Доста хора всъщност не знаят добре кой е бил Буда и, противно на това, което мнозина в западния свят смятат, той не е бил нито бог, нито легенда. Той е бил реален човек, живял преди около 2500 години в Индия.
Буда е роден в горите на Лумбини, близо до град Капилавасту, в днешен Непал, близо до индийската граница. Рожденото му име е Сидхарта Гаутама, на японски Шакямуни Готама. Въпреки че е живял около осемдесет години, датите на раждането и смъртта му не са установени с пълна сигурност. Повечето историци смятат, че е роден през 563 г. пр.н.е. и е починал през 486 г. пр.н.е.
Бащата на Гаутама, Суддходана Гаутама, е бил водач на воинската каста в Капилавасту. Майка му, царица Мая, Майадеви, умира скоро след раждането му и той е отгледан в разкош от баща си и новата съпруга на баща си.
Гаутама проявява ранен интерес към медитацията, размисъла и вътрешното развитие. По волята на баща си той се жени млад и участва в обществения живот на кралския двор. Има син, когото нарича Рахула.
Гаутама започва своето търсене на Просветление на двадесет и девет годишна възраст, когато успява да излезе извън стените на двореца. През целия си живот дотогава баща му съзнателно го е държал изолиран в двореца, за да го предпази от страданието и реалностите на света.
При първото си излизане извън двореца той се сблъсква с напълно нова за него действителност, свят, за чието съществуване не е подозирал. Вижда страданието на новородено бебе, болен човек, старец и разлагащ се труп. Тогава осъзнава, че страданието е общо за цялото човечество.
След като се среща с просяк монах, той спокойно и решително взема решение да изостави семейството си, богатството и властта си, за да постигне Просветление. Будистите наричат това решение „Великото отричане“ и го смятат за повратна точка в историята.
Една нощ, след като взема окончателното си решение, Гаутама напуска огромния дворец, оставяйки съпругата и детето си, и тръгва да пътува по света в търсене на Просветлението. Той обикаля Северна Индия като просяк и следва ученията на различни гурута, но скоро остава неудовлетворен.
Продължавайки търсенето на Истината, той се установява в местността Урувела, близо до Гая, заедно с петима мъже, които стават негови ученици и споделят същата цел. Заедно се стремят към Просветление чрез изключително сурова практика, включваща пълен отказ от светски удобства, медитация по десет часа на ден, хранене с по няколко зрънца ориз дневно, мълчание и почти никакъв сън.
Един ден, след като отслабва до краен предел от аскетичните си практики, той рухва от изтощение. Помага му селско момиче на име Суджата, което го нахранва с мляко и оризов пудинг, за да възвърне силите си. Това преживяване го кара да осъзнае, че крайният начин на живот, който води, е дълбоко небалансиран и няма да го доведе до Просветление.
В отговор на този опит той развива практика и начин на живот, които нарича „Средният път“, път на умереност, отдалечен от крайностите във всички аспекти на живота.
Постепенно възстановява здравето си, прекратявайки суровите си практики, но губи петимата си ученици, които го обвиняват, че се е отказал. Тези шест години на самоизтезание му показват, че крайният аскетизъм не води до резултат и че във всичко е необходим баланс.
Буда, Пробуденият
Една вечер, на тридесет и пет годишна възраст, той сяда в дхяна, санскритски термин със същото значение като дзадзен на японски и чан на китайски, в подножието на пипалово дърво, по-късно известно като „Дървото Бодхи“, в Бодх Гая, Индия.
Там той решава да не прекъсва медитацията си, докато не постигне Просветление, сатори на японски, пробуждане към реалността на Вселената.
След 49 дни медитация, на тридесет и пет годишна възраст, се казва, че постига Просветление. В този момент той става „Буда“, Пробуденият.
В момента на Просветлението си той преживява дълбоко интуитивно разбиране на съществуването и осъзнава причината за земното страдание, както и начина, по който то може да бъде прекратено. Неговите прозрения за страданието стават известни като Четирите благородни истини. Той формулира и Благородния осмократен път, едно от основните му учения, описвано като пътя, водещ до прекратяване на страданието. И Четирите благородни истини, и Благородният осмократен път са в самия център на будизма, както и на дзен.
След като решава да проповядва своето учение, Дхарма, Буда се връща при бившите си ученици в Бенарес. Впечатлени от неговата мъдрост, искреност и познание, те отново го приемат за свой учител и са ръкоположени като монаси. Заедно с него създават първата общност от будистки монаси, наречена Сангха на санскрит.
Скоро след създаването на първата сангха той изнася първата си проповед в „Еленския парк“ край Бенарес. Тази проповед съдържа същността на будизма, в която той разяснява учението за Средния път. Придружаван от учениците си, Буда пътува из долините на Ганг, разпространявайки философията си, привличайки последователи и създавайки монашески общности, в които всеки е приеман без дискриминация. По-късно се завръща в родния си град и проповядва на баща си, съпругата си и други членове на семейството.
Богат почитател финансира построяването на манастир в Савати, който се превръща в основната резиденция и учебен център на Буда. Учението му се разпространява и в големите градове по течението на Ганг се изграждат още манастири. Дори с нарастващото си влияние, Дхарма остава преди всичко начин на живот и философия, а не религия.
След живот, посветен на духовна практика, Буда умира в Кушинагар, в днешен Непал, на около осемдесет годишна възраст. Предвиждайки смъртта си, той предупреждава последователите си, но отказва да им даде конкретни указания за продължаването на учението. Вместо това настоява, че вече е предал всичко необходимо. Тялото му е кремирано, а прахът му е разделен и положен в осем будистки храма, разпръснати из Индия.
метафорично или не всеки може да бъде буда, това на санскрит ознаачава събуден. може ли да допълниш това за да го кача в сайта като добавиши хейко терапия за балансиране и кажеш какви са предимставата и.