Categories
Статии

Вънтрешните мъжки и женски аспекти, и проявленията им в нас.

Дълбоко в себе си ние имаме два мощни съюзника. Те са нашата вътрешна мъжка и вътрешна женска енергия. Те са два аспекта на нашата същност и са мощен източник на любов, изцеление и успех в живота ни. Всеки от тях играе решаваща роля за цялостното ни благосъстояние, така че е изключително важно да разберем и развием техните уникални и допълващи се проявления. Хубаво е да направим това в осъзнат процес за да можем да ги хармонизираме помежду си. Когато тези два принципа са осъзнати и хармонизирани, човек може да преодолее повтарящи се и болезнени събития, да създадете по-пълноценен и дълбоко спокоен живот.

Пиша тази статия в следстие осъзнавания на проведения семинар „Сакрален съюз на вътрешния мъж и вътрешната жена“, който се проведе на 11-13.06.2021г. в Карабунар.  С тази статия искам да изразя благодарността си към смелите 14 човека, който участваха и работиха за балансирането на свойте вътрешни енергии. Пиша я, за да остане и като подкрепа на тяхните услия в бъдеще. Ще се опитам в нея да изразя това което отработихме заедно повреме на семинара, може някой от тях да се разпознаят в описанията. 

Разликата между пола и нашите вътрешени мъжки и женски аспекти

Нашите вътрешни мъжки и женски аспекти съществуват и живеят в нас. Дали разпознаваме тяхните проявление или не, те влияят на живота ни. Те съществуват в нас независимо от нашата биологична полова идентификация. Вътрешният мъжки и женски аспект са основни части на нашата природа, точно както имате две полукълба на мозъка, дясна ръка и лява ръка. Те са част от баланса, който съществува във всички природни неща. Всъщност пътуването за разпознаване и хармонизиране на нашият вътрешен мъжки и женски принцип е напълно отделен процес от това как изразяваме своя пол в обществото. За голямо съжаление, това познание не е засегнато в модерното образование, но пък за голямо щастие това познание става все по-достъпно, всъщност никога не е било толкова достъпно, в мрежата, в библиотеката или на различни семинари с такава насоченост човек може да прочете и преживее и интегрира в живота си това знание.

Преди да продължа искам да изразя мнение, че изградените в обществото роли на половете често не са в съответствие с естествените такива на хората. Например, ние сме били социализирани от деца, да мислим за женското като любящо, а за мъжкото като за силно. Но истината е, че женското и мъжкото са едновременно любящи и силни. Те просто изразяват любовта и силата си по различни начини. В този случай вътрешният мъж може да изрази любящата си сила чрез създаване на здравословни граници и подредба, докато вътрешната жената може да изрази любящата си сила, като остане присъстваща в момента, поддържаща солидна връзка с дълбините на истинските ни чувства и вътрешни напътствия, дори когато това е трудно е да се направи.

Един от многото положителни резултати от осъзнаването на нашите вътрешни мъжки и женски принципи и техните проявления е е, че човек става вътрешно насочен и свободен, вместо да зависи и да очаква от одобрение на другите, животът ни става продуктивен, смислен и изпълнен с любов.

Характеристики на здравия и осъзнат вътрешен мъжки принцип

Вътрешният мъж ни дава възможност за създаване на ясна структура и подредба, дисциплина, защита и граници, както и способността ни отстояваме на всичко в нашата цялост(без да се чувстваме разкъсани), да подкрепяме всичко с действие в нашият живот. Ангажираме вътрешния си мъжки принцип всеки път, когато участваме във външни за нас дейности, преследваме нашите желания и вдъхновения във външния свят чрез добре насочени, фокусирани, последователни действия. През обектива на вашия вътрешен мъжки принцип ние анализираме проблемите и придобиваме знания, като прилагаме логика и линейна мисловна дейност. Нашата вътрешна мъжественост е продуктивната сила с която щедро даваме на другите и на света.

Слабият-неефективен вътрешен мъжки принцип

Какво се случва, ако вътрешният ни мъж е слаб?

Вътрешният мъж може да стане неефективен, когато развитието му е спряно от преживяна травма или злоупотреба с него. След такова събитие вътрешния мъж се изключва от живителната сила на женското и губи потентността си. Неефективният вътрешен мъж се затруднява да поставя граници, да се предпазва (особено в интимните отношения), да говори(високо) и да изразява ясно и категорично мнението си и да завършва това което е започнал. Така че, въпреки че може да имаме много идеи и амбиции, за нас става предизвикателно да намерим дисциплината и да се съсредоточим, за да постигнем целите си, да завършим проектите, които сме започнали.

Хиперактивният вътрешен мъжки принцип

Алтернативно вследствие на преживяна агресия особено в детска възраст, нашият мъжки принцип вместо да стане слаб и неефективен, става насилник по пример това което сме преживяли, опитващ се да контролира всичко. Вследствие на на това той взема енергията на женския принцип и ни затваря за естествената флуентност и свързаността към женското, като налага модел на надмощие и контрол върху вътрешната жена. В резултат на това се чувстваме потиснати, изтощени и задвижвани отвътре навън, имаме желание да работим и да сме активни през цялото време. Когато си почиваме, може да се чувстваме тревожни и развълнувани, защото дълбоко в себе си част от нас усеща, че си губим времето. Може да изпитваме самота и да искаме повече интимност и пълнота във връзките си, но ако сме честни със себе си, ще разберем, че сме осигурили нито време нито сме отворили място в живота си, да поддържаме връзка с друг човек. Преодоляващата вътрешна мъжественост ни кара да се чувствате празни, изтощени и сами – дори ако успеем да постигнем професионалните си цели – ние сме направили това като сме пренебрегнали нуждите на душата си и сме пожертвали емоционалната си цялост. Това са само няколко примера за това как токсичният аспект на сянката на нашия вътрешен мъж може да попречи на живота ни.

