Дзен цитатът “Кой слуша?” – може да се използва като средство което да ни напомнe да погледнем отвъд мислите и възприятията си. Ако се отдадем на този коан дълго време той може да ни помогне да променим ежедневното си повърхностно мислене с което сме свикнали да живеем. Коана може да ни помогне да поставим под въпрос природата на самото осъзнаване. Като ни предизвика да разгледаме нашата същност и способността ни за истинско слушане.
В основата си този въпрос ни кара да се запитаме: „Кой е този, който преживява този момент? Кой преживява звука като вибрация, кой преживява мислите и усещанията?“ Това ни премества отвъд обикновения, разсеян ум, който чува, но не слуша напълно, като ни подтиква да изследваме по-дълбокото осъзнаване в себе си.
Този въпрос не е само за акта на слушане на звуци, но има за цел да ни помогне да осъзнаем безмълвния наблюдател, „който“ стои зад всяко преживяване. В дзен това е път към разбиране на природата на ума и нашето директно, нефилтрирано преживяване на реалността.
Въпросът също така служи за разтваряне на илюзията за отделно, индивидуално аз. С въпроса “Кой слуша?” ние сме привлечени в настоящия момент и ни напомня, че осъзнаването само по себе си не е лично преживяване – то е универсално и отвъд границите на егото.
На практика този цитат ви приканва да станете по-внимателни, да забележите как слушате не само с ушите си, но и с цялото си същество. Истинското слушане в дзен означава да бъдеш напълно присъстващ и внимателен, позволявайки всички звуци, усещания и преживявания да бъдат чути без осъждане или привързаност.