Categories
Статии Хейко терапия

Драконово изразеният вътрешен мъжки принцип разрушаващ живота ни – Част 2

Най-големият дар, който можете да дадете на себе си и на света, е да се изправите пред собствените си страхове и сенки, да трансформирате и излекувате фрагментираните аспекти на вътрешната мъжественост.

В предната статия описах рухналият вътрешен мъж. Обясних също, как вътрешният мъж се фрагментира и става разрушителен, а именно когато се откъсне от здравословното вътрешно женско начало.  Това разкъсване с женския принцип  създава сянката на нашия вътрешен мъж.

Настоящата статия продължава с втория тип мъж в сянка или с други думи  „Драконово изразеният вътрешен мъжки принцип“

Драконово изразеният вътрешен мъжки принцип въплъщава характеристиките на вътрешното мъжко начало, доведено до преувеличена крайност, което го прави по-разрушителния от двата сенчести аспекта на проявленията на вътрешния мъжкия принцип. Всъщност драконовата вътрешна мъжественост е самият отличителен белег на патриархата и това е първопричината за господството, неравенството и дискриминацията, които определят най-лошото в нашето общество.

За да разберете най-добре фрагментираните сенчести аспекти на вашето вътрешно мъжество и вътрешна женственост, препоръчвам ви първо да проучите описанието на това как те функционират, когато са здрави в предишната статия, „Как вашите свещени любовници вътре играят решаваща роля в живота ви.“

Обобщение на сринатия вътрешен мъжки принцип в сянка.

Сринатият вътрешен мъжки принцип се откъсва от вътрешния женски принцип, като се изключва от неговата животворна и подхранваща енергия, потискайки емоциите, които иначе биха го подтикнали към действие. В резултат на това той се срива навътре и губи силата си – заедно с проактивната си ефективност в света и способността да служи като защитник. Сринатата вътрешна мъжка сянка също създава модели на оттеглено и пасивно-агресивно поведение, депресия, пасивност и неспособност да се утвърди в света.

Драконово изразеният вътрешен мъжки принцип

За разлика от рухналия вътрешен мъж, драконово изразеният се изключва от вътрешния женски принцип, като метафорично я затваря в кутийка и контролира. Когато това се случи, вие все още сте наясно с чувствата си, но ги критикувате като слабост и ги вадите от живота си. Следователно вашата вътрешна мъжественост губи способността да насочва действията си от място на дълбока връзка с вътрешната ви женственост. Когато драконовият мъж в сянка управлява живота ви, целите ви могат да станат продиктувани от повърхностни, умствени, егоцентрични желания, които са отделени от истинската ви цел в живота. Може да работите много усилено за постигането на тези фалшиви, често нарцистични цели, само за да почувствате дълбоко в себе си, че сте на грешен път, дори когато сте успешни и егото ви се чувства удовлетворено.

Докато драконовското вътрешно мъжко начало ви тласка с пълна скорост към това, което смятате, че е вашата цел, то ще го направи без коригиращата навигационна система на вътрешното ви женско начало и в крайна сметка вие се насочвате в грешната посока. В резултат на това, когато постигнете целта си, се чувствате празни и депресирани и животът губи смисъл. Драконовият вътрешен мъж никога не задава въпроса какво е наистина значимо за вас, той просто възнамерява да ви отведе до там възможно най-бързо, независимо от последствията. Ако сте преживели загуба на смисъл в живота си, вероятно трябва да се свържете отново с вътрешната си женственост, чрез чието ръководство можете да преоткриете чувствата, които тя предизвиква от вътрешния свят и по този начин да коригирате курса си според основните желания на своята душа.

Хипер-фокусът и хипер-активността на драконовия мъж в сянка

Драконовото вътрешно мъжество, което е изключително насочено навън, е хипер-фокусирано върху действието и постиженията. Поради това той смята всичко, което е извън производителността, постиженията и външното признание за загуба на време. Този хипер фокус е причината той да чувства, че трябва да постави вътрешната женственост в „затвора“ и да я контролира. Той не иска да бъде разсейван от нейните чувства, емоции, нейната чувственост, нуждата й да подхранва тялото или нейната емпатия към другите. Всичко това се счита за признаци на слабост и пречки за неговите постижения, следователно той трябва да упражнява доминация над вътрешната женственост.

Драконовата вътрешна мъжественост ви кара да загубите своето 360-градусово възприятие

Драконовото вътрешно мъжко начало в сянка има изключително тесен фокус, тъй като разделянето и контролирането на вътрешното женско начало го кара да загуби 360-градусово възприемане на ситуацията, благосъстоянието на цялата среда, в която се случват действията му. Той е напълно откъснат и незаинтересован от това как действията му могат да бъдат вредни за другите или разрушителни за неговата емоционална или физическа среда. Той просто иска да свърши работата на всяка цена. Но като пословичния „бик в магазина за порцелан“, той ще ви накара да потъпчете чувствата и нуждите на другите хора, защото те остават извън вашето възприятие. Това от своя страна създава борба и конфликти във вашите взаимоотношения, защото хората не се чувстват посрещнати или дори видени от вас. Ако искате да промените този модел, ще бъде от съществено значение да се обучите да разширявате фокуса си, практикувайки емпатия, като възприемате ситуацията от гледната точка на другия човек. Правейки това, ще можете да действате по начин, който е чувствителен към нуждите и чувствата на близките ви хора.

Драконовата сянка на вътрешната мъжественост и насилие

В най-тежките случаи тази драконовска сенчеста вътрешна мъжественост може напълно да доминира над хората, карайки ги да станат експлоататори, тиранични и насилствени в преследване на власт, контрол и господство. Това са изнасилвачите, насилниците, твърдите привърженици на правила и разпоредби над състраданието и приобщаването, расистите, автократите и хулиганите,  всички които израстват от изключителен страх от собствената си вътрешна женственост, както и от женския принцип в колектива на обществото. Дяволски решен да я доминира и унижи – да я направи безсилна, да я обвърже с наложени отвън разпоредби и морални правила, за да я демонизира и да я накара да бъде покорна,  драконовата сянка на вътрешния мъж иска вътрешното женско начало да бъде под негов контрол.

Како може да се направи:

Инструменти за трансформация

  • Научете се да бъдете неподвижни. Започнете, като настроите таймера на мобилния си телефон за 5 минути. През това време просто седнете и не правете абсолютно нищо, освен да дишате. Въздържайте се от съдене, предположения или правене на планове. Просто седнете, дишайте, чуйте звуците, помиришете ароматите във въздуха, почувствайте тялото си. Това е. Опитвате се да не постигнете нищо. Просто бъдете. Увеличавайте малко времето през всеки интервал, тъй като за вас тази неподвижност ще става по-удобна с времето.
  • Изправете се срещу страха от емоции и чувства. Когато възникне емоция, не правете нищо. Просто я почувствайте, изцяло и напълно. Не се опитвайте да я поправите или да я разберете. За целите на тази практика не обработвайте причината за емоцията и не се опитвайте да я промените. Просто приемете, като се ангажирате да почувствате емоцията в пълната й сила, докато изпращате сиянието на златната любов от собственото си сърце в нея. Емоцията в крайна сметка ще се движи през вас като водата на река, вливаща се в океана.
  • Култивирайте емпатия. Когато се окажете въвлечени в разговор с група хора, спрете. След това поемете въздух и разширете визията и чувствата си. Погледнете останалата част от стаята. Прави ли са хората, седят ли? Какви изражения имат на лицата си? Слушат ли, или се шашкат? Преструвайте се, че сте един от тях, какво би било чувството да гледам назад към вас? Когато сте в ситуация  насаме с друг човек, спрете да говорите и го изслушайте. Какво чувства този човек? Погледнете човека в очите и след това погледнете езика на тялото му. Какво се опитва да ви съобщи този човек? Как въздействате върху емоциите, мислите, живота на този човек? Помага, ако можете да поставите ръката си на гърдите си и да почувствате със сърцето си.

Правейки тези практики, вие трансформирате вътрешната си мъжественост да се манифестира навън чрез положителни действия и ясна комуникация. Вие го учите да не рухва, а да дава щедро от себе си в междуличностните отношения и в обществото. Вие го овластявате, като му показвате, че мъжествеността е сила на доброто и нещо, с което да се гордеете, че здравият вътрешен мъж може да превърне живота ви в продуктивно, изпълнено с любов преживяване и в крайна сметка да направи този свят по-добро място.

 

Categories
Статии Хейко терапия

Как сянката на фрагментирания вътрешен мъж оставя следа от разрушение в живота ни – Част 1

За начало искам да ви напомня, че вътрешният мъжки принцип е активен както при женaта, така и при мъжа.

Най-важното е, че ако имате аспект от вътрешната си мъжественост, който е в сянка, това не означава, че цялата ви вътрешна мъжественост е нефункционална. По-скоро това означава, че в определена област от живота ви вътрешната ви мъжественост функционира по контра продуктивен начин. Може би вашата вътрешна мъжественост е силна и здраво проявена във вашата работа и кариера, но не толкова в областта на интимните отношения или обратното.

Например, може би нямате проблем да изразявате себе си и да поставяте граници в професията си, но когато навлезете в интимността на взаимоотношенията, внезапно се сривате. Оплитате се или ви е трудно да изразите истинските си чувства, или пък може би се опитвате да контролирате и доминирате над другите.

По дефиниция вътрешният мъжки принцип „Ян“ е станал фрагментиран, той се е отделил от основното ви вътрешно мъжко изначално състояние и живее в психиката ви в собствената си детска, травматизирана реалност. Там той произвежда несъзнателни действия, които ви карат да се държите по начини, които по-късно ви карат да се запитате: „Защо реагирах така, когато много добре знам как би следвало да реагирам?“

Така че нека проучим как функционира вътрешният мъжки принцип в сянка и на първо място как той е станал сянка.

За да се фрагментира вътрешният мъжки принцип и някои от фрагментите му да останат в сянка, задължително условие е той да се е отделил от вътрешния женски принцип.

Ако той беше свързан с вашата вътрешна женственост, вътрешната ви мъжественост автоматично щеше да бъде здрава. Но поради липсата на връзка с вашата вътрешна женственост, той е загубил нейното ръководство, нейното 360-градусово възприемане на цялото и енергията, която идва от нея. Без нейните интуитивни възприятия той не може да се ориентира в несигурността на живота и не може да се насочи в правилната посока за постигане на правилната цел. Без нейната плавност той става сух, твърд и контролиращ. Без нейната прехрана, която е енергията на живота, той става оттеглен и неефективен.

Вътрешният мъж в сянка има два вида аспекти:

  1. Свит вътрешен мъж
  2. Драконов вътрешен мъж.

Въпреки че имат противоположни характеристики, те са едновременно токсични и разрушителни.

Тази публикация се отнася до сринатата – свита вътрешна мъжественост.

