастието вътре в нас.

“Когато искаш да си силен, вярвай. Когато искаш да си щастлив обичай.”  – Виктор Юго

В текста описах моя процес за това, как търсех личното си щастие извън мен. Сега искам да изясня каква е алтернативата?

А тя е:  Да търсим и открием щастието вътре в нас!

Откъде идва щастието?

Според вас от къде идва щастието? Дали това, че някой те обича, или от това че хапваш вкусна храна, или пък имаш страхотно тяло, или си почиваш на морето – планина, или може би да изпиеш чаша хубаво кафе?

Всеки от изброените неща не причиняват щастието. За нас те може да са свързани с щастието – когато ги изпълняваме, ние сме щастливи в по-същото време, но има нещо съществено, всеки от нас е правил изброените неща докато е изпитвал и липса на щастие.  За нас това са външни събития, които се случват по едно и също време с вътрешни събития. Много е важно да можем да видим това ясно. 

Това което се случва в нашия мозък е процес, между външното събитие и нашето вътрешно състояние на щастие което изпитваме едновременно.

Хапваме нещо много вкусно > Забелязваме храната, обръщаме внимание на вкусовите и качества. Ако не внимаваме обаче и хапваме автоматично докато гледаме телевизия или филм, не получаваме щастието от храната.

Ако хапваме и нашият фокус е в това да видим добрите характеристики храната, да видим как тялото ни, рецепторите ни реагират, да усетим мига, този автентичен миг който няма да се повтори никога, и да го приемем като такъв. 

Тази рецептори, това умение да се фокусираме в положителни характеристики, всъщност ни карат да бъдем щастливи. Ние сме щастливи от самото преживяване на живота, от самия живот, от възможността ни да усещаме.

И това е всичко: забелязването и оценяването на хубавите и лошите характеристики, може да ни кара да бъдем щастливи от живота. И колкото повече забелязваме и оценяваме живота си (и себе си), толкова по-щастливи сме.

Откриване на щастието в себе си

Значи ли това, че щастието наистина не е свързано с външни неща, като храната или любовта от някой друг? 

Искам да обясня, че щастието е процеса, който се случва вътре в нас. И този процес може да се случи, независимо какво се случва извън нас.

Всичко нужно от което се нуждаем е вътре в нас. Хубавите неща, които можем да оценим, за да бъдем щастливи – винаги са в нас. И инструментите за превръщането на тези суровини в щастие… те също са в нас. Просто трябва да ги развием.

Кои са нещата в нас, които можем да видим, които могат да ни помогнат да открием как да повишим щастието си.

Щедри  ли сме? – щедростта е нещото което ни прави щастливи във всеки етап на нейното осъществяване. (Виж повече тук)

Обичаме ли?

Можем ли да даряваме любов?

Изпитваме ли състрадание?

Добри ли си сме в нещо?

Добри слушатели ли сме?

Съчувстваме ли на болката на другите?

Оценяваме ли красотата в природата, в другите?

Имаме ли добри идеи?

Решителен ли сме?

Добри ли си сме в някакъв спорт?

Креативни ли сме? – прочети повече 

И така нататък. Това само част от всички вътрешни качества, които всички притежаваме, които можете да откриете в себе си, които могат да ви направят щастливи сами по себе си.

Така че, процесът на щастие е: – забелязване, оценяване, щастие от живота – може да се приложи към нещата в нас, без значение какво се случва навън. Можем да се научим да забелязваме добрите неща в себе си и да започнем да обичаме себе си. Да обичаме себе си е най-важното умение (прочетете повече за него тук) , което можем да научим и е най-важната основа върху която да стъпим. 

Да почитаме всичко, което е около нас като съществена част от това, как да повишим щастието си

Това е началото. Това, което е вътре в нас, е невероятно, но също и това, което е във всички останали и живота навсякъде около нас. Това може да са външни неща, но виждането, осъзнаването за тях (и щастието, което произтича) идва отвътре.

Така че ключовото умение е да се научим и повишим способността си да забелязваме, приемаме и оценяваме всичко около нас и всички, които виждаме и с които взаимодействаме. 

След като започнете да обръщате внимание и да гледате, ще откриете някои невероятни неща. Навсякъде около нас е самият живот, изпълнен с красота, творческа енергия, музи, радост, триумф на духа над материята, както и болка, страдание и недоволство. 

Всеки път когато слагаме отрицателна оценка, можем да се сетим за това че няма недостатъци а само характеристики. Ние оценяваме недостатъците на другите хора и нашите собствени недостатъци като „лоши. Kакво ще се промени, ако нашето отношение към недостатъците премине в разбиране, че недостатъците са част от това да бъдем хора? Тогава „недостатъците“ не са ли празник на това кои сме ние като хора и на действията които извършваме. Не са ли гневът, грубостта и грешките част от нашата красота като човешки същества?

Ако нямахме тези „недостатъци“, нямаше да сме толкова прекрасни и уникални. Няма негативни неща  в живота, а само възможности, които започваме да виждаме, когато се научим да ги разпознаваме „недостатъци“ като причина да бъдем щастливи.

След като успеем да направим това, можем да видим чудото във всяко малко нещо около нас и вътре в нас. И тогава осъзнаваме, че животът е истинска радост във всеки момент, ако просто му обърнем внимание и го оценим.

Това е пътя, чрез осъзнатост и намерение да работим и учим, как да повишим щастието си, както на нашето лично така и нашето общо щастие.

За методът “Хейко” това е основна практика, която можете да научите и отработите, получавайки подкрепа от мен. Вижте повече за “Хейко” и възможността да присъствате на някоя от практиките. 

