Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.
Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа.
Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича “тук и сега”). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление.
Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.
Опитайте да живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано.
Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент “тук и сега”, дори докато четете този текст.
Днес да си пробуден и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.
Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът.
Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта.
В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на “духовното” его. Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.
Вървящи по така наречения “духовен път” желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете.
Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.
Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма.
Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване.
Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: “Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти”.
В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.