Сринатата вътрешна мъжественост

Сринатата вътрешна мъжественост е загубила способността да бъде настоятелна, да бъде проактивна, да манифестира и да се реализира в света. Вместо да се движи навън, вътрешният мъжки принцип  се връща навътре, срива се в себе си и губи силата си. Той става затворен, пасивен и мек. Той създава граници, като се оттегля и изолира, вместо да дефинира своята територия и да отстоява своите желания и нужди.

По някакъв начин той имитира режима на втвърдената сянка вътрешна женственост. Той отива навътре, но без да е отворен и възприемчив. Той създава граници, като се оттегля и създава изолация, вместо да дефинира своята територия и да отстоява своите желания и нужди.

Има няколко причини, поради които вътрешното мъжко начало се фрагментира и се срива. Най-често се случва, когато човек е бил жертва на физическо или емоционално насилие или е бил пренебрегван като дете. Злоупотребата и пренебрегването възпрепятстват развитието на защитната и отстояващата функция на здравия вътрешен мъж. При децата вътрешната мъжественост все още съзрява и в условията на злоупотреба с нея или пренебрегване, вътрешната мъжественост научава, че е безсилна да защити детето от разрушителното поведение на много по-силен възрастен. Също така може да се прояви заради възрастен, който игнорира неговите опити за защита.

Следователно, вместо да развие своята сила и умения, вътрешното мъжко начало се отказва и възприема стратегии, основани на оттегляне, пасивност или изолация.

Най-нещастната последица от сринатата вътрешна мъжественост е, че като възрастни, хората не знаят как да се защитят и се забъркват във взаимоотношения, в които има насилие над тях, защото вътрешната им мъжественост не е в състояние да ги защити или дори да регистрира, че са подложени на насилие и те биват малтретирани. Това се случва дори до крайна степен на идентифициране с насилника, при което вътрешната мъжественост, вместо да защитава човека, се съюзява с насилника и кара малтретирания да се чувства и мисли, че е виновен и насилникът е прав да го малтретира. Така че моделът на злоупотреба се поддържа в различна степен. Това наистина е много тъжна ситуация, понякога насилниците могат да бъдат осъзнати и съвсем преднамерено да се възползват от своята жертва, понякога те може да не са осъзнати за това, което правят и въпреки това да продължат да се възползват и малтретират.

Сринатият вътрешен мъж също не е в състояние да помогне на човека да напусне насилствената връзка, защото способността му да създава граници и да се отделя е нарушена. Здравият вътрешен мъж знае как да разграничи, раздели и си тръгне, като част от своята защитна функция.

Често, вместо да отстояват и защитават себе си и да говорят за правата си, хората със срината вътрешна мъжественост приемат пасивно-агресивни стратегии, които предизвикват гняв в човека, с когото общуват. Това създава цикъл, при който те се чувстват нападнати и жертви и се оттеглят още повече, разочаровайки до крайност отсрещния човек. Това е модел, който създава страдание и разриви в интимните отношения.

Друга, често срещана причина за колапса на вътрешната мъжественост възниква при хора, особено мъже, които са отхвърлили мъжествеността, често съвсем съзнателно. Това обикновено са чувствителни личности, които не се идентифицират с патриархалния мъжки модел и решават, че не искат да следват мъжки пример, който е насилствен или неуважителен към жените и живота като цяло. Може би са виждали бащите си да малтретират майките им, да са строго авторитарни или да доминират и контролират другите и отказват да следват същия път на насилие. Тези хора, не намирайки положителна алтернатива за изразяване на собствената си автентична мъжественост, я отхвърлят напълно. Вместо това те се насочват към своята вътрешна женственост, която, без балансиращата сила на вътрешната мъжественост, се превръща в разрушителната и преобладаваща женствена сянка. Следователно те губят своето господство и суверенитет над външния свят.

Тази липса на утвърждаване във външния свят, може да подкопае успеха на хората в тяхната работа и кариера. Например, може да не са в състояние да отстояват правата си на работното място, което от своя страна се отразява на самочувствието им. Те също може да не са в състояние да развият структура и дисциплина, за да доведат проектите си до завършване. Това често са хора, които имат множество проекти, които се изпълняват едновременно, но губят така необходимия фокус и ангажираност, които иначе биха дошли от наличието на здрава вътрешна мъжественост. Депресията, ниското самочувствие, разочарованието и чувството за импотентност в света са често срещаните болезнени емоции, генерирани от рухналата в сянка вътрешна мъжественост.

Какво може да се направи в такава ситуация:

Инструменти за трансформация

  • Изследвайте примери на мъже и жени със здрава вътрешна мъжественост, по която можете да се моделирате. Те могат да бъдат герои от роман или филм, някой известен като Джейн Гудол или Нелсън Мандела, или скромни хора, които са утвърдили своите визии с предприемаческите си действия и са направили нещо добро за света. С други думи, намерете примери за хора, които имат здрава вътрешна мъжественост Запомнете, здравият вътрешен мъж винаги се вслушва във вдъхновението на вътрешната жена, защото тя е свързана с благополучието на цялото.
  • Намерете хора, които са предприели действия, за да създадат нещо здравословно и жизнеутвърждаващо в света. Те са модели за подражание на хармонията и сътрудничеството между тяхната вътрешна мъжественост и вътрешна женственост. Престорете се на тях и си представете как бихте постъпили.
  • Съзнателно се изправете пред страха си и кажете своята истина, дори в дребни ежедневни ситуации. Отстоявайте това, което искате, като следвате действия, дори ако е страшно и се чувствате уязвими. Но го направете с отворено сърце, а не с гняв и разочарование. Забележете, че хората с истински авторитет не упражняват сила, те просто заявяват това, което искат по спокоен и уважителен начин. Обучете се да излизате навън и да казвате истината си по любящ и настоятелен начин.
  • Когато имате импулс, вдъхновение или желание, веднага влезте в действие и го направете. Практикувайте  извършване на действието докрай. Направете го, извадете го наяве в света, дори и да е нещо малко. Не отлагайте. Например, ако забележите, че сте жадни, пийте вода веднага, вместо да я отлагате. По същия начин, ако имате идея или вдъхновение, запишете го незабавно. Ако искате да дадете подарък на някого, не го отлагайте за по-късно, вместо това предприемете действие за осъществяване сега, в момента, в който ви е дошло вдъхновението. Това е пътят на здравия вътрешен мъж.
  • Направете списък с незавършените си проекти, изберете един проект и го завършете. Ето как здравият вътрешен мъж създава структура и довежда нещата до край. След това вземете следващия незавършен проект и го завършете. Продължете един по един, докато не завършите всичките си незавършени проекти.

Правейки тези практики, вие трансформирате вътрешната си мъжественост да се манифестира навън чрез положителни действия и ясна комуникация. Вие го учите да не рухва, а да дава щедро от себе си в междуличностните отношения и в обществото. Вие го овластявате, като му показвате, че мъжествеността е сила на доброто и нещо, с което да се гордеете, че здравият вътрешен мъж може да превърне живота ви в продуктивно, изпълнено с любов преживяване и в крайна сметка да направи този свят по-добро място.

Categories
Статии Събития

Отблясъци от проведения Семинар за работа с вътрешната енергия Ци и култивиране на Есенциалната енергия (Дзин) на 29-31.08.22г.

Семинарът приключи и ние всички се върнахме в ежедневието си, където всичко е едно и също, но не съвсем,

Слeд проведените практики, изразходваното количество енергия и стартирали процеси при всички участници, искам да споделя моето виждане за това какво се случи и какви уроци получихме, докато водехме и следвахме групата заедно със Силви Велев.

Един от тези уроци е, че най-доброто, което човек може да направи в грижата си за другите е първо да се погрижи за себе си. Едва ли има нужда да се обяснява това твърдение. Всичко е ясно, но в някои хора остава съмнение, че допускайки това може да ни помислят за притежатели на голямо напомпано его, от което евентуално да изпитаме срам или обида. В случая имам предвид не материалностите и егото, в основата на моето твърдение е нашето лично здраве и вътрешен мир.

“Здравето е динамично състояние, което не се лекува, а се пази и се полагат грижи” – Това ми казваше моят баща, за което непрестанно му благодаря. Здравето не е ресурс, с който разполагаме и искаме да харчим. Здравето е функционалност, възможност и куп други неща. Вътрешният мир, също може да се разглежда като здраве, но има и друга особеност: той не е само вътрешен. Поради простата причина, че ние както сме индивидуалности, така сме и Общество. Квантовата механика потвърждава това твърдение. Въпреки че е трудно да бъде разбрано, човек никога не е само индивид. Единствено нашето усилие да се откъснем и разграничим, може да създаде такова впечатление в нас. Въпреки това, ние няма да успеем да постигнем разединение на индивид и общество.

Кога настъпва вътрешният мир?

Вътрешният мир идва когато премахнем вътрешния конфликт. Когато успеем да съберем разделените части в нас. В този ред на мисли няма напълно здрав човек, поне няма такъв който е напълно здрав постоянно. Винаги има нещо, което има нужда от нашето внимание и действие. Във всеки един аспект от нашето съществуване, както като индивиди, така и като общество. Точно заради това, нашата работа е безкрайна, решаваме един казус идва друг и т.н. Самата промяна е животът. Желанието ни да запазим комфорта си, да спрем да се съпротивляваме на промените като останем в коловоза, може да се разглежда като малка смърт. Животът наистина свършва, когато свърши движението.

За да станем по живи, логичният избор е да се движим. Да движим тялото, енергията си. Да сме гъвкави в това, което правим, да намалим вътрешното съпротивление, за да остане повече енергия за работа с враждебната и токсична среда на сегашния свят в който живеем.

Ако човек си даде възможност и време за наблюдение на цялостния процес, то тогава той може може да придобие естествено преживелищно познание, за себе си и процесите, които се случват в нас и около нас. Когато това липсва, много често вадим от контекста нещо, на което не можем да проследим смисъла и значението.

Ние винаги работим и ще работим с енергия, това не са магии, ритуали или някакви дошли от Индия и Китай екзотични, чуждо религиозни практики, измислени от някакъв гуру, монах или шаман. Ако човек наблюдава, ще разбере и ще знае. Самите ние сме енергия, това което се променя в нас е познанието и умението да работим с нея.

Съвсем нормално е човек да изпита физическа умора след сериозни практики. Страхът от загуба на енергия и това да се чувстваме слаби понякога може да е проблем. Това, което се променя в нас и за нас не винаги е само нарастващо, понякога промяната е свързана със загуба, такъв е характерът на енергията. Винаги прелива, винаги в движение.

Това, което се засилва е духът ни, както и желанието и готовността за промяната, която неминуемо настъпва. Успеем ли да наблюдаваме, ще разберем. Уморени сме, защото сме свършили определено количество работа. Благодарение на този труд се променя капацитета ни да работим с уменията, именно този труд случва промените в нас. В един интензивен семинар е съвсем естествено да изтощим, понякога почти до край физическата си сила. Няма много голям смисъл да се пестим, след това в ежедневието можем да запазим спомена от тази искра, от това дръзновение да се предизвикаме, и да я разпалим отново в нас и да продължаваме, ден след ден. Като не спираме да практикуваме.