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Хиширию – Отвъд мисленето и немисленето

 

Да не мислиш за нищо е Пътят. След като се научите на това, всичко става Пътят. – Бодхидхарма

Хиширио е състояние на ума отвъд мисленето и немисленето. По време на практиката на Зазен това е нормалното състояние на съзнанието.

Съзнанието по време на медитация не е същото като в ежедневието, когато медитираме нашето съзнание е различно от интелекта. По време на зазен имаме мисли, които се появяват и изчезват естествено, това е напълно нормално. Ако оставим тези мисли да идват и да си отиват свободно, без да им придаваме форма, без да искаме да ги преследваме, интелектът става спокоен сам по себе си и се появява Хиширио съзнание, съзнание отвъд мисленето и немисленето.

Когато постоянно мислим, анализираме, смятаме или оприличаваме, ние не сме в нормалното състояние на ума. Различни абстрактни модели на нашето въображение и лични желания се изразяват в ума ни, отдалечавайки ни от простото, естествено, спокойно и изначално състояние на ума ни.

Колкото повече мислим, толкова повече се страхуваме и толкова по-тревожни ставаме. Ако останем дълго време в състояние на тревожност, това може да създаде усложнения за нас и дори психични заболявания.

Колкото повече човек мисли и премисля, толкова повече започва да се страхува, това повишава тревожността му и го кара да мисли още повече. Може да се види как това започва да прилича на порочен кръг. С нашият мозък се случва един вид микрофония, сигнала от колоните влиза в микрофона, след което бива усилен от усилвателя и така, отново, и отново се усилва, докато накрая изгори оборудването.  

Когато мислим твърде много, конфликтите и битките завладяват ума ни, като ни пречат да намерим истинския покои. Това пречи да се хармонизираме с реалността и с Вселената като цяло.

Когато спрем тази вътрешна дейност, ние се връщаме към нормалното, просто и спокойно състояние на ума.

Как да излезем от порочния кръг на прекомерното мислене?

Когато усетим, че не спираме да мислим за нещо. Когато мислите ни станат обсебващи е хубаво да си кажем, че няма нищо лошо в това. Това е част от това да си човек, ние постоянно се тревожим, разочароваме, изпитваме страх и несигурност, а мозъкът ни постоянно иска да реши нашите проблеми, всички искат сигурност и яснота. Понякога обаче може да бъде освобождаващо да се откажем от този вид мислене. Това може да доведе до по-добър сън, спокойствие и простота на живот. И така, как можем да направим това?

Можем да наблюдаваме простотата на Хиширьо при животните. Котките са например много прости същества. Те са лесни за разбиране и не са сложни. Котката прави каквото си иска и е изцяло свързана с настоящето, никога не прави нищо преувеличено и излишно.

Животните живеят истински Дзен, тъй като са напълно свързани с настоящия момент. Затова трябва да гледаме на тях като на примери в нашето пътуване да станем едно с Вселената.

Хиширио е абсолютното съзнание за без его, в пълно единство с цялата Вселена. И подобно на Дзен, това не може да бъде обяснено, но може да се изживее по време на Зазен.

Ще споделя моя опит за този процес:

Често, когато сме хванати в капана на прекомерното мислене, не сме наясно, че това е такъв порочен процес. В този момент за нас не съществува по-голямата картинка, за момента всичко което правим изглежда правилно.  Оставаме с убеждение, че това което трябва да направим, е да продължим да мислим за това нещо, което ни тревожи. Но за да излезем от цикъла, трябва да разберем, че сме в него. Затова ще опитам да помогна като изброя няколко признаци, които дават информация дали сме в такъв капан.

За повечето хора такъв сигнал може да е нарастващото безпокойство, липса на сън, неспособност за фокусиране. За други това може да е желание за агресивно поведение, словесно или не, за трети желанието за контрол върху ситуации или процеси. Ако усетите подобни сигнали е важно да  идентифицирате основния си страх, който поражда проблема.

Може да приложите един трик, като погледнете отвъд това, за което смятате, че трябва да бъде разрешено, след което се опитайте да насочите вниманието си към страха скрит под него. Все едно пред вас има илюзионист, опитайте да не гледате в ръката която се опитва да ви вземе вниманието, към другата ръка с в която илюзиониста крие монетата. Не гледайте обекта на мислите си или проблема, който трябва да разрешите, наблюдавайте страхът, който ви прави несигурни и обезпокоени. Опитайте се да разберете какво чувствате в момента в тялото си?

Бъдете заедно със страха си, наблюдавайте къде и как се проявява. Почти винаги бягаме от страховете си, и защо не те ни ужасяват. Но именно това бягство и отказа да го преживеем ни вкарва в порочни кръгове. Преди да успеем да се отървем прекомерното мислене, трябва да трансформираме чувството си на страх, което е в тялото ни. В противен случай, рискуваме опитаме да успокоим изплашено дете, като просто го игнорираме.

Това което можем направим е да бъдем със страха си и да се отпуснем заедно с него, да го приемем, за да може той да се отпусне с нас. Можете ли да почувствате страха като усещане и да останете с него? Можете ли да дишате дълбоко и бавно, за да можете да забавите пулса си и да се отпуснете въпреки страховете си? Можете ли да предизвикате един съюзник, в лицето на любопитство си и да погледнете към страховете си с нови очи? 

Попитайте се какво е необходимо. Попитайте какво може да ви помогне да разберете страха си, малко състрадание, малко музика, чаша хубав чай, водене на дневник или разходка, рисуване, разговор с близък човек. 

Запитайте се какво е най-простото нещо, което бихте могли да направите тук и сега, във този момент, кой е най-простият начин, нека отговора дойде от сърце? След това се доверете на това си решение, дишайте и се преместете в настоящия момент.