Характеристики на здравословният женски вътрешен принцип

Вътрешната ни жена носи плавност, разширяване, творческо вдъхновение, взаимосвързаност, чувственост и осъзнаване на нашите чувства и емоции. Ангажирани сме с вътрешната си женственост всеки път, когато сме неподвижни, и навлизаме навътре във възприятията на нашият вътрешен свят. Възприятията които ни дават насока и яснота, също така способността да си почиваме и да се възстановяваме е свързана с женския принцип. През обектива на нашата вътрешна жена, ние интуитивно знаем истината във всяка ситуация, защото възприемате реалността от мъдра, всеобхватна 360-градусова перспектива. Поради тази способност да знаем отвъд логиката (понякога наричана „шесто чувство“), нашата вътрешна жена може да се ориентира удобно в царството на непознатото, по време на преходи в живота, когато трябва да се отдадем, да приемем и да продължим да живеем спокойно, без да знаем какво следва. Вътрешната ни женска сила, е сила на регенерация, отвореност и възприемчивост към другите и към изобилието, което светът ни предлага.

Слаба-потисната вътрешна жена

Какво се случва, ако нашата вътрешна жена жена е слаба?

Вътрешният ни женски принцип може да закърнее, когато е лишен от защитния аспект на вътрешния мъжки принцип, или когато вътрешния мъж, се опитва да ни защити чрез изключване(игнориране) и втвърдяване. Това което следва е, че губим способността да бъдем отворени, плавни и възприемчиви. Ако сме реагирали на стресиращи събития, като сме затворили вътрешната си женственост, може да ни е трудно да се доверим на това, което ни се предлага в живота, дори то да е добро и любящо. Така ставаме свръх бдителни и напрегнати. В следствие на това, може да ни е неудобно да получаваме комплименти, подаръци и най-важното – прояви на любов от близки хора. Често се случва когато вътрешната жена е лишена от енергия и е неосъзната ние да работим допълнително и да правим всичко правилно, но целта ни винаги да се отдалечава. Често можем да се чудим, защо целият труд който сме положили не е дал резулата който сме се надявали да получим. Причината за това е, че женската част от нас не е отворена и не приема нищо. Допълнителна последица от ранена, слаба вътрешна жена е, че можем да изпитваме затруднения при свързването с нашите чувства и емоции и ставаме прекалено психически откъснати от вътрешният си компас.

Преобладаващата и доминираща вътрешна женственост

Точно както вътрешният мъж може да стане свръхсилен и контролиращ, така и вътрешната жена може да стане преобладаваща и доминираща. Това се случва, когато нашата вътрешна жена подкопава структурата и дисциплината на вътрешният мъж, защото се чувства контролирана и пренебрегвана. Този тип токсичен вътрешен женски принц може да ви улови в непосилно количество емоции, които не достигат до решение, а вместо това ви изсмукват в безкрайна черна дупка и може да се окажеме депресирани и извън контрол. Тъй като този вид вътрешна женска сянка създава хаос, може да почувстваме, че животът ни е атакуван от непрекъсната драма, която изтощава нашата жизненост. Освен това такава екстремна проява на вътрешната жена често се заплита в емоциите на другите хора. Когато това се случи, може да се окажете прекалено идентифициращи се с емоциите и обстоятелствата на други хора до такава степен, че да започнете да губите самочувствието си и вече не можете да различавате собствените си мисли и емоции от мислите и емоциите на другите.

Това са само някои от начините, по които функционират нашите вътрешни мъж жена. Всеки има, под някаква форма, до известна степен тези сенчести аспекти на вътрешното мъжко и вътрешно женско, за щастие те винаги могат да бъдат хармонизирани и излекувани. Добрата новина е, че разбирането и осъзнаването на тези дълбоки аспекти на нашата собствена човешка природа е първата стъпка към трансформирането на техните разрушителни импулси в тяхната изначална, утвърждаваща живота, вдъхновяваща, мощна и любяща природа.

Николай Петров – 14.06.2021г

Categories
Зен Статии

Сатори – Пътят към Духовно пробуждане

Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.

Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък  да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа. 

Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича „тук и сега“). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление. 

Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.  

Опитайте да  живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано. 

Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент  „тук и сега“, дори докато четете този текст.

Днес да си пробуден  и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.

 

Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът. 

Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта. 

В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на „духовното“ его.  Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.

Вървящи по така наречения „духовен път“ желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст  е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете. 

Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.

Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма. 

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. ♪ ♪ Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. 

Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: „Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти“. 

В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.

Categories
Статии

Дзен с четка: Дзен подход към творчеството

Запазвам в съзнанието си четири прости думи, които пазя в сърцето си, като същевременно позволявам на четката ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм просто присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо.

Categories
Зен Статии

Зен принцип – Мушин

Откриване на ума „БЕЗ УМ“ или иначе казано, да гледаш във всички посоки. 

Това е пъвият Зен принцип с който искам да започна. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.

Мушин е същността на Зен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.

Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.

В Зен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Зен.

Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът „Мушин“ нашият ум не е празен, като празна черупка.  Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.

„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.

Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.

Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите  очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.

Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.

Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.

В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.

Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.

Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?

Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.

В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.

Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш  на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.

Кунг Фу 

Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.

Изкуството

Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.

Балансиращ масаж „Хейко“

В зентерапия „Хейко“ работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът „Хейко“ е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.

Лична практика

Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.

Трети начин е Не-ум, не-мисъл.

В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват,  намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.

Какво прави това за нас

Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.

Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.

Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.