Въпреки че работя и правя практиките показани на семинара, всеки път, абсолютно всеки път имам нещо в моето тяло, което се е натоварило повече от ежедневните ми практики. Някъде съм натиснал  повече, дал съм газ както се казва.

За мен това е голям урок, да открия разликите в ежедневната практика и в практиката на семинара, защото понякога нашата практика може да е панацея, но може и да е голям капан. Ако не се предизвиквам, ако не задържам в дискомфорта още 10-тина секунди, то аз вече съм попаднал в капана. Изключвам от това си твърдение преследването на екстремни цели.

Ако човек живее в ежедневието си, със старание и внимание насочено към мира и здравето си, се превръща в търсач, учител и лечител за себе си. Когато намери пътя към себе си и най-накрая се прибере в къщи, то той може с примера си да стане водач, учител и лечител за някого друг.

Понякога когато сме в капана (казана и бавно се сваряваме, задушаваме), не можем да видим и проследим цялостно процесите през които минаваме, тогава често се уповаваме на старата максима, афиширана навсякъде и от почти всеки “Бъди Себе СИ”, накратко БСС. А това е поредната заблуда. Много е лесно да бъдеш себе си, запалвайки цигара, вдишвайки и издишвайки дима. Много е лесно да се нервираш, да си агресор,  да си повтаряш аз съм си такъв. Много е лесно да приемеш себе си и наднорменото си тегло, похапвайки лакомо тайничко дори от себе си.

Точно в този момент когато изпитваш блаженството, не искаш да си друг, искаш да си друг когато дойде страданието, когато започнат да ти пречат всички вредни навици, когато не си добър съд за енергията и тя не тече естествено в теб. Тогава искаш да получиш нещо, за което не си работил и започваш да търсиш не там където трябва, започваш да търсиш помощ от вън, хапче, терапия, медитация, лечение.

Много е лесно да медитираме когато всичко ни е наред. Много е приятно да обясняваме за диханието, за прана, как тя се движи, накъде върви и всичко това с едно в едно блажено състояние. Ако разгледаме един пример от моя личен опит, какво може и какво се случи, когато един балансиран медиатор влезе в студената вода на водопада. Има няколко различни сценария, или няма да влезе, или ще влезе и ще иска ли да избяга на мига, или ще се предизвика и остане във водата 2-3 минути, за да докаже пред себе си и не само, колко е силен, или ще влезе и ще стане самата река.

В такъв момент може ли да се приеме, че животът на този човек и неговото отношение е като тази река, която никога не спира и никога не е една и съща, или този човек е просто едно същество, което иска да се хване за всеки идващ камък по-пътя за да се спаси.

Моля ви, не ми вярвайте на сляпо, опитайте и ще разберете за себе си.  Преживейте го! Ще откриете Кой сте наистина. Дали обичате всичко и всички, дали вътрешното ви равновесие въобще е равновесие, дали наистина владеете тялото и духа си.

Пиша всичко това, както заради себе си, така и заради всеки, който би го прочел. Защото предупреденият човек е подготвен човек. Помнещият човек е готов човек, готовият човек е събуден човек, будният човек е адекватен човек.

Благодаря на всички участващи, всички ние понякога водим, понякога следваме, без да има никакво спиране на процеса. Естеството на човешкото взаимодействие е такова. Бъдете здрави и в мир, не бъдете себе си, защото това “себе си” постоянно се променя. Човек точно реши, че е себе си, а реката продължила без него.

С благодарност към всички,
Николай Петров

Categories
Статии Хейко терапия

Биоенергийна телесна терапия

 

Какво е биоенергийната телесна терапия? С какво и на кого може да помогне биоенергийната телесна  терапия?

Биоенергийната терапия е форма на допълваща терапия, която се фокусира върху усилията за излекуване на стреса, който се натрупва в тялото във връзка с емоционална болка в миналото. Този тип терапия може да бъде най-полезна за хора, които изпитват затруднения да изразяват емоциите си и искат помощ за справяне с страданието си с помощта на различни техники, базирани на работата с тялото. 

Терапията изследва връзката между тялото, умът и духът.  Думата “биоенергия” има своите корени в гръцките думи за живот (“биос”) и енергия (“енергия”). В терапията се използва движение, дишане, докосване и вербален диалог, за да се постигне освобождаване на физическото напрежение, което може да допринесе за емоционален и психически стрес.

Биоенергийната терапия се основава на теорията, че физическото, умственото и духовното здраве са свързани. Когато сме физически здрави, сме по-способни да се справяме със стреса и емоциите. И обратно, когато сме емоционално здрави, телата ни са по-способни да функционират правилно.

Целта на биоенергийната терапия е да помогне на хората да освободят физическото и емоционалното напрежение, което се натрупва в нас и в дългосрочен план ни причинява проблеми. Биоенергийната терапия може да бъде полезна при различни проблеми, включително тревожност, депресия, стрес, управление на гнева и травма. Може да се използва и за подобряване на цялостното физическо здраве.

Биоенергийният анализ е разработен от Александър Лоуен,  през 50-те години. Лоуен е психоаналитик и ученик на Вилхелм Райх, който вярва, че физическите заболявания се коренят в несъзнателния психически конфликт. Лоуен разширява тази идея, като добавя влияниео на  хроничният стрес към уравнението. Като добавя възможността на хроничния стрес довежда до проблеми с психичното здраве.

Биоенергийни терапевтични техники

Хейко терапията е основана на биоенергийни терапевтични техники, като това са техники свързани с движението на тялото за изразяване и освобождаване на емоции, както и вербални техники за изразяване на чувствата си чрез думи. В хейко терапията се използват и художествени дейности, като фокусът е върху това да се помогне на човека да се освободи от вътрешното напрежение и стреса чрез движение на тялото. Използват се дихателни техники, студотерапия  и други.

Биоенергийната терапия може да помогне на човек да премине през обичайните модели в живота. Чрез нея може да се научи как да реагира различно в конкретни ситуации. Този тип терапия обикновено е по-активен от традиционните терапии, което дава на клиента време да разсъждават и експериментират с това, което научават и да използват новопридобитото преживелищно знание за себе си в процеса на терапията.

Биоенергийните техники в Хейко терапията насърчават хората да живеят пълноценно в настоящия момент, да се занимават с физическа активност и да откриват нови начини за поддържане на здрави взаимоотношения с хората около тях.

Ето няколко специфични техники, които можете да научите и отработите с мен по време на  терапията:

Заземяване: Тази техника чрез физически движения или упражнения, помага на човек да се чувства вкоренен и присъстващ в момента. Това също може да помогне за освобождаване на излишната енергия и напрежение.

Сетивно осъзнаване: Техниката дава възможност на човек да се свърже със себе си и да осъзнае по-добре своите телесни усещания, удоволствие, болка, включително чувства, звуци, миризми и вкусове. Така тази техника помага да се освободи напрежението и човек да стане по-заземен.

Движение: Тази техника включва освобождаване на напрежението чрез движение. Например, по време на сесията може  ходите, да бягате или танцувате, за да изразите гняв или неудовлетвореност, радост или тъга, за да освободите енергията си или задържаните емоции.

Въздържане: Тази техника се състои в това да се въздържате от движение, въпреки че ви се иска да направите нещо. Например да стоим неподвижно в някоя йога асана, за да ви позволи да усетите какво се случва в телата ви.

Подкрепящ контакт: Тази техника се използват прийоми от деарморинг масажа и енергийният тантричен масаж като се помага на човека да насочва енергията си в определени центрове в тялото с цел придобиване на осъзнаване и премахване на блокажи, като целта е да се постигне на свободно движение на жизнената енергия в тялото. 

С какво може да помогне биоенергийната терапия

Биоенергийната терапия може да бъде потенциално полезна за всеки, който иска да освободи напрежението и стреса, свързани с болезнени или травматични емоционални преживявания. Тя може да се използва за хора със специфични проблеми, които включват тялото и емоциите, като следното:

  • Хронична болка и други физически заболявания
  • Хранителни разстройства
  • Тревожност и депресия
  • Скръб
  • Хроничен стрес
  • Посттравматичен стрес
  • Зависимости

Това което може да се очаква, е че след края на терапията продължават да се наблюдават позитивни ефекти и процеси. 

Неща, които трябва да се имат предвид за биоенергийната терапия

Биоенергийната терапия не е панацея и не е правилният и единствен избор за всеки. Биоенергийната терапия не е ефективен или подходящ избор за психологически и емоционални проблеми, които не са свързани с тялото.

Биоенергийната терапия не е заместител на традиционната психотерапия или медикаментозно лечение. Ако обмисляте биоенергийна терапия, също така е важно да знаете ограниченията на този подход. Биоенергийната терапия не е ефективна за справяне с всички психологически проблеми и няма да излекува медицински разстройства. Освен това, ако в миналото сте преминавали граници по отношение на докосването, може да се почувствате неудобно по време на сесии на биоенергийна терапия. Въпреки това има изключения, понякога хора които имат проблеми свързани с докосването и личните граници, могат да се предизвикат и да отработят тези свой модели в защитената среда, която предлага терапията.                                                                    

И накрая, научните доказателства в подкрепа на биоенергийните терапии са оскъдни. Въпреки че това не означава, че терапията не работи, важно е да сте наясно с липсата на емпирични доказателства.  

Как да започнете с биоенергийната терапия?

Ако смятате, че биоенергийната терапия може да бъде полезна за вас, трябва да предприемете няколко стъпки, преди да започнете този процес. Една важна стъпка е да се консултирате с Вашия лекар ако сте на активно лечение, за да се уверите, че е безопасно за Вас да получавате биоенергийна терапия, като се имат предвид конкретните Ви състояния или здравословно състояние.

Това което за което ще се работим заедно е да ви помогна да преодолеете емоционално заредени преживявания, които често са трудни за справяне сами, като това се случва в безопасно пространство, в което да изразявате себе си открито и честно. Работи се по принципа на ненасилие.

Categories
Дзен Статии Хейко терапия

Как да повишим щастието си?

 

Как да повишим щастието си? Как да се чувстваме щастливи? Ще ви споделя няколко неща, които ми се случиха в процеса на превръщане на моето нещастие във щастие. Процеса за мен стартира когато  се усетих напълно неудовлетворен и нещастен, пристрастен към цигари и приемащ алкохол редовно, всичко това преди 10-тина години. 