Обърнете се към нещо което има в този момент точно пред вас. Какво е нещо точно пред вас, върху което бихте могли да се съсредоточите? За мен може да е светлината в стаята, природата, друг човек, най-често се фокусирам в центъра на тялото си и намирам покоя там. За всеки е различно, възможно е дори да отговорите на имейл или да напишете публикация в своя блог. Изберете нещо просто, което е точно пред вас.

Научете се да се доверявате на това, което сте избрали от сърце, това ще бъде достатъчно да спре порочни кръг, след това се фокусирайте върху нещо тук и сега.

В никакъв случай, не бива да се идеализира  умението да се справяме с навика да мислим прекомерно. Това не е цел, да седим като зеленчук който не усеща нищо, не е въпрос на постоянно немислене или някакво преследване на цел, като абсолютна празнота и тн., не е въпрос и на постигане на някакво състояние. Всяка цел която искаме да постигнем, всяко оприличаване, подражание така или иначе за нас е поредната илюзия, плод на нашето съзнание и ни отдалечава от момента тук и сега. Да се увличаме и правим грешки е съвсем нормално. Въпроса е в отношението с което живеем и напрежението което то създава или отнема от живота ни.  Ние решаваме кога дали да приемем това като част от нашата човечност, да култивираме обич за неяснотите и страховете си, който ни поднася живота.  

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

 

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Мушутоку – Умът който не търси нищо

Мушотоку е отношението с идеална цел, да не искаш да спечелите нищо за себе си. – Тайсен Дешимару

В Дзен концепцията за Мушотоку представлява състояние на ума, при което духът не се стреми да получи нищо. Това е отношението на ума, който не се привързва към предметите и не търси лична печалба.

Без това състояние на ума медитацията (зазен) не е автентична. Универсална мъдрост се корени в Мушотоку и надхвърля дуалностите и ограниченията, създадени от нашето его. Когато си мушотоку, дори и да загубиш, винаги си свободен, винаги щастлив.

Тази концепция за действие, без да искаме да постигнем резултат, и да даваме, без да искаме нещо в замяна, е една от най-предизвикателните идеи в будизма, тъй като хората сме склонни да мислим от гледна точка на печалба или какво ще получим в замяна на нашите усилия: „Ако аз дам това, може би ще получа нещо друго в замяна”.

Не трябва да практикуваме Дзен медитация, или Зазен, с надеждата да спечелим нещо от това, да получим нещо в замяна. Не практикувайте медитация за слава или за постигане на нещо каквото и да е това число и просветление; не практикувайте, за да получите награда; не практикувайте, за да получите езотерични сили.

Не практикувайте медитация заради себе си; практикувайте само за ради самата практика. В медитацията няма обект и субект; това е просто единението на абсолютния Аз с Космоса. В което и да е изкуство човек трябва да бъде мушотоку, без никаква цел или желание за постигане на нещо.

В ежедневието човек винаги иска да получи това, което няма, и се страхува да не загуби това, което вече има. Някои хора постоянно мислят за печалба, чудейки се какво могат да получат в замяна на това, което дават. В ежедневието трябва да печелим пари, за да оцеляваме.

Например, човек, който работи във финансите, трябва да прави печалба – това е естеството на неговата работа. Въпреки това, това отношение, което се фокусира само върху печалбата, е различно действие то също може да се разглежда като автентичната практика и може да изпълнява приципа на необвързването.

В Дзен Мушотоку означава да се отървем от привързаността на ментално ниво, тоест да останете непривързани към личната печалба във всички форми. Да се ​​освободиш от печалбата означава да се освободиш от вътрешното Аз. В крайна сметка отказването от себе си (егото) е най-голямото постижение, което можете да постигнете. Мушотоку си ти, аз и цялата Вселена в чиста искреност.

Мушотоку, това състояние на ума, в което действате, без да искате да постигнете резултат, и давате, без да искате нещо в замяна, Това е ключовото отношение, характеризиращо пътя на всеки Буда.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Фудошин – Неподвижният ум

Фудошин е концепция в дзен, тя представлява умът, който е посрещнал всички предизвикателства на живота и е постигнал състояние на пълно спокойствие и безстрашие. Това състояние на спокойствие е от съществено значение в практиката на Зазен.

Фудошин не е умът който е спрял на някаква идея и е сляп за абсолютно всичко останало, точно обратното в дзен много често се използва наименование което представлява отрицание на самото действие. Тази концепция е точно обратното, да можеш да наблюдаваш всичко, в мирно състояние на пълна решимост и непоклатима воля. С винаги готов за действие ум. Това е състоянието на духа, който е решен да победи и е изпълнен със смелост, издръжливост и решителност да преодолее всяко препятствие, което се изпречи на пътя му. Фудошин се свързва с чувство за непобедимост, за ум, който не може да бъде смутен от объркване, колебание, съмнение или страх.

В Япония Фудошин се проявява в безспорната демонстрация на самурая на смелост и решимост да се изправи срещу трудностите, опасностите, болката и дори смъртта без страх. Както каза великият японски фехтовач, Цукахара Бокуден: „Умственото спокойствие, а не умението, е знак за зрял самурай“.

От западна гледна точка, концепцията за воин (самурай, буши) без гняв или ярост, може да бъде доста трудна за разбиране и приемане. Тъй като ние  сме изключително дуалистични, трудно можем да съвместим идеите за насилие и мирен и спокоен ум, но това състояние на ума е било същността на самураите и днес е същността на бойните изкуства като кендо, джудо, карате или айкидо.

В ежедневието ни Фудошин е защитата срещу „шикай“ или четирите болести на ума: гняв, съмнение, страх и изненада.

Чрез практика на Зазен, учениците се научават имплицитно да се центрират и изчистват ума си, като по този начин развиват ума на Фудошин.

В нашата ера на произволни актове на насилие, ярост на пътя, домашно насилие и какви ли не други загуби на самоконтрол, не е трудно да се види как развитието на тази концепция може да направи живота на всеки по-добър.

