Categories
Зен Статии

Сатори – Пътят към Духовно пробуждане

Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.

Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък  да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа. 

Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича „тук и сега“). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление. 

Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.  

Опитайте да  живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано. 

Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент  „тук и сега“, дори докато четете този текст.

Днес да си пробуден  и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.

 

Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът. 

Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта. 

В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на „духовното“ его.  Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.

Вървящи по така наречения „духовен път“ желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст  е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете. 

Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.

Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма. 

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. ♪ ♪ Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. 

Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: „Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти“. 

В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.

Categories
Зен Статии

Зен принцип – Мушин

Откриване на ума „БЕЗ УМ“ или иначе казано, да гледаш във всички посоки. 

Това е пъвият Зен принцип с който искам да започна. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.

Мушин е същността на Зен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.

Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.

В Зен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Зен.

Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът „Мушин“ нашият ум не е празен, като празна черупка.  Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.

„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.

Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.

Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите  очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.

Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.

Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.

В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.

Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.

Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?

Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.

В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.

Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш  на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.

Кунг Фу 

Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.

Изкуството

Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.

Балансиращ масаж „Хейко“

В зентерапия „Хейко“ работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът „Хейко“ е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.

Лична практика

Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.

Трети начин е Не-ум, не-мисъл.

В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват,  намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.

Какво прави това за нас

Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.

Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.

Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.

Categories
Зен

Какво е Зен?

ДА ДЕЙСТВАШ ОТ ЦЕНТЪРА!

Зен 禪 – в превод означава съществуване в пълна осъзнатост.

Как се съществува в пълна осъзнатост?

В пълна осъзнатост се пребивава когато се практикуват трите основни приципа в Зен, първият от който е не-знанието, той се явява и като най-интимно действие на човека със себе си.

Вторият принцип е да бъдеш свидетел.

Tретият принцип е да предприемеш действия. Практикуването на тези три принципа ни дава ефективен начин да се придържаме към центъра си и да действаме от нашето най-спокойно място във всяка ситуация.

С редовното приложение трите принципа могат да се превърнат в начин на живот. Въпреки че принципите са изброени като поредност, когато ги прилагаме, не следват определен ред. Причината за това е: всеки принцип е свързан с другите два. Те са вградени един в друг, преплитат се, единия не може без другите. Центрирането в нас, разбирането на обстоятелствата и действията ни са добър начин да намерим себе си в непрекъснато развиващия се и безкрайно разнообразен кръг на живота.

Първият принцип е на “Не-знанието”.

Знанието и не-знанието представляват едно и също действие. Те са страните на една монета. Не-знанието, може да бъде описано като отказване от придобити статични идеи за себе си, за другите хора в живота, за Вселената. В живота на всеки присъстват трудни моменти – социални и политически катаклизми, внезапна загуба на любим човек или неочаквано уволнение от работата – могат да направят живота на човек доста нестабилен. Но всъщност, ако се замислим, нещата са винаги нестабилни. Просто ние хората имаме склонност да живеем в живот от заблуди, като приемаме различни неща за даденост, ние притъпяваме чувството си за реалност. Именно авторитетите, идеите, формите, представите, очакванията последователности правят живота ни да изглежда солиден. Винаги си представяме едно бъдещето което би се реализирало според нашите очаквания. Истината е, че след като започнем да обръщаме специално внимание на природата на живота, ще започнем да поставяме под въпрос всичките си убеждения. Как можем да знаем какво ще се случи в бъдеще? Не можем – защото във вселената, от най-малките й частици до най-големите й форми, непрекъснато се движат и променят.

Чрез практиката на “Трите принципа”, Незнанието се фокусира върху това, непрекъснато да пускаш статичните гледни точки на свобода. Не-знанието е като светкавица на откритост или внезапно осъзнаване на момента в който съществуваме.
Това отпадане на нещата, на които сме разчитали, като чувството за стабилност, може да ни накара да разберем онова място, което наричаме център. За всеки човек, това е най-интимното място, то носи най-много познание за истинската ни същност.

В един свят на нестабилност къде може да се намери подслон?

Отговорът е в това, че не-знанието е това, което предхожда празнотата и спокойствието. С други думи, да се задържи центъра е да се приютиш на мястото което съществува, преди да е възникнало каквото и да е. Да пребиваваш в празнота и дълбоко мълчание, е все едно да правиш най-дълбока възможна почивка. Това е мястото, където личният интерес не се е появил. Това не е празнота, а по-скоро тъмнина, където идеите, предметите все още не са разграничени, видени или определени. Всеки сам може да отиде в тъмнината и да стане празен съд, празен от гледни точки и преднамерености. Един празен съд не отказва нищо и получава всичко. Практикуваме ли по този начин, можем да създадем повече пространство, за да посрещнем собствените си реакции към действията на другите.

Идеята е не да се откажем от идеите си, а времено да ги оставиме настрана. По-късно можем да ги приемем отново. По този начин практиката на не-знание може да ни приведе в съответствие с постоянно променящата се взаимосвързана реалност, наречена Живот. Практикуването на принципа не-незнание може да изглежда невъзможно, и въпреки това, когато осъзнаем, че самият живот не изключва нищо, практикуването на не-знание с течение на времето позволява да станем по-наясно с това, което сме оставили, и това което сме премахнали от живота си.