Години по-късно, спрял цигарите, намалил до минимум алкохола, по пътя на промяната си придобил духовни умения и емоционална интелигентност, разбрах че нито едно от тези неща които спрях да правя не успя да ме направи щастлив. Това което е абсолютно важно и съм напълно сигурен, е че без отказването от вредните навици, не бих успял да променя живота си към по-добро и сега да пиша тази статия за щастието докато се чувствам щастлив. Това е така защото вредните навици допълнително ни изтощават, а когато сме в лошо общо състояние с ниска жизнена енергия, последното от което имаме нужда е още една пробойна в “лодката”.  

Искам пак да подчертая, нито едно “нещо” не успя да ме направи щастлив. Прочетете  какво всъщност е щастието. 

Великото нещо което научих, е че вече имах всичко необходимо за да съм щастлив, но моето лично щастие беше заровено под моята несигурност, недоволството ми от живота ми, отвращението ми от тялото и себе си и не на последно място фантазиите с който се идентифицирах по-това време. 

Урока който научих в процеса на личностната си трансформация бе : Щастието е винаги с мен. Щастието представлява процеса по трансформация на купчината непотребни ненужни страхове, несигурности и грешни представи, така че това което остава след трансформацията е една автентична личност радваща се на живота. 

Както аз така и вие в момента имате всичко необходимо за сме щастливи. Не е нужно да променяме каквото и да било в себе си или в живота си. Просто трябва да видим какво имаме в живота си.

Промяната в моя живот

Когато реших да погледна обективно на своя живот, пожелах да променя, някой неща. Поисках един идеален (утопичен) живот. Мислех си, че ако създам този живот, ще бъда щастлив.

Не искам да ви разочаровам, но всичко е фантазия. Всички го правим: фантазираме през цялото време за идеалния партньор, идеалните деца, идеалната работа, дом, кола, компютър, дрехи, пътуване, мебели, телевизор и, разбира се, тяло. Всички мислим, че ако имаме тези идеални неща, тези перфектни фантазии, ще бъдем щастливи, нали?

Да, ама не. Защото най-важното е да знаем, че фантазията никога не може да се сбъдне, реалността никога няма да съвпадне с фантазията, независимо колко вярваме че това се случва. 

След като промених няколко неща в живота си, отслабнах, спрях цигарите, и тн. Все още не бях удовлетворен. Да бъда удовлетворен, е умение което научих съвсем отделно.

Постепенно научих, че храната не е необходима за справяне със стреса, страховете, самота, скука и други подобни.

За всеки аспект на фантазиите ми: научих, че стремежът целеустремеността никога не работи за повишаване на щастието. Научих, че никога не мога да постигна фантазиите, че дори и да ги постигна, ще искам още и още и никога няма да бъда щастлив. 

Какво ни трябва за да сме щастливи

И така, какво ни прави щастливи? Какво ни трябва за да сме щастливи?

Можете да се стремите към щастие във външни неща, всичко което харесвате: къща, работа, кола, любящ партньор, храна, лекарства, пазаруване. Но те не ви правят щастливи, поне не за дълго, а когато не ви дават постоянно щастие, тогава трябва да продължите да се стремите към повече и вашето щастие винаги е подчинено на външни фактори и хора.

Можем да открием истински не свършващ извор на щастие вътре в себе си. Можем да научим, че имаме някои невероятни неща вътре в себе си, че те са красиви, ако се научим да ги приемаме такива, каквито са – и да не се опитваме да се измерваме с каквато и да е фантазия. Можем да научим, че животът винаги е невероятен такъв, какъвто е, без фантазиите ни. И тъй като щастието е вътре, ние не можем да го загубим, защото хората около нас не са в добро настроение или поради някакви други външни фактори моделиращи нашето светоусещане.

Това не е бърз процес, за мен отне повече от 10 години, но възможността да се радваме на живота вече е в нас, тя е самият живот. Тя е навсякъде около нас ( отвътре и отвън не са различни неща). Единственото с което се разделяме са нашите фантазии и модели към които се стремим понякога сляпо понякога целенасочено.

Предлагам ви няколко идеи, за това как да намерим щастието вътре в нас.

“Когато искаш да си силен, вярвай. Когато искаш да си щастлив обичай.”  – Виктор Юго

В текста описах моя процес за това, как търсех личното си щастие извън мен. Сега искам да изясня каква е алтернативата?

А тя е:  Да търсим и открием щастието вътре в нас!

Откъде идва щастието?

Според вас от къде идва щастието? Дали това, че някой те обича, или от това че хапваш вкусна храна, или пък имаш страхотно тяло, или си почиваш на морето – планина, или може би да изпиеш чаша хубаво кафе?

Всеки от изброените неща не причиняват щастието. За нас те може да са свързани с щастието – когато ги изпълняваме, ние сме щастливи в по-същото време, но има нещо съществено, всеки от нас е правил изброените неща докато е изпитвал и липса на щастие.  За нас това са външни събития, които се случват по едно и също време с вътрешни събития. Много е важно да можем да видим това ясно. 

Това което се случва в нашия мозък е процес, между външното събитие и нашето вътрешно състояние на щастие което изпитваме едновременно.

Хапваме нещо много вкусно > Забелязваме храната, обръщаме внимание на вкусовите и качества. Ако не внимаваме обаче и хапваме автоматично докато гледаме телевизия или филм, не получаваме щастието от храната.

Ако хапваме и нашият фокус е в това да видим добрите характеристики храната, да видим как тялото ни, рецепторите ни реагират, да усетим мига, този автентичен миг който няма да се повтори никога, и да го приемем като такъв. 

Тази рецептори, това умение да се фокусираме в положителни характеристики, всъщност ни карат да бъдем щастливи. Ние сме щастливи от самото преживяване на живота, от самия живот, от възможността ни да усещаме.

И това е всичко: забелязването и оценяването на хубавите и лошите характеристики, може да ни кара да бъдем щастливи от живота. И колкото повече забелязваме и оценяваме живота си (и себе си), толкова по-щастливи сме.

Откриване на щастието в себе си

Значи ли това, че щастието наистина не е свързано с външни неща, като храната или любовта от някой друг? 

Искам да обясня, че щастието е процеса, който се случва вътре в нас. И този процес може да се случи, независимо какво се случва извън нас.

Всичко нужно от което се нуждаем е вътре в нас. Хубавите неща, които можем да оценим, за да бъдем щастливи – винаги са в нас. И инструментите за превръщането на тези суровини в щастие… те също са в нас. Просто трябва да ги развием.

Кои са нещата в нас, които можем да видим, които могат да ни помогнат да открием как да повишим щастието си.

Щедри  ли сме? – щедростта е нещото което ни прави щастливи във всеки етап на нейното осъществяване. (Виж повече тук)

Обичаме ли?

Можем ли да даряваме любов?

Изпитваме ли състрадание?

Добри ли си сме в нещо?

Добри слушатели ли сме?

Съчувстваме ли на болката на другите?

Оценяваме ли красотата в природата, в другите?

Имаме ли добри идеи?

Решителен ли сме?

Добри ли си сме в някакъв спорт?

Креативни ли сме? – прочети повече 

И така нататък. Това само част от всички вътрешни качества, които всички притежаваме, които можете да откриете в себе си, които могат да ви направят щастливи сами по себе си.

Така че, процесът на щастие е: – забелязване, оценяване, щастие от живота – може да се приложи към нещата в нас, без значение какво се случва навън. Можем да се научим да забелязваме добрите неща в себе си и да започнем да обичаме себе си. Да обичаме себе си е най-важното умение (прочетете повече за него тук) , което можем да научим и е най-важната основа върху която да стъпим. 

Да почитаме всичко, което е около нас като съществена част от това, как да повишим щастието си

Това е началото. Това, което е вътре в нас, е невероятно, но също и това, което е във всички останали и живота навсякъде около нас. Това може да са външни неща, но виждането, осъзнаването за тях (и щастието, което произтича) идва отвътре.

Така че ключовото умение е да се научим и повишим способността си да забелязваме, приемаме и оценяваме всичко около нас и всички, които виждаме и с които взаимодействаме. 

След като започнете да обръщате внимание и да гледате, ще откриете някои невероятни неща. Навсякъде около нас е самият живот, изпълнен с красота, творческа енергия, музи, радост, триумф на духа над материята, както и болка, страдание и недоволство. 

Всеки път когато слагаме отрицателна оценка, можем да се сетим за това че няма недостатъци а само характеристики. Ние оценяваме недостатъците на другите хора и нашите собствени недостатъци като „лоши. Kакво ще се промени, ако нашето отношение към недостатъците премине в разбиране, че недостатъците са част от това да бъдем хора? Тогава „недостатъците“ не са ли празник на това кои сме ние като хора и на действията които извършваме. Не са ли гневът, грубостта и грешките част от нашата красота като човешки същества?

Ако нямахме тези „недостатъци“, нямаше да сме толкова прекрасни и уникални. Няма негативни неща  в живота, а само възможности, които започваме да виждаме, когато се научим да ги разпознаваме „недостатъци“ като причина да бъдем щастливи.

След като успеем да направим това, можем да видим чудото във всяко малко нещо около нас и вътре в нас. И тогава осъзнаваме, че животът е истинска радост във всеки момент, ако просто му обърнем внимание и го оценим.

Това е пътя, чрез осъзнатост и намерение да работим и учим, как да повишим щастието си, както на нашето лично така и нашето общо щастие.

За методът “Хейко” това е основна практика, която можете да научите и отработите, получавайки подкрепа от мен. Вижте повече за “Хейко” и възможността да присъствате на някоя от практиките. 

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Хиширию – Отвъд мисленето и немисленето

 

Да не мислиш за нищо е Пътят. След като се научите на това, всичко става Пътят. – Бодхидхарма

Хиширио е състояние на ума отвъд мисленето и немисленето. По време на практиката на Зазен това е нормалното състояние на съзнанието.

Съзнанието по време на медитация не е същото като в ежедневието, когато медитираме нашето съзнание е различно от интелекта. По време на зазен имаме мисли, които се появяват и изчезват естествено, това е напълно нормално. Ако оставим тези мисли да идват и да си отиват свободно, без да им придаваме форма, без да искаме да ги преследваме, интелектът става спокоен сам по себе си и се появява Хиширио съзнание, съзнание отвъд мисленето и немисленето.

Когато постоянно мислим, анализираме, смятаме или оприличаваме, ние не сме в нормалното състояние на ума. Различни абстрактни модели на нашето въображение и лични желания се изразяват в ума ни, отдалечавайки ни от простото, естествено, спокойно и изначално състояние на ума ни.

Колкото повече мислим, толкова повече се страхуваме и толкова по-тревожни ставаме. Ако останем дълго време в състояние на тревожност, това може да създаде усложнения за нас и дори психични заболявания.

Колкото повече човек мисли и премисля, толкова повече започва да се страхува, това повишава тревожността му и го кара да мисли още повече. Може да се види как това започва да прилича на порочен кръг. С нашият мозък се случва един вид микрофония, сигнала от колоните влиза в микрофона, след което бива усилен от усилвателя и така, отново, и отново се усилва, докато накрая изгори оборудването.  