Често за мен са казвали че съм „спокоен“ човек, и аз наистина съм спокоен през повечето време. Когато някой около мен е подложен на стрес, аз запазвам спокойствие и не се поддавам на стреса и това поведение сякаш успокоява хората около мен. .

Когато се случи нещо непредвидено, аз спокойно предприемам подходящи действия, вместо да се поддам на напрежението и да блокирам.

Когато има наистина голям стрес и ситуация в която се изисква спешна реакция, задържам се съзнателно в центъра си, потопям се във вътрешното си спокойствие, това ми позволява да усетя трудността и да намеря непоклатимата връзка с всичко около мен.

Това може да прилича все едно се хваля но всъщност е умение. Умение придобито с практика. Умение поддържано от всекидневни ситуации и реакции към средата. Истината е че винаги имаме избор, можем да се поддам на стреса, но можем и да запазим спокойствие като това ни позволи да видим ситуацията по повече ъгли. Казвам ви това с надеждата, че моя личен пример ще помогне на някой да опита.

Ако искате да сте спокойни, да се стресирате по-малко… Предлагам ви това ръководство.

Започвам с мотото “Голям праз – Какво толкова е станало”

Веднъж моята дъщеря докато игреше на детската площадка падна и си нарани главата. Потече кръв и ситуацията не беше приятна. Като резултат тя се уплаши и видимо пред очите ми се поддаде на страха, че е станало нещо много страшно. Съвсем спокойно я попитах боли ли, през сълзи тя каза не много. Питах я защо плаче оказа се че я е страх от това какво ще каже майка й. Помолих я да си представи онова спокойно място което беше намерила в класовете по йога в детската градина, едно спокойно топло уютно място. Тя опита и последва усмивка, стреса, шока всичко беше изчезнало. Направихме превръзка промихме  раната и се прибрахме, всичко беше останало в миналото. 

Спомнете си за това мото винаги, когато нещата се объркат, или някой ви разочарова, или не получавате това, което искате. “Голям праз”.

Разбира се, има някои неща, които са сериозни: Ситуации на Живот и смърт или извънредни ситуации, когато някой се нуждае от нашата помощ.

Има и други ситуации, към които не можем да реагираме с подобно отношение “Какво толкова”, но през повечето време ситуацията не е толкова застрашаваща, колкото си представяме, а ние ненужно добавяме излишен стрес към ситуацията.

Стресът напрежението не развързват така или иначе сложни възел в който се намираме, те просто го затягат допълнително и работят срещу нас.

Имате десетки неща за вършене, нямате достатъчно време, за да направите всичко? Кажете си “Голям праз” и изберете нещата, които можете да направите, и се захващайте за работа. Това е всичко, което можете да направите така или иначе, така че не си струва да добавяте дори и минимално количество стрес към и без това трудната ситуация.

Имате трудна задача за изпълнение, която ще отнеме много време и е с несигурен резултат? Кажете си “Голям праз” и просто направете първата крачка. Просто се движете. Ще видите как постепенно се справите с трудността.

Имали сте планове и те се разпаднат? -“Какво толкова”.  Измислете нови различни неща, адаптирайте се към ситуацията.

Някой е недоволен от вас? “Много важно”, не може всички винаги да са доволни от вас, все се намира някой критикар, много често ако им, дайте им малко състрадание и видите тяхната болка, можете да  предприемете подходящите действия, за да помогнете да поправите нещата, ако не просто продължете с живота си.

Както винаги има и друг ъгъл от който можем да погледнем на мотото “Голям праз”, всичко в живота ни е изключително важно. Всичко, което правим, има значение. И по този начин, вместо просто да се оставим и да се разсейваме или да приемаме нещата за даденост, можем да се отдадем на това което правим с цялото си внимание и любов. Ако си позволим да се разстройм или стресираме нашата енергия се разпилява.

Има някои практики които помагат в тежки ситуациии ни учат на умението да запазваме спокойствие:

Свържете се с трудността.

Обикновено искаме да се измъкнем от трудностите, да сложим край на стреса и болката, да намерим спокойствие, да избягаме. Това обикновено води до по-големи затруднения и недоволство от ситуацията и по никакъв начин не ни помага. Вместо това можем да се свържем с чувството на стрес, с болката или страха, гнева или раздразнението, което изпитваме. Това означава да се потопим във физическото усещане в тялото си, без да изпадаме в паника. Това което изпитваме е просто чувство в настоящия момент и можете да останете с него, със смелост. Това е трансформираща практика и ви препоръчвам да я практикувате толкова често, колкото можете през деня.

Станете по-голяма версия на себе си.

Когато сме стресирани или разочаровани, това е, защото сме хванати в капана на нашата собствена малка, егоцентрична гледна точка. Искаме това, което искаме, и сме нещастни, когато не го получаваме. Ако успеем да надхвърлим тази ограничена гледна точка, изведнъж ние си създаваме известно пространство. Имено заради това пространство нещата не изглеждат толкова затворени и ужасни. Даваме си възможност да видим по-голямата картина, да видим нещата от гледните точки на други хора, да видим, че има нещо повече от това, което виждаме и искаме. Това разширено съзнание обикновено е доста успокояващо. Когато се притеснявате, опитайте да излезете извън себе си и да видите нещата от гледна точка на другите или от птичи поглед. Просто наблюдавайте. 

Свържете се със спокойствието в центъра. С

лед като направите горните две практики, има една по-дълбока: намерете мястото вътре в себе си, което е напълно спокойно. Това е центърът на бурята, където нищо не се движи в хаус, където има чувството, че има вечна истина – че си дълбоко свързан с всичко останало. Намирането на това може да отнеме известно време. След като откриете тази непоклатима връзка, няма значение какво се случва около вас – защото тя е там за вас.