Вторият принцип е да бъдем свидетели на радостта и страданието на света.

Практиката да свидетелстваме, е да видим всички аспекти на ситуацията, включително нашите привързаности и преценки. Ние не можем да живеем естествено в състояние на не-знание, защото животът изисква от нас постоянни действия в конкретно поставени условия. Когато станете свидетел на себе си и на всичко, което ви заобикаля. Вие сте нащрек за уникалността на онова, което възниква и се срещате с него точно така, както е. Когато се комбинира с не-знанието, принципът “Да бъдеш свидетел”, може да укрепи способността ни да гледаме по широко на света, като по този начин ни дава възможност да присъстваме когато се случват самите неща, точно тези които ни карат да се чувстваме, притеснени, претрупани и сякаш сте загубили себе си и центъра си в бурята около нас. Тя може да укрепи способността ни да изслушваме други мнения, като по този начин да си дадем възможност за вземане на решение с по-богато разбиране на конкретната ситуация в която се намираме.

Практикувайки медитация, ние се научаваме, да бъдем свидетели, като допълнение към това ние засилвате осъзнаването на мисли, чувства и усещания, когато те възникват и преминават през нас. С повишаването на осведомеността започваме да усещаме простор и стабилност, да виждаме, че имаме избор в отговора си на това, което възниква. С течение на времето се научаваме да сме свидетели с едно чисто детско любопитсво и състрадателно отношение към всичко, което възниква. Това не означава да потискаме на емоциите си, а по-скоро да сме наясно с това, което избираме да подхранваме. Съществува стара приказка, която предупреждава, че когато много демони се борят вътре във вас, този, който се храни най-много, е този, който ще стане най-силен. Всеки сам отговаря за това, което храни в себе си. След като станете свидетел на себе си, ще си дадете сами възможност да решите, дали да продължите да храните отровите, като алчност и омраза, завист или ще развивате духовната си сила, която ще ви помогне да останете свидетел дори и в най-силната буря и да пребивавате в центъра си.

Да станеш свидетел и да погледнеш дори на себе си в трето лице може да даде възможност да се справим и с най-трудните житейски обстоятелства. Практиката е винаги достъпна за всекиго, независимо от времето, мястото, ситуацията или хората, които участват.

Когато сте свидетел, вие сте активно ангажирани със средата, понякога духовните практики могат да имат неутрализиращ ефект, да намалят чувствата, а не да ги засилят, понякога може да стане обратното. Да ​за​държиш центъра си, не означава да станеш духовен зомби, да задържиш центъра се е да живееш в пълнотата на собствената си човечност. Ние сме живи, така че бъдем напълно живи.

Третият принцип е предприемането на действия.

Невъзможно е да се предскаже как може да реагира човек във всяка ситуация, нито пък може да се предскаже кога ще възникне конкретно събитие или какво може да произтече от него. Основната идея е, че действието, което възниква, е винаги полезно действие, което служи на всички и на всичко, включително и на вас, независимо от характера му и чувствата ни спрямо него.

Понякога действието е толкова просто, колкото да продължим с практиката на първите два принципа на непознаване и свидетелство. Самата практика на трите елемента сама по себе си е полезно действие.

Прилагането на принципите е въпрос на постоянно правене на стъпка назад към нас самите, непрекъснато разпознаване на вътрешни ни процеси в средата на приемане която сме създали. Когато се придържаме към центъра, чрез правенето на тези принципи, премахваме предварително подготвени отговори и преднамерености, винаги действаме креативно и уникално за към това което се случва.

Практиката на трите принципа може да се превърне в начин на живот. Ефект от непрекъснатата и последователна практика на трите принципа е, че когато следващият път загубите “почва под краката си” и попаднете в агресивна среда, вие ще успеете да възстановите своя център по-бързо. Непрекъснатото изпълнение на практиката спрямо всичко от ежедневието ни, ни дава възможност много лесно да върнем центъра си и при най-трудните обстоятелства.

Използването на принципите води до заякване на нашите духовни мускули и все по-задълбочаващо се чувство за реалност. Тъй като животът се разгръща естествено около нас, трите принципа са винаги активни вътре в нас и винаги ни насочват обратно към центъра.

Зен съвети, когато около нас ври и кипи, или сме загубили себе си.

Ученик попитал Учителя си: “Какво трябва да направи човек, когато идват атаки от всяка посока?”

Учителят му отговорил: “Задръж центъра.“

След това учителят допълнил: „Вчера, когато бях на път, бях хванат от внезапна буря с проливен дъжд и бурен вятър, затова се насочих към един стар храм и намерих подслон.“

Приемането на подслон в стар храм се отнася до самия Аз, или до мястото, където се постигна спокойствие и човек напълно осъзнава първоначалната си природа.

Смисълът на този урок е прост: Когато вали силен дъжд и духа силен вятър, човек търси най-близкия подслон. Как е възможно да знаем какво да правим в буря, но въпреки това в други ежедневни ситуации под голям стрес и натоварване се чувстваме, като че ли сме загубили представа какво да правим?

Когато нещата идват от всички посоки, намерете своя център и действайте от там!

Автор: Николай Петров
източници: Лекции на Тик Нят Хан