Когато мислим твърде много, конфликтите и битките завладяват ума ни, като ни пречат да намерим истинския покои. Това пречи да се хармонизираме с реалността и с Вселената като цяло.

Когато спрем тази вътрешна дейност, ние се връщаме към нормалното, просто и спокойно състояние на ума.

Как да излезем от порочния кръг на прекомерното мислене?

Когато усетим, че не спираме да мислим за нещо. Когато мислите ни станат обсебващи е хубаво да си кажем, че няма нищо лошо в това. Това е част от това да си човек, ние постоянно се тревожим, разочароваме, изпитваме страх и несигурност, а мозъкът ни постоянно иска да реши нашите проблеми, всички искат сигурност и яснота. Понякога обаче може да бъде освобождаващо да се откажем от този вид мислене. Това може да доведе до по-добър сън, спокойствие и простота на живот. И така, как можем да направим това?

Можем да наблюдаваме простотата на Хиширьо при животните. Котките са например много прости същества. Те са лесни за разбиране и не са сложни. Котката прави каквото си иска и е изцяло свързана с настоящето, никога не прави нищо преувеличено и излишно.

Животните живеят истински Дзен, тъй като са напълно свързани с настоящия момент. Затова трябва да гледаме на тях като на примери в нашето пътуване да станем едно с Вселената.

Хиширио е абсолютното съзнание за без его, в пълно единство с цялата Вселена. И подобно на Дзен, това не може да бъде обяснено, но може да се изживее по време на Зазен.

Ще споделя моя опит за този процес:

Често, когато сме хванати в капана на прекомерното мислене, не сме наясно, че това е такъв порочен процес. В този момент за нас не съществува по-голямата картинка, за момента всичко което правим изглежда правилно.  Оставаме с убеждение, че това което трябва да направим, е да продължим да мислим за това нещо, което ни тревожи. Но за да излезем от цикъла, трябва да разберем, че сме в него. Затова ще опитам да помогна като изброя няколко признаци, които дават информация дали сме в такъв капан.

За повечето хора такъв сигнал може да е нарастващото безпокойство, липса на сън, неспособност за фокусиране. За други това може да е желание за агресивно поведение, словесно или не, за трети желанието за контрол върху ситуации или процеси. Ако усетите подобни сигнали е важно да  идентифицирате основния си страх, който поражда проблема.

Може да приложите един трик, като погледнете отвъд това, за което смятате, че трябва да бъде разрешено, след което се опитайте да насочите вниманието си към страха скрит под него. Все едно пред вас има илюзионист, опитайте да не гледате в ръката която се опитва да ви вземе вниманието, към другата ръка с в която илюзиониста крие монетата. Не гледайте обекта на мислите си или проблема, който трябва да разрешите, наблюдавайте страхът, който ви прави несигурни и обезпокоени. Опитайте се да разберете какво чувствате в момента в тялото си?

Бъдете заедно със страха си, наблюдавайте къде и как се проявява. Почти винаги бягаме от страховете си, и защо не те ни ужасяват. Но именно това бягство и отказа да го преживеем ни вкарва в порочни кръгове. Преди да успеем да се отървем прекомерното мислене, трябва да трансформираме чувството си на страх, което е в тялото ни. В противен случай, рискуваме опитаме да успокоим изплашено дете, като просто го игнорираме.

Това което можем направим е да бъдем със страха си и да се отпуснем заедно с него, да го приемем, за да може той да се отпусне с нас. Можете ли да почувствате страха като усещане и да останете с него? Можете ли да дишате дълбоко и бавно, за да можете да забавите пулса си и да се отпуснете въпреки страховете си? Можете ли да предизвикате един съюзник, в лицето на любопитство си и да погледнете към страховете си с нови очи? 

Попитайте се какво е необходимо. Попитайте какво може да ви помогне да разберете страха си, малко състрадание, малко музика, чаша хубав чай, водене на дневник или разходка, рисуване, разговор с близък човек. 

Запитайте се какво е най-простото нещо, което бихте могли да направите тук и сега, във този момент, кой е най-простият начин, нека отговора дойде от сърце? След това се доверете на това си решение, дишайте и се преместете в настоящия момент.

Обърнете се към нещо което има в този момент точно пред вас. Какво е нещо точно пред вас, върху което бихте могли да се съсредоточите? За мен може да е светлината в стаята, природата, друг човек, най-често се фокусирам в центъра на тялото си и намирам покоя там. За всеки е различно, възможно е дори да отговорите на имейл или да напишете публикация в своя блог. Изберете нещо просто, което е точно пред вас.

Научете се да се доверявате на това, което сте избрали от сърце, това ще бъде достатъчно да спре порочни кръг, след това се фокусирайте върху нещо тук и сега.

В никакъв случай, не бива да се идеализира  умението да се справяме с навика да мислим прекомерно. Това не е цел, да седим като зеленчук който не усеща нищо, не е въпрос на постоянно немислене или някакво преследване на цел, като абсолютна празнота и тн., не е въпрос и на постигане на някакво състояние. Всяка цел която искаме да постигнем, всяко оприличаване, подражание така или иначе за нас е поредната илюзия, плод на нашето съзнание и ни отдалечава от момента тук и сега. Да се увличаме и правим грешки е съвсем нормално. Въпроса е в отношението с което живеем и напрежението което то създава или отнема от живота ни.  Ние решаваме кога дали да приемем това като част от нашата човечност, да култивираме обич за неяснотите и страховете си, който ни поднася живота.  

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

 

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Мушутоку – Умът който не търси нищо

Мушотоку е отношението с идеална цел, да не искаш да спечелите нищо за себе си. – Тайсен Дешимару

В Дзен концепцията за Мушотоку представлява състояние на ума, при което духът не се стреми да получи нищо. Това е отношението на ума, който не се привързва към предметите и не търси лична печалба.

Без това състояние на ума медитацията (зазен) не е автентична. Универсална мъдрост се корени в Мушотоку и надхвърля дуалностите и ограниченията, създадени от нашето его. Когато си мушотоку, дори и да загубиш, винаги си свободен, винаги щастлив.

Тази концепция за действие, без да искаме да постигнем резултат, и да даваме, без да искаме нещо в замяна, е една от най-предизвикателните идеи в будизма, тъй като хората сме склонни да мислим от гледна точка на печалба или какво ще получим в замяна на нашите усилия: „Ако аз дам това, може би ще получа нещо друго в замяна”.

Не трябва да практикуваме Дзен медитация, или Зазен, с надеждата да спечелим нещо от това, да получим нещо в замяна. Не практикувайте медитация за слава или за постигане на нещо каквото и да е това число и просветление; не практикувайте, за да получите награда; не практикувайте, за да получите езотерични сили.

Не практикувайте медитация заради себе си; практикувайте само за ради самата практика. В медитацията няма обект и субект; това е просто единението на абсолютния Аз с Космоса. В което и да е изкуство човек трябва да бъде мушотоку, без никаква цел или желание за постигане на нещо.

В ежедневието човек винаги иска да получи това, което няма, и се страхува да не загуби това, което вече има. Някои хора постоянно мислят за печалба, чудейки се какво могат да получат в замяна на това, което дават. В ежедневието трябва да печелим пари, за да оцеляваме.

Например, човек, който работи във финансите, трябва да прави печалба – това е естеството на неговата работа. Въпреки това, това отношение, което се фокусира само върху печалбата, е различно действие то също може да се разглежда като автентичната практика и може да изпълнява приципа на необвързването.

В Дзен Мушотоку означава да се отървем от привързаността на ментално ниво, тоест да останете непривързани към личната печалба във всички форми. Да се ​​освободиш от печалбата означава да се освободиш от вътрешното Аз. В крайна сметка отказването от себе си (егото) е най-голямото постижение, което можете да постигнете. Мушотоку си ти, аз и цялата Вселена в чиста искреност.

Мушотоку, това състояние на ума, в което действате, без да искате да постигнете резултат, и давате, без да искате нещо в замяна, Това е ключовото отношение, характеризиращо пътя на всеки Буда.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип Фудошин – Неподвижният ум

Фудошин е концепция в дзен, тя представлява умът, който е посрещнал всички предизвикателства на живота и е постигнал състояние на пълно спокойствие и безстрашие. Това състояние на спокойствие е от съществено значение в практиката на Зазен.

Фудошин не е умът който е спрял на някаква идея и е сляп за абсолютно всичко останало, точно обратното в дзен много често се използва наименование което представлява отрицание на самото действие. Тази концепция е точно обратното, да можеш да наблюдаваш всичко, в мирно състояние на пълна решимост и непоклатима воля. С винаги готов за действие ум. Това е състоянието на духа, който е решен да победи и е изпълнен със смелост, издръжливост и решителност да преодолее всяко препятствие, което се изпречи на пътя му. Фудошин се свързва с чувство за непобедимост, за ум, който не може да бъде смутен от объркване, колебание, съмнение или страх.

В Япония Фудошин се проявява в безспорната демонстрация на самурая на смелост и решимост да се изправи срещу трудностите, опасностите, болката и дори смъртта без страх. Както каза великият японски фехтовач, Цукахара Бокуден: „Умственото спокойствие, а не умението, е знак за зрял самурай“.

От западна гледна точка, концепцията за воин (самурай, буши) без гняв или ярост, може да бъде доста трудна за разбиране и приемане. Тъй като ние  сме изключително дуалистични, трудно можем да съвместим идеите за насилие и мирен и спокоен ум, но това състояние на ума е било същността на самураите и днес е същността на бойните изкуства като кендо, джудо, карате или айкидо.

В ежедневието ни Фудошин е защитата срещу „шикай“ или четирите болести на ума: гняв, съмнение, страх и изненада.

Чрез практика на Зазен, учениците се научават имплицитно да се центрират и изчистват ума си, като по този начин развиват ума на Фудошин.

В нашата ера на произволни актове на насилие, ярост на пътя, домашно насилие и какви ли не други загуби на самоконтрол, не е трудно да се види как развитието на тази концепция може да направи живота на всеки по-добър.

Често за мен са казвали че съм „спокоен“ човек, и аз наистина съм спокоен през повечето време. Когато някой около мен е подложен на стрес, аз запазвам спокойствие и не се поддавам на стреса и това поведение сякаш успокоява хората около мен. .

Когато се случи нещо непредвидено, аз спокойно предприемам подходящи действия, вместо да се поддам на напрежението и да блокирам.

Когато има наистина голям стрес и ситуация в която се изисква спешна реакция, задържам се съзнателно в центъра си, потопям се във вътрешното си спокойствие, това ми позволява да усетя трудността и да намеря непоклатимата връзка с всичко около мен.

Това може да прилича все едно се хваля но всъщност е умение. Умение придобито с практика. Умение поддържано от всекидневни ситуации и реакции към средата. Истината е че винаги имаме избор, можем да се поддам на стреса, но можем и да запазим спокойствие като това ни позволи да видим ситуацията по повече ъгли. Казвам ви това с надеждата, че моя личен пример ще помогне на някой да опита.