Можете да практикувате всички тези, последователно, или просто да изберете една от практиките и да я практикувате всеки ден в продължение на седмица или повече. Гарантирам ви, ще намерите спокойствието и то ще бъде изящно, ще се научите на едно ново умение да създавате живо изкуство в нас и около нас. Изкусвото да живеете в баланс. 

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Основни концепции в Дзен

 

Ще се опитам да отговоря на въпроса какви са основните концепции в Дзен. Като ще се стремя да обясня каква е същността на дзен.  Ще се опитам да отговоря щателно на този въпрос по надолу в текста, но първо  ще дам възможно най-краткия отговор.

Дзен е нищо, затова и няма никаква същност. Дзен не може да бъде обяснен и вкаран в категории. Затова няма учебник, няма и ученик. Няма необходимост от обучение.

Това е краткия отговор!

Всяка концепция, в дзен има за цел да помогне, като замени и премахне други концепции (идеи, модели, вярвания, убеждения, „знания“ и „истини“), които са напълнили човешкия ум. Една концепция измества друга, това понякога става мигновено, друг път отнема години, и след това, в перфектния случай, всички концепции се оказват патерици от които нямаме нужда, когато проходим самии. Най-често човек замествайки едното с другото попада в следващия капан, както се казва в поговорката “от трън, та на глог”. Това само по себе си представлява един затворен цикъл на причинно следствени връзки. 

Всяка концепция е непълна, несъвършенна. Плод на аналитичния преценяваш и категоризираш мозък. 

Какъв е смисълът от тези концепции? 

Те имат един временен краткотраен смисъл, както е казал Буда “Всичко винаги се променя”. Животът не стои на едно място. Не съществува такъв набор от знания, който би бил краен и пълен. На всеки етап това което разбираме ни се вижда пълно, но в следващия момент ни се струва недостатъчно и незавършено.

Няма нищо лошо във всички религии и системи за самоусъвършенстване,  те са само етап от безкрайния път към Божественото, проявен във всеки човек и цялата позната и непозната вселена. Всяка от тях играе своята роля по нашия път, важна роля. С течение на живота, всичко се променя. Рано или късно човек тръгнал да развива духовността си, търсещ просветеление, ще стигне до разбиране, че всички трупани с години учения, са непълни и недостатъчни.  

Защо ли това е така? 

Когато човек търси просветление, то никога не се намира там където го търси, сякаш магически се отдалечава от нас, всеки път когато решим че е наблизо. Причината за това е в нашата дуална природа, ние се опитваме да търсим в дуалността. Понякога човек не разбира, че търси недуалност в дуалността. Но каквото и да намери в дуалността, то не може напълно да пасне, сякаш този ключ не е за тази ключалка. В практиката човек изпитва различни преживявания, различни “истински” състояния, които му се струват страхотни истински и ценни. В крайна сметка човек сам вижда в последствие, че Абсолютната реалност не се преподава, може да бъде заменена и описана от дуалният ум и учения. Нито едно духовно преживяване, дори и най-дълбокото такова не може да ни удовлетвори вечно. Затова човек започва да търси на друго място, друга истина, друг извор, като всеки пореден по “истински” по автентичен. Рано или късно всички, духовни преживявания,  си отиват и след това човек отново започва да работи неуморно да се стреми да постигне следващото такова. Всичко се променя. Неизменна е само нашата природа. В един момент от живота си след като е опитал всичко Буда разбрал, че търсенето е безсмислено  преследване на илюзии. Той оставил всичко и седнал под едно дърво да медитира, Защото разбирал, че вече имал всичко нужно в себе си, още от момента на своето раждане. Тогава за него се случва това, което после хората са нарекли просветление или пробуждане.

Именно това разбиране, че хората сме едновременно дуални и недуални. Такова е естеството ни. Води до събуждането. Затова имаме нужда в определен етап от живота си от концепции от храна с която да храним дуалния си ум, докато го наситим и осъзнаем, че нямаме нужда от повече концепции. 

Затова Ви представям основните Дзен концепции. Представям Ви ги с надеждата да Ви помогнат по пътя към просветлението, макар и в последствие станат ненужни. 

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Заншин: Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

Заншин е Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

В превод от японски Заншин буквално означава ум без остатък. Заншин е концепция, която можем да открием в дзен, будо (японски бойни изкуства), особено в Кендо, в много японски изкуства, като икебана (аранжировка на цветя), чадо (чаената церемония) и суми-е (рисуване с мастило).

Ако може просто да се обясни, то Заншин е състоянието, в което умът е напълно бдителен и осъзнава заобикалящата го среда; когато умът остава неподвижен, без да е привързан към нищо и е напълно присъстващ във всеки момент.

Действайки тук и сега, в пълно осъзнаване на случващото се, това което се случва с идването на осъзнаването на точно този момент тук и сега, за нас всичко  става взаимосвързано и целият Космос е повлиян от нашето отношение, както и ние сме повлияни от целия космос.

За да бъде изпълнен принципът Всяко действие и всяка мисъл във сегашния момент “тук и сега” трябва да бъде хармонична, не трябва да има нищо излишно, човек трябва да присъства изцяло във всяко действие, което прави. Когато ям, ям. Умът ми е изцяло ангажиран с действието на хранене. Когато рисувам рисувам. Умът ми е изцяло ангажиран в настоящия момент. Намирам се тук и сега, изцяло потопен в задачата си до завършването и.

Всяко действие е важно; хранене, обличане, измиване, подреждане на дома, взаимодействие с други хора – всички тези действия са от изключителна важност за нас, най-малкото защото са част от нашият живот. Изпълнявайки ги в ежеднението в пълна осъзнатос и присъствие ние ги превръщаме от тривиялни в сакрални.

В Зазен тялото е статично, но духът ни не е прикрепен за някоя част той е навсякъде и никъде едновременно. По лесно е да започнем да практикуваме, Заншин статично, докато седим в медитация с пълен фокус, ние малко по малко, научаваме да създаваме специфичен вид бдителност. Впоследствие това умение може да се разшири до всяко действие от ежедневието ни и в крайна сметка човек осъзнава, че няма обикновени моменти в неговия живот..

Защото всеки момент е специален, различен и неповторим.

Самото прилагане на принципа Заншин, може да се разглежда като изкуство, изкуство за постигане на 100 процентово внимание и фокус. Предлагам един пример даваш отговор как да постигаме на целите си в живота от легендарния майстор на стребла с лък на име Ава Кензо.

През 20-те години на миналия век германец на име Ойген Херигел се премества в Япония и започва да тренира японското бойно изкуство за стрелба с лък.

Негов учител е Ава Кензо. Кензо бил убеден, че начинаещите трябва да овладеят основите на стрелба с лък, преди да се опитат да стрелят по истинска цел. През първите четири години обучение на Херигел е било позволено да стреля само по бала със слама на три метра разстояние.

Когато най-накрая учителят му позволил да стреля по истински мишени, който били разположени на по-големи разстояния. В началото Херигел се успявал да уцели но с всеки изминал ден неговото представяне ставало по зле. Стрелите излитали далеч от целта и той се обезсърчавал с всеки следващ изстрел. Херигел бил убеден, че проблемът му е в лошото прицелване, но Кензо му обяснил, че проблема не  е в самата стрелба или в прицелването. Проблема му е в цялостното разбиране за изкуството и няма общо с неговата техника.

Разочарован от това, учителя не му помогнала по начин а който очаквал, Херигел му казал: „Тогава щом техниката и обстоятелствата нямат значение, вие трябва да можете да уцелите целта и със завързани очи.“

Кензо замлъкнал за момент и след това му казал: „Елате да ме видите тази вечер.“

Стрелба с лък, със завързани очи

След като паднала нощта, двамата мъже се върнали в двора, където се намирала тренировъчната зала. Кензо отишъл до нормалното си място от което практикувал стрелба по мишените, а целта му била скрита някъде в нощта. Майсторът заел поза за стрелба, сложил стрела в тетивата, опънал и пуснал стрелата в мрака.

По-късно Херигел написал в книгата си: „От звука разбрах, че е попаднала в целта.“

Веднага Кензо изтеглил втора стрела и отново стрелял в нощта. Херигел скочил изтичал през двора, за да види резултата от стрелбата.

В книгата си „Дзен в изкуството на стрелбата с лък“, Херигел пише: „Когато включих светлината над стойката на целта, открих с учудване, че първата стрела беше поставена точно в центъра на мишената, докато втората бе преминала точно през средата на първата и я беше разцелипа на две еднакви половини”.

Майсторът по стрелба Ава Кензо, бил толкова внимателен към процеса, неговото умение да се фокусира  довело до точен изстрел. Със свръх човешко внимание той успява да възпроизведе точната поредица от движения на тялото си, да види целта в себе си, като успява да уцели центъра на мишената дори без да вижда външната цел. Това пълно осъзнаване на тялото и ума по отношение на целта е известно като заншин.

Заншин е дума, използвана често в японските бойни изкуства, за да се отнесе към състояние на спокойна бдителност.  Умът е съсредоточен изцяло върху действията и е фиксиран върху разглежданата задача. Заншин постоянно осъзнава нашето тяло, ум и обкръжение, без да се създава напрежение никъде. Това е бдителност без усилие.

На практика обаче заншин има още по-дълбоко значение. Избирайки да практикуваш заншин, човек  избира да живее живота си умишлено и да действа с посока, а не безсмислено да ставаш жертва на хаоса.

Врагът на постоянното осъвършенстване

Има известна японска поговорка, която казва: „След като спечелиш битката, затегни каската си.“

С други думи, битката не приключва, когато спечелим войната. Битката приключва само когато ни мързи, когато загубим фокус, когато загубим чувството си за ангажираност и когато спрем да обръщаме внимание. Заншин: е актът на живот с бдителност, независимо дали целта вече е постигната.

Ние можем да пренесем тази философия в много области на живота.

Писане: Битката не свършва, когато публикуваме книга. Тя завършва, когато се приемем за завършени, когато загубим бдителността, необходима за продължаване на усъвършенстването на това което правим.

Фитнес: Битката не свършва, когато спечелим състезание. Приключва, когато загубите концентрация и пропуснете тренировки или когато загубите фокус и претренирате.

Предприемачество: Битката не свършва, когато направите голяма продажба. Приключва, когато станем нахакани и самодоволни.

Врагът на усъвършенстването не е нито провала, нито успеха.

Врагът на усъвършенстването е скуката, умората и липсата на концентрация. Врагът на усъвършенстването е липсата на ангажираност към процеса, защото процесът е всичко.

Изкуството на Заншин във всекидневния живот

„Човек трябва да подхожда към всички дейности и ситуации с еднаква искреност, еднаква интензивност и максимална информираност, която има когато стреля с лък и стрела.“ – Кенет Кушнер, Една стрела, Един живот

Живеем в свят, обсебен от резултати. Подобно на Херигел, ние сме склонни да наблягаме толкова много на това дали стрелката попада в целта. Ако обаче вложим тази интензивност и фокус и искреност в процеса – където поставяме краката си, как държим лъка, как дишаме по време на освобождаването на стрелата – тогава уцелване то на мишената е просто страничен ефект.

Въпросът е да не се притесняваме за поразяването на целта. Въпросът е да се влюбим в скуката да която може да се породи в практикуването на едно и също действие, да прегърнем всяка част от процеса. Въпросът е да изпълним този момент със заншин, този момент и всеки следващ с пълно осъзнаване и фокус, да носим принципа навсякъде в живота си.

Не е важна целта. Не финалната линия е важна. Важен е начинът, по който подхождаме към целта. Всичко е насочено. Заншин.

Когато Херигел се оплакал от невероятно бавното темпо на обучение, учителят му Кензо отговоря: „Пътят към целта не трябва да се измерва! От какво значение са седмиците, месеците, годините? “

Действителната фраза е „katte kabuto no o o shimeyo“, което буквално се превежда като „Затегнете каишката на каската след победа във войната“.

Просто следваме Пътя.

Това, което мислиш, това ставаш.
Това, което чувстваш,това привличаш.
Това, което си представяш, това създаваш.
Толкова е просто!
“Не ме питай какво е медитация,
Питай ме какво не е.
Където и да седя, медитирам.
Където вървя, медитирам.
Всичко което правя  е медитация.”

1956 – Jiangyou Figure Hill Temple Bridge

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Сатори – Пътят към Духовно пробуждане

 

Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.

Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък  да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа. 

Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича “тук и сега”). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление. 

Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.  

Опитайте да  живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано. 

Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент  “тук и сега”, дори докато четете този текст.

Днес да си пробуден  и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.

 

Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът. 

Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта. 

В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на “духовното” его.  Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.

Вървящи по така наречения “духовен път” желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст  е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете. 

Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.

Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма. 

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. 

Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: “Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти”. 

В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип – Мушин

Да гледаш във всички посоки

Започвам с този зенски принцип, не случайно. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.

Мушин е същността на Дзен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.

Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.

В Дзен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Дзен.

Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът “Мушин” нашият ум не е празен, като празна черупка.  Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.

„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.

Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.

Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите  очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.

Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.

Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.
В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.

Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.

Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?

Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.

В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.

Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш  на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.

Кунг Фу 

Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.

Изкуството

Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.

Балансиращ масаж “Хейко”
В зентерапия “Хейко” работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът “Хейко” е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.

Лична практика

Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.

Трети начин е Не-ум, не-мисъл.

В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват,  намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.

Какво прави това за нас

Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.

Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.

Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен

Какво е Дзен (основни принципи)?

ДА ДЕЙСТВАШ ОТ ЦЕНТЪРА!

Дзен 禪 – в превод означава съществуване в пълна осъзнатост.

Как се съществува в пълна осъзнатост?

В пълна осъзнатост се пребивава когато се практикуват трите основни приципи в Дзен:

Първият принцип е не-знанието, той се явява и като най-интимно действие на човека със себе си.

Вторият принцип е да бъдеш свидетел.

Tретият принцип е да предприемеш действия.

Практикуването на тези три принципа ни дава ефективен начин да се придържаме към собственият си център. Това ни позволява да действаме от нашето най-спокойно място във всяка ситуация.

С редовното приложение трите принципа могат да се превърнат в начин на живот. Въпреки че, принципите са изброени като поредност, когато ги прилагаме, не следват определен ред. Причината за това е че, всеки принцип е свързан с другите два. Те са вградени един в друг, преплитат се, единия не може без другите. Центрирането в нас, разбирането на обстоятелствата и действията ни, са добър начин да намерим себе си в непрекъснато развиващия се и безкрайно разнообразен кръг на живота.

Първият принцип е на “Не-знанието”.

Знанието и не-знанието представляват едно и също действие. Те са страните на една монета. Не-знанието, може да бъде описано като отказване от придобити статични идеи за себе си, за другите хора в живота, за Вселената. В живота на всеки присъстват трудни моменти – социални и политически катаклизми, внезапна загуба на любим човек или неочаквано уволнение от работата – такива моменти могат да направят живота на всеки човек доста нестабилен. Но всъщност, ако се замислим, нещата са винаги нестабилни. Просто ние хората имаме склонност да живеем в живот от заблуди, когато приемаме различни неща за даденост, ние притъпяваме чувството си за реалност. Именно авторитетите, идеите, формите, представите, очакванията, последователностите от действия(навиците ни) правят живота ни да изглежда илюзорно солиден. Винаги си представяме или предвиждаме бъдещето, реализирано според нашите очаквания. Истината е че, след като започнем да обръщаме специално внимание на истинската природата на живота, ще започнем да поставяме под въпрос всичките си убеждения.

Как можем да знаем какво ще се случи в бъдеще? Не можем – защото във вселената, от най-малките й частици до най-големите й форми, непрекъснато се движат и променят.

Чрез практиката на “Трите принципа”, Не-знанието се фокусира върху това, непрекъснато да пускаш на свобода, статичните гледни точки. Не-знанието е като светкавица на откритост или внезапно осъзнаване на момента в който съществуваме.*
Това отпадане на нещата на които сме разчитали, като чувството за стабилност, може да ни накара да разберем онова място, което наричаме център. За всеки човек, това е най-интимното място, то носи най-много познание за истинската ни същност.

В един свят на нестабилност къде може да се намери подслон?

Отговорът е в това, че не-знанието е това, което предхожда празнотата и спокойствието. С други думи, да се задържи центъра е да се приютиш на мястото което съществува, преди да е възникнало каквото и да е. Да пребиваваш в празнота и дълбоко мълчание, е все едно да правиш най-дълбока възможна почивка. Това е мястото, където личният интерес не се е появил. Това не е празнота, а по-скоро тъмнина, където идеите, предметите все още не са разграничени, видени или определени. Всеки сам може да отиде в тъмнината и да стане празен съд, празен от гледни точки и преднамерености. Един празен съд не отказва нищо и получава всичко. Практикуваме ли по този начин, можем да създадем повече пространство, за да посрещнем собствените си реакции към действията на другите.

Идеята е не да се откажем от идеите си, а временно да ги оставим настрана. По-късно можем да ги приемем отново. По този начин практиката на не-знание може да ни приведе в съответствие с постоянно променящата се взаимосвързана реалност, наречена Живот. Практикуването на принципа не-незнание може да изглежда невъзможно, и въпреки това, когато осъзнаем, че самият живот не изключва нищо, практикуването на не-знание с течение на времето позволява да станем по-наясно с това, което сме оставили, и това което сме премахнали от живота си.

Вторият принцип е да бъдем свидетели на радостта и страданието на света.

Практиката да свидетелстваме, е да видим всички аспекти на ситуацията, включително нашите привързаности и преценки. Ние не можем да живеем естествено в състояние на не-знание, защото животът изисква от нас постоянни действия в конкретно поставени условия. Когато станете свидетел на себе си и на всичко, което ви заобикаля. Вие сте нащрек за уникалността на онова, което възниква и се срещате с него точно така, както е. Когато се комбинира с не-знанието, принципът “Да бъдеш свидетел”, може да укрепи способността ни да гледаме по широко на света, като по този начин ни дава възможност да присъстваме когато се случват самите неща, точно тези които ни карат да се чувстваме, притеснени, претрупани и сякаш сте загубили себе си и центъра си в бурята около нас. Тя може да укрепи способността ни да изслушваме други мнения, като по този начин да си дадем възможност за вземане на решение с по-богато разбиране на конкретната ситуация в която се намираме.

Практикувайки медитация, ние се научаваме, да бъдем свидетели, като допълнение към това ние засилвате осъзнаването на мисли, чувства и усещания, когато те възникват и преминават през нас. С повишаването на осведомеността започваме да усещаме простор и стабилност, да виждаме, че имаме избор в отговора си на това, което възниква. С течение на времето се научаваме да сме свидетели с едно чисто детско любопитсво и състрадателно отношение към всичко, което възниква. Това не означава да потискаме на емоциите си, а по-скоро да сме наясно с това, което избираме да подхранваме. Съществува стара приказка, която предупреждава, че когато много демони се борят вътре във вас, този, който се храни най-много, е този, който ще стане най-силен. Всеки сам отговаря за това, което храни в себе си. След като станете свидетел на себе си, ще си дадете сами възможност да решите, дали да продължите да храните отровите, като алчност и омраза, завист или ще развивате духовната си сила, която ще ви помогне да останете свидетел дори и в най-силната буря и да пребивавате в центъра си.

Да станеш свидетел и да погледнеш дори на себе си в трето лице може да даде възможност да се справим и с най-трудните житейски обстоятелства. Практиката е винаги достъпна за всекиго, независимо от времето, мястото, ситуацията или хората, които участват.

Когато сте свидетел, вие сте активно ангажирани със средата, понякога духовните практики могат да имат неутрализиращ ефект, да намалят чувствата, а не да ги засилят, понякога може да стане обратното. Да ​за​държиш центъра си, не означава да станеш духовен зомби, да задържиш центъра се е да живееш в пълнотата на собствената си човечност. Ние сме живи, така че бъдем напълно живи.

Третият принцип е предприемането на действия.

Невъзможно е да се предскаже как може да реагира човек във всяка ситуация, нито пък може да се предскаже кога ще възникне конкретно събитие или какво може да произтече от него. Основната идея е, че действието, което възниква, е винаги полезно действие, което служи на всички и на всичко, включително и на вас, независимо от характера му и чувствата ни спрямо него.

Понякога действието е толкова просто, колкото да продължим с практиката на първите два принципа на непознаване и свидетелство. Самата практика на трите елемента сама по себе си е полезно действие.

Прилагането на принципите е въпрос на постоянно правене на стъпка назад към нас самите, непрекъснато разпознаване на вътрешни ни процеси в средата на приемане която сме създали. Когато се придържаме към центъра, чрез правенето на тези принципи, премахваме предварително подготвени отговори и преднамерености, винаги действаме креативно и уникално за към това което се случва.

Практиката на трите принципа може да се превърне в начин на живот. Ефект от непрекъснатата и последователна практика на трите принципа е, че когато следващият път загубите “почва под краката си” и попаднете в агресивна среда, вие ще успеете да възстановите своя център по-бързо. Непрекъснатото изпълнение на практиката спрямо всичко от ежедневието ни, ни дава възможност много лесно да върнем центъра си и при най-трудните обстоятелства.

Използването на принципите води до заякване на нашите духовни мускули и все по-задълбочаващо се чувство за реалност. Тъй като животът се разгръща естествено около нас, трите принципа са винаги активни вътре в нас и винаги ни насочват обратно към центъра.

Зен съвети, когато около нас ври и кипи, или сме загубили себе си.

Ученик попитал Учителя си: “Какво трябва да направи човек, когато идват атаки от всяка посока?”

Учителят му отговорил: “Задръж центъра.“

След това учителят допълнил: „Вчера, когато бях на път, бях хванат от внезапна буря с проливен дъжд и бурен вятър, затова се насочих към един стар храм и намерих подслон.“

Приемането на подслон в стар храм се отнася до самия Аз, или до мястото, където се постигна спокойствие и човек напълно осъзнава първоначалната си природа.

Смисълът на този урок е прост: Когато вали силен дъжд и духа силен вятър, човек търси най-близкия подслон. Как е възможно да знаем какво да правим в буря, но въпреки това в други ежедневни ситуации под голям стрес и натоварване се чувстваме, като че ли сме загубили представа какво да правим?

Когато нещата идват от всички посоки, намерете своя център и действайте от там!

Прочетете за: 

Основните концепции в Дзен


Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Автор: Николай Петров
източници: Лекции на Тик Нят Хан