Ако искате да сте спокойни, да се стресирате по-малко… Предлагам ви това ръководство.

Започвам с мотото “Голям праз – Какво толкова е станало”

Веднъж моята дъщеря докато игреше на детската площадка падна и си нарани главата. Потече кръв и ситуацията не беше приятна. Като резултат тя се уплаши и видимо пред очите ми се поддаде на страха, че е станало нещо много страшно. Съвсем спокойно я попитах боли ли, през сълзи тя каза не много. Питах я защо плаче оказа се че я е страх от това какво ще каже майка й. Помолих я да си представи онова спокойно място което беше намерила в класовете по йога в детската градина, едно спокойно топло уютно място. Тя опита и последва усмивка, стреса, шока всичко беше изчезнало. Направихме превръзка промихме  раната и се прибрахме, всичко беше останало в миналото. 

Спомнете си за това мото винаги, когато нещата се объркат, или някой ви разочарова, или не получавате това, което искате. “Голям праз”.

Разбира се, има някои неща, които са сериозни: Ситуации на Живот и смърт или извънредни ситуации, когато някой се нуждае от нашата помощ.

Има и други ситуации, към които не можем да реагираме с подобно отношение “Какво толкова”, но през повечето време ситуацията не е толкова застрашаваща, колкото си представяме, а ние ненужно добавяме излишен стрес към ситуацията.

Стресът напрежението не развързват така или иначе сложни възел в който се намираме, те просто го затягат допълнително и работят срещу нас.

Имате десетки неща за вършене, нямате достатъчно време, за да направите всичко? Кажете си “Голям праз” и изберете нещата, които можете да направите, и се захващайте за работа. Това е всичко, което можете да направите така или иначе, така че не си струва да добавяте дори и минимално количество стрес към и без това трудната ситуация.

Имате трудна задача за изпълнение, която ще отнеме много време и е с несигурен резултат? Кажете си “Голям праз” и просто направете първата крачка. Просто се движете. Ще видите как постепенно се справите с трудността.

Имали сте планове и те се разпаднат? -“Какво толкова”.  Измислете нови различни неща, адаптирайте се към ситуацията.

Някой е недоволен от вас? “Много важно”, не може всички винаги да са доволни от вас, все се намира някой критикар, много често ако им, дайте им малко състрадание и видите тяхната болка, можете да  предприемете подходящите действия, за да помогнете да поправите нещата, ако не просто продължете с живота си.

Както винаги има и друг ъгъл от който можем да погледнем на мотото “Голям праз”, всичко в живота ни е изключително важно. Всичко, което правим, има значение. И по този начин, вместо просто да се оставим и да се разсейваме или да приемаме нещата за даденост, можем да се отдадем на това което правим с цялото си внимание и любов. Ако си позволим да се разстройм или стресираме нашата енергия се разпилява.

Има някои практики които помагат в тежки ситуациии ни учат на умението да запазваме спокойствие:

Свържете се с трудността.

Обикновено искаме да се измъкнем от трудностите, да сложим край на стреса и болката, да намерим спокойствие, да избягаме. Това обикновено води до по-големи затруднения и недоволство от ситуацията и по никакъв начин не ни помага. Вместо това можем да се свържем с чувството на стрес, с болката или страха, гнева или раздразнението, което изпитваме. Това означава да се потопим във физическото усещане в тялото си, без да изпадаме в паника. Това което изпитваме е просто чувство в настоящия момент и можете да останете с него, със смелост. Това е трансформираща практика и ви препоръчвам да я практикувате толкова често, колкото можете през деня.

Станете по-голяма версия на себе си.

Когато сме стресирани или разочаровани, това е, защото сме хванати в капана на нашата собствена малка, егоцентрична гледна точка. Искаме това, което искаме, и сме нещастни, когато не го получаваме. Ако успеем да надхвърлим тази ограничена гледна точка, изведнъж ние си създаваме известно пространство. Имено заради това пространство нещата не изглеждат толкова затворени и ужасни. Даваме си възможност да видим по-голямата картина, да видим нещата от гледните точки на други хора, да видим, че има нещо повече от това, което виждаме и искаме. Това разширено съзнание обикновено е доста успокояващо. Когато се притеснявате, опитайте да излезете извън себе си и да видите нещата от гледна точка на другите или от птичи поглед. Просто наблюдавайте. 

Свържете се със спокойствието в центъра. С

лед като направите горните две практики, има една по-дълбока: намерете мястото вътре в себе си, което е напълно спокойно. Това е центърът на бурята, където нищо не се движи в хаус, където има чувството, че има вечна истина – че си дълбоко свързан с всичко останало. Намирането на това може да отнеме известно време. След като откриете тази непоклатима връзка, няма значение какво се случва около вас – защото тя е там за вас.

Можете да практикувате всички тези, последователно, или просто да изберете една от практиките и да я практикувате всеки ден в продължение на седмица или повече. Гарантирам ви, ще намерите спокойствието и то ще бъде изящно, ще се научите на едно ново умение да създавате живо изкуство в нас и около нас. Изкусвото да живеете в баланс. 

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Основни концепции в Дзен

 

Ще се опитам да отговоря на въпроса какви са основните концепции в Дзен. Като ще се стремя да обясня каква е същността на дзен.  Ще се опитам да отговоря щателно на този въпрос по надолу в текста, но първо  ще дам възможно най-краткия отговор.

Дзен е нищо, затова и няма никаква същност. Дзен не може да бъде обяснен и вкаран в категории. Затова няма учебник, няма и ученик. Няма необходимост от обучение.

Това е краткия отговор!

Всяка концепция, в дзен има за цел да помогне, като замени и премахне други концепции (идеи, модели, вярвания, убеждения, „знания“ и „истини“), които са напълнили човешкия ум. Една концепция измества друга, това понякога става мигновено, друг път отнема години, и след това, в перфектния случай, всички концепции се оказват патерици от които нямаме нужда, когато проходим самии. Най-често човек замествайки едното с другото попада в следващия капан, както се казва в поговорката “от трън, та на глог”. Това само по себе си представлява един затворен цикъл на причинно следствени връзки. 

Всяка концепция е непълна, несъвършенна. Плод на аналитичния преценяваш и категоризираш мозък. 

Какъв е смисълът от тези концепции? 

Те имат един временен краткотраен смисъл, както е казал Буда “Всичко винаги се променя”. Животът не стои на едно място. Не съществува такъв набор от знания, който би бил краен и пълен. На всеки етап това което разбираме ни се вижда пълно, но в следващия момент ни се струва недостатъчно и незавършено.

Няма нищо лошо във всички религии и системи за самоусъвършенстване,  те са само етап от безкрайния път към Божественото, проявен във всеки човек и цялата позната и непозната вселена. Всяка от тях играе своята роля по нашия път, важна роля. С течение на живота, всичко се променя. Рано или късно човек тръгнал да развива духовността си, търсещ просветеление, ще стигне до разбиране, че всички трупани с години учения, са непълни и недостатъчни.  

Защо ли това е така? 

Когато човек търси просветление, то никога не се намира там където го търси, сякаш магически се отдалечава от нас, всеки път когато решим че е наблизо. Причината за това е в нашата дуална природа, ние се опитваме да търсим в дуалността. Понякога човек не разбира, че търси недуалност в дуалността. Но каквото и да намери в дуалността, то не може напълно да пасне, сякаш този ключ не е за тази ключалка. В практиката човек изпитва различни преживявания, различни “истински” състояния, които му се струват страхотни истински и ценни. В крайна сметка човек сам вижда в последствие, че Абсолютната реалност не се преподава, може да бъде заменена и описана от дуалният ум и учения. Нито едно духовно преживяване, дори и най-дълбокото такова не може да ни удовлетвори вечно. Затова човек започва да търси на друго място, друга истина, друг извор, като всеки пореден по “истински” по автентичен. Рано или късно всички, духовни преживявания,  си отиват и след това човек отново започва да работи неуморно да се стреми да постигне следващото такова. Всичко се променя. Неизменна е само нашата природа. В един момент от живота си след като е опитал всичко Буда разбрал, че търсенето е безсмислено  преследване на илюзии. Той оставил всичко и седнал под едно дърво да медитира, Защото разбирал, че вече имал всичко нужно в себе си, още от момента на своето раждане. Тогава за него се случва това, което после хората са нарекли просветление или пробуждане.

Именно това разбиране, че хората сме едновременно дуални и недуални. Такова е естеството ни. Води до събуждането. Затова имаме нужда в определен етап от живота си от концепции от храна с която да храним дуалния си ум, докато го наситим и осъзнаем, че нямаме нужда от повече концепции. 

Затова Ви представям основните Дзен концепции. Представям Ви ги с надеждата да Ви помогнат по пътя към просветлението, макар и в последствие станат ненужни. 

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Статии Събития Хейко терапия

Практика: Пустата четка /Дзен подход към творчеството/

 

Здравейте, имам удоволствието да Ви поканя на една дзен практика с медитация и рисуване, която ще се провежда редовно в студио „Zentera“
Събитието ще се състой всяка сряда от 19:00, с продължителност 1:30 минути.

В практиката ще използваме рисуването като изразно средство. По време на практиката ще създадем заедно среда в която можем да споделяме и да се изразяваме свободно. Докато практикуваме заедно ще гледаме на рисуването както и резултата от него, като на един общ процес. Практиката има изразен Дзен подход, защото докато творим ние ще използваме трите основни дзен принципа. Ще създаваме изкуство заедно без да преследваме конкретна цел.

Практиката е подходяща за всеки желаещ да работи с подсъзнанието си.

За повече информация моля посетете страницата на събитието https://heikotera.com/dzen-s-chetka-dzen-podhod-kam-tvorchestv-2.

За да присъствате на практиката, моля предварително да се запишете на посочения телефон, за да Ви осигурим място.
Адрес: София, Ул. Порто Лагос 7
Водещ: Николай Петров
За допълнителна информация и записване: 0896686213

“Запазвам в съзнанието си четири прости думи, които пазя в сърцето си, като същевременно позволявам на четката ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм просто присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо.”

„Щастлив съм, дори без причина.“ Запазвам в съзнанието си тези прости думи, пазя ги в сърцето си. Поставям пустата четката върху хартията. Позволявам на енергията ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо. Потапям четката в туша и с едно движение изразявам всичко.

Може на пръв поглед на някой да му е странно как с едно движение човек може да изрази всичко в себе си. Може да си зададе въпроса какъв е смисълът на това да изразиш себе си по подобен начин. Ще опитам да отговоря на тези и няколко други въпроси.

Първо, защо избирам рисуване като изразно средство? Дали ще рисуваме, пеем или танцуваме, в действието което извършваме, ние изразяваме себе си по един или друг начин. В случая използвам рисуване като изразно средство, защото много лесно сами можем да наблюдаваме процеса и след това крайния резултат. Още веднага виждаме проявлението на нашата енергия, върху листа хартия. В тази практика самите действия свързани с рисуването както и резултата от него, следва да се разглеждат като един общ процес. Дзен подход, защото в практиката си ние използваме трите основни дзен принципа. Когато създаваме изкуство ние не преследваме конкретна цел. Затова в последствие не гледаме на творбата си с цел поставяне на оценка, не я претегляме и сравняваме. С тази практика ние се учим, че това да си творец не е обвързано с крайния резултат.

“Първата мисъл, най-добрата мисъл”, ако следваме този принцип в практиката си, нашият живот и изкуството ще станат толкова близки, че дори и косъм няма да може да премине между тях.

Как оценяваме и приемаме изкуството. Ако в процеса на практиката създадем красива картина, ние ще и се радваме също толкова колкото и на всяка друга. Приемането е част от нашата практика. Самото действие рисуване е състояние на “не ум”, това състояние на празнота е това от което вадиш идеи и ги правиш реалност. Затова практиката се нарича пуста четката. Ако успеем и оставим четката да рисува сама, сякаш ние не съществуваме, това е момент в който ние създаваме пространство в нашия ум. Навлизаме в състояние на “не-ум” в което липсват, анализи, сравнения, емоции, преднамерености и предишни модели. Изразявайки се, върху листа хартия ще остане единствено отпечатък на нашата жизнена енергия, такава каквато е точно в този момент.

За човек натрупал голям опит е доста трудно да се освободи от него и да действа от празнотата като абсолютно начинаещ. Всеки, който е опитал това, знае каква съпротива оказва умът. Много често умът ни вкарва в капана на рутината. Голяма част от действията ни в ежедневието извършваме на автоматичен режим. Заключваме врата, караме кола храним се и тн. почти автоматично. Какво се случва с нас в тези моменти, къде е нашата енергия. Дали това е оптималното което можем да правим и бъдем.

Дори най-малката дейност която вършим е свързана с нашата енергия и това как я провеждаме в тялото си. Ако имаме осъзнатост за този процес, ще видим че всяко наше действие е следствие на нашата собствена енергия. Ако успеем да се освободим от мисли и очаквания, ако пуснем старите модели, може би ще видим раждането на нещо ново в нас.

Когато се чудим дали сме достатъчно добри за да хванем четката, когато не можем дори да се осмелим да опитаме да се изразим, е по-важно да се запитаме не колко сме добри в техниката си, а дали сме автентични. Дали през върха на четката ще изразим себе си автентично? Ще успеем ли след това да приемем реалността запечатана върху листа, такава каквато е, без да се опитваме да я променяме или класифицираме.

Дали съм автентичен?

Това е въпрос и урок, които участват във всичко което правим. Дишаме, храним се, движим се, почиваме, правим любов. В колко от тези мигове в живота си сме автентични и колко често играем.

Трудно е да погледнем обективно на живота си. По-лекият път е да поддържаме играта в театъра, който наричаме своя реалност.
На всички ни се е случвало и ще продължава да се случва.

Тук идва на помощ методът за балансиране. Всяко действие което правим може да изберем дали да го осъществим от нашия център където се намира всемирния покой, или да действаме подчинени на емоцията. Когато една система, като нашият аналитичен мозък, желае да поеме изцяло контрола и в процеса ни са се родили очаквания и представи, как и какво точно трябва да представлява резултата от нашият труд, сравнен с този на другите. Тогава можем да бъдем сигурни, че ние сме излезли от покоя.

Има много подходи за балансиране и завръщане в нашият център. Медитацията и рисуването, са такива. Преди да започнем практиката ние се държим като малки деца, подскачаме, разклащаме ръце и крака, танцуваме, играем, бръмчим с устни и издаваме странни звуци, докато се изпотим. Според Айнщаин, човек е склонен да създава интелигентни мисли когато пусне контрола и остави тялото си, да се движи естествено.

Всичко това е начин да освободим напрежението натрупано в нас. За да можем,
когато застанем пред хартията с четка в ръка и леко докоснем повърхността, да усетим жизнената енергия как преминава през нея. Тогава пустата четка се изпълва със смисъл, дори така без туш тя вече провежда нашата енергия. След това потапяме четката в туша. Дишаме бавно усещаме земята под нас. След това с едно движение рисуваме следната идея: „Щастлив съм, дори без причина.“ След това изчакваме малко и рисуваме, „Радостта е най-простият начин на благодарност“, изчакаме малко и рисуваме, „Между депресия и експресия избирам експресия”.

Опитвайте, без да очаквате. Изгубете се, вижте “неизвестното“, преживейте най-интимния момент кажете си незнам, това е ключа. Изненадайте себе си почувствайте вместо да мислите.

Първата важна стъпка е да бъдем в телата си – заземени – за да може енергията да тече. Така рисуването или каквато и да е творческа дейност, става проста и ясна. Ще разберете че, изкуството, техниката, имат много малко общо с произведението, което създаваме. И много общо с това кои сме ние, как работим с тялото си, как култивираме, насочваме и отдаваме енергия. Колко леко живеем с тъгата в живота. Колко съзерцателни можем да бъдем, какъв фокус имаме и колко време можем да го задъжаме, присъстваме ли в реалността или играем, колко сме интимни с тишина, дали често си задаваме въпроса, това което създавам в момента Авентично ли е?

Когато се постигне това разбиране и осъзнаване, актът на създаване на автентично изкуство може да се осъществи. Тогава, върха на четката става наш учител.

Ако искате да преживеете тази практика, Ви каня от 19:00 часа всяка Сряда в студио “Zentera” на адрес София ул. Порто Лагус 7.
Местата са ограничени, моля свържете се с мен предварително на телефон 0896686213 – Николай Петров

Categories
Статии

Как разбираме, че процеса на събуждане е започнал и сме навлези в “сигурни води”

„Всяко отделно същество във Вселената се връща към общия източник. Връщането към източника е спокойствието. Ако не осъзнавате източника, се спъвате в собственото си объркване и скръб. Когато осъзнаеш откъде идваш, естествено ставаш толерантен, съзерцаваш, забавен, с добро сърце, достоен като крал. ” ~ Лао Дзъ

След проведения семинар “Sacred Union@Magnetic joy” искам да споделя и подчертая няколко процеса, които започват да се случват, когато израстваме и узряваме духовно. Все непринудени неща, подаръци които ще внесат много мир и спокойствие в сърцето и в живота ви, правейки ви по-смирени, състрадателни и любящи. 

Преди това обаче, ще ви споделя няколко от основните неща за които работихме на семинара, те имат силата да ви държат в кондиция и повишават вашата устойчивост на ежедневния стрес:

Визуализирайте положителни резултати

В началото или в края на всеки ден обмислете всички онези несигурни ситуации в живота – големи и малки.

Една по една ги разгледайте и визуализирайте най-оптимистичния и невероятен изход от ситуацията – възможно най-доброто развитие, което можете да си представите.

Правим това, не за да си създадем още по-големи очаквания, съответно още по голямо разочарование ако не се случи така както искаме, правим това за да тренираме и отработим вътрешното спокойствие в което да съществуваме докато сбъдваме нашите желания.

Превърнете безпокойството в прогрес

Гъвкавостта на мозъка ни позволява да бъдем стабилни и устойчиви в трудни времена,от нас зависи да се научим как да се успокояваме, да спрем да действаме автоматично на ситуациите, да преосмисляме мислите си и да вземаме по-интелигентни решения.

Много по-лесно е да напавим горното, когато си напомняме, че тревожността не винаги е лоша за нас. Помислете за следното:

Гневът може да блокира вниманието и способността ви да изпълнявате, но може да ви подхрани и мотивира, може да изостря вниманието ви; да ви служи като напомняне за важното за вас.

Страхът може да предизвика спомени за неуспехи, може да ограби  вниманието и фокуса ви, може да ви парализира. Страхът може да ви направи по-внимателни при вземането на решения. Той може да ви помогне да се вгледате по-дълбоко във вас и това което ви вълнува, може да ви октрие познание за вас, което никой друг не може да ви даде. Страхът може да създава възможности за промяна.

Тъгата може да съсипе настроението ви и да ви демотивира, но може да ви помогне да преподредите приоритетите и да ви мотивира да промените средата, обстоятелствата и поведението си.

Тревогата може да ви накара да отлагате и да ви попречи на постигането на целите, но пък може да ви помогне да прецизирате плановете си, коригирайте очакванията си, така че те да станат по-реалистични и целенасочени.

Разочарованието може да ограничи напредъка ви и да открадне мотивацията ви, но  би могло да събуди вашия мозък и да предизвика вашата ментална сила, и така да ви помогне да направите нещата по-добре.

Това са само прости ментални конструкции, идеи  и сценарии, важно е да знаем че всички те не са автоматични процеси и когато се превърнат в осъзнат избор дават осезаеми резултати.

Опитайте нещо ново

Един съвет от мен, винаги цял живот ви е повтаряно да сме фокусирани във едно нещо и да го правим докато станем перфектни в него.  Бих ви предложил нещо различно, опитайте да правите много неща в които да станете просто добри, разширете мирогледа си и спрете да преследвате префкета.

Опитайте всяко ново нещо да е точно  над вашите способности, така че да ви вади вашата зона на комфорт.

Помолете за помощ

Възможността да помолиш за помощ, е и възможността да поддържаш връзка с приятели или роднини, като активно поддържа взаимоотношения ви, не само ви позволява да запазите спокойствие, но и засилва усещането, че не сте сами.

Когато имаме връзка на която разчитаме в живота, при нас се връща вярата и чувството, че сте заобиколени от хора, които се грижат за нас. Това чувство е от решаващо значение по време на огромен стрес, когато се налага да изпитаме собствената си издръжливост, за да продължим да поддържаме съществуването си и здравето си в оптимално състояние.

Практикувайте позитивна комуникация със самите вас

Изпращайте си оптимистични малки послания, които са смешни, забавни и като цяло възхитителни. Вътрешния мир е  част от отговора, на въпроса  как да се чувстваме добре.  Той идва с положителни напомняния. Не е задължително да ги споделяте с някой.  Когато свършите нещо, изпратете си усмивка запазете положителният заряд за по-дълго време. 

Станете едно с природата

Постоянно се доказва, че прекараното време сред природата има положителни ефекти върху психичното ни здраве. Прекараното качествено време в природата може значително да увеличи емоционалното ни благосъстояние и устойчивост.

Не е нужно да живеете в гора, за да се потопите. Близкият парк или някоя тиха среда със зеленина, където няма толкова много хора наоколо, ще работят също толкова добре.

Дишайте, отпуснете се и осъзнайте звуците, миризмите и гледките. Използвайте всичките си сетива, за да създадете повишено осъзнаване на естествения свят. Това упражнение повишава цялостната ви издръжливост, тъй като действа като вид възстановяване на енергията и възстановяване на вашето равновесие.

Пребивавайки в състояние на баланс, вътрешен мир и щастие, ние можем да открием определени процеси които започват да се случват. 

Понякога ние се чудим дали сме на прав път, дали това което правим е най-доброто за нас. Искам да успокоя вашето съзнание, като ви кажа пътя винаги е под краката ни, продължавайте смело напред. Да не знаеш на къде води е най-ценното преживяване в което всичко е възможно и всичко което ни се случва е за нас а не срещу нас. Някои хора учат и се развиват духовно по-бързо от други, това не е важно, важби е че всички пътуваме в една и съща посока. Без значение дали вървим, препъваме се, бягаме или маратонстваме през живота, всички рано или се прибираме вкъщи. 

Ето няколко процеса които идват като подарък за нас, за които можем да благодарим на себе си и вселената:

1. Разпознавате себе си във всички същества.

Знаете, че сте едно с вселената, всички същества и всички създания. И тъй като сърцето ви е изпълнено с любов и състрадание, не изпитвате нужда да съдите, обвинявате, осъждате или критикувате никого. Вие се разпознавате в света около вас. Виждате себе си в тези, които са добри, но и в тези, които са лоши и това много ви смирява.

2. Живеете живота си от място на искреност и смирение.

Колкото повече осъзнавате кой всъщност сте и защо сте тук на този свят, толкова по-смирени ставате и изпитвате все по-голяма е нуждата от искреност и автентичност.

3. Обичате, без да очаквате да бъдете обичани.

Любовта е това, което сме. Любовта е това, от което сме направени. Не обичаш за да бъдеш обичан, обичаш, защото любовта е всичко, което можеш да дадеш.

4.Разбрали сте, че да не знаеш е най-интимното преживяване

Знаете, че плановете на живота за вас са много по-големи и по-сложни от плановете, които вие сами имате за себе си. Поради това вие сте се отказали от необходимостта да контролирате развитието на целия си живот и вместо това сте се научили да се доверявате на живота.

5. Вярвате в житейската мъдрост.

Позволявате на живота да ви води, да ви води по вашият автентичен истински път, а не по пътя, който смятате, че трябва да вървите.

6. Нямате интерес да бъдете това, което хората смятат, че трябва да бъдете.

Единственият ви интерес е да осъзнаете истинската си същност, като станете такъв, какъвто ви е създал животът, а не това, което хората смятат, че трябва да бъдете.

7. Вашата мъдрост е ваша.

Нещата, които знаете, знаете ги от душата си. Те не идват от това, което другите са написали или говорили, а по-скоро от дълбоко във вас самите.

8. Лесно прощавате

Въпреки че все още срещате хора, които ви тормозят, нараняват, предават и разочароват, вие им прощавате. Защо? Защото разбирате, че хората имат божествен потенциал, но изразяват това с което са се идентифицирали в този момент. Всяка форма на прошка е дейдентификация и освобождаване. Реално модела който виждаме в човека срещу нас е нашият собствен модел, то е това което сме ние в този момент. 

9. Давате, без да очаквате нищо в замяна.

Вие давате, защото потребността да давате непрекъснато изтича от вас, а не защото очаквате нещо в замяна. Щастието на тези, на които помагате, е вашата награда.

10. Сърцето ви е спокойно дори сред бедствия.

Колкото и предизвикателства да ви изпраща животът и колкото и болка да преживявате през целия си живот, сърцето ви винаги е спокойно.  

11. Прегръщате всичко, което ви попадне с благодарност.

Знаете, че животът ви обича и че непрекъснато ви води по пътя, по който трябва да вървите. И въпреки че този път не винаги може да бъде гладък, лесен и свободен от борба, болка и тъмнина, вие обхващате всичко, което ви попадне с благодарност, знаейки, че нищо не се случва с вас, всичко се случва за вас!

12. Пречистихте душата си от привързаности.

Тъй като сега знаете, че опитът да се вкопчите в преходността на живота е причина за голямо страдание, не се вкопчвате в нищо и никого. Вие живеете в света, но не сте от света. Обичате хората, обичате света около вас и всичко, което той притежава, но не създавате привързаности.

13. Вече не гледате извън себе си за изпълнение.

Вие сте достигнали точка в живота си, в която вече не основавате своята цел, смисъл или изпълнение на нещо външно за вас. Външният свят вече не може да ви изпълни и единственото ви истинско изпълване идва от дълбоко във вас самите.

14. Виждате себе си като духовно същество с човешко преживяване.

Знаете, че тялото е само превозното средство, пренасящо душата в този физически свят и  въпреки че имате физическо тяло, вие не сте тялото. Вие сте Душата в тялото.

15. Вие се наслаждавате на тишината и уединението.

Вие се наслаждавате на тишината и уединението, а звукът на тишината ви помага да се свържете в дълбочина с вас, там от където идва цялата житейска мъдрост и където всички тайни на света са открити.

16. Разберем, че ние сме следствие на нашите родители, а те на техните родители и така до началото на живота. 

Нашите предци продължават да живеят в нас, чрез нас през целият ни живот. 

„Бях търсач и все още съм. Но спрях да питам книгите и звездите. Започнах да слушам ученията на душата си. ” ~ Руми

Автор: Николай Петров 01.09.2021г.

ПС:  “Татко, Благодаря ти за уроците, някой достигнаха до мен чак сега след толкова много години. Въпреки че са били винаги пред мен не съм имал очи да ги видя.“

 

 

 

Categories
Статии Събития

Семинар – Магнетично привличане “Шамбаня”

 

„Щедростта носи щастие на всеки етап от нейното изразяване.

Изпитваме радост при формирането на намерението да бъдем щедри.

Ние изпитваме радост в действителния акт на даване на нещо.

И ние изпитваме радост, като си спомняме, че сме дарили. “

—Буда

 

Магнетично привличане 

Често в живота ние биваме привлечени към някого. Дали сте си задавали въпроса , към какво точно сме привлечени. Ние хората разполагаме със специален инструмент, който отчита автентичността на всичко и всички около нас. Нашето шесто чувство винаги работи и ни дава информация и усещания кога един човек е автентичен. 

Това което ни привлича към един човек може да бъде острият му ум, чувството му за хумор, външният вид, усещане или чувство без конкретно измерение. Привличането може да бъде емоционално, физическо, рационално и/или интелектуално.

Магнетичността на една личност е характеристика на вътрешния свят на една личност, това което прави да бъде в хармония със себе си и света. Това за което работим това получаваме в крайна сметка. С нашите действия и средата която създаваме с тях ние привличаме подобни неща в живота си. Състоянието на удовлетвореност отваря вратата и кани удовлетвореност. Нашите повтарящи се действия се превръщат в навици. Точно тези навици за който работим съзнателно или не ни дефинират като хора и определят нашият характер. 

Навика се превръща в нашия затвор, а ние ставаме негови пленници. Променяйки навика ние трансформираме затвора и си възвръщаме свободата. Съзнателното пребивавайки в състояние на удоволствие и екстаз променя това, което привличаме към нас отваря все повече пространство за изобилието което ни предоставя вселената.  

Всеки от нас в определен момент е искал да постигне нещо. Дали заради липса на постоянство, недостатачна отдаденост или ред други причини ние сме се проваляли. В следствие на провала ние сме преживявали неприятни емоции, някой дори сме стигали до състояние на фрустрация, когато нашите очаквания не са били изпълнени. 

Когато изпаднем в такова състояние, ние сякаш виждаме само лошото във света, за нас съществува само това ниско състояние на духа в което не виждаме смисъл в живота, сякаш всичко е сиво. Влезем ли  в такъв порочен кръг ние трудно можем да излезем сами, особено ако сме започнали да се идентифицираме с нашите проблеми. Ако ние действаме от позиция на ниска енергия, ниско самочувствие, започваме да привличаме и поточно започваме да създаваме обстоятелства и предпоставки да ни се случват точно такива събития които не харесваме. Съществува народна поговорка “Едно лошо нещо не идва само.” Въпреки всичко отговорността за нашата енергия и това какво се случва с нашия вътрешен свят е изцяло наша. В моменти на слабост и трудности, когато проблемите ни заливат е хубаво да си казваме, аз не съм моите проблеми. Това ще разруши модела на идентификация, вместо това можем да си представим състояние в което сме изпитвали удоволствие. Когато съзнателно започнем този процес  и ние ще спрем да привличаме това което най-малко искаме, пребиваването на състояние на удовлетвореност и радост ще отвори още място в нас това  да ни се случва повече и по-често. 

Някой от нас са често се питат, защо на точно на мен ми се случва това (обикновено е някое негативно състояние). Важно е в този момент да погледнем на неуспеха като успех, защото това е единствения начин да го трансформираме и той да ни помогне вместо да ни пречи. Тогава ако сме разбрали смисъла на горното въпросът би се трансформирал във:  Защо не на мен, защо да не ми се случи на мен, какви усилия положих, къде беше инвестирана моята енергия, къде беше моя фокус. Когато дадем отговори на тези въпроси, ще стигнем и до причината защо сме претърпели провал. Стартирайки този процес, ние съзнателно малко по малко, преместваме нашият фокус от неуспеха към успеха.

Принципът каквото е вътре, това е и отвън. 

Много олеква когато получим това разбиране, че всяко положително или отрицателно събитие, което ни се случва, всъщност е привлечено от самите нас. Това се случва до момента в който разберем, че позитивни и негативни, правилни или грешни действия и събития не съществуват. Съществуват единствено поредности от възможности. 

Когато приемем да живеем по този начин, ние се отваряме за вселената, ние я приемаме и получаваме разбираме, че тя винаги ни е приемала, само нашите действия са ни отделяли от тази връзка. 

Магнетичното привличане е вселенски закон, за човека се състои от три основни стъпки – ИСКАЙ, ВЯРВАЙ, ПОЛУЧИ.

Поискай – ние може да поискаме едно нещо когато знаем за него, но едва ли можем да поискаме нещо за което не знаем че съществува. 

За да проявим вяра в нас и вселената ние използваме “духовен мускул”, и колкто е по силен този мускул, токова по адекватно се справяме със ситуациите в живота ни. Този духовен мускил се подсилва от нашата лична практика.

Получаването също е много важно, всички ние можем да даваме, но колко от нас могат да получават безрезервно. Колко от нас могат да си кажат получавам това защото го заслужавам. Колко от нас живеят и си мислят, че не са достойни за по-добър живот. Автоцензурата е най-лошото нещо което можем да си причиним сами. 

Когато ние приемем това което ни се случва, ние спираме да се съпротивляваме. Вследствие на това се освобождава значително количество енергия, която може да  се прояви по много начини, като всеки от тях представлява чудо само по себе си. 

Всеки е толкова голям, колкото е голяма неговата практика. 

Вселената работи по мистериозни начини, често парадоксални. Когато изпитваме състрадание, ние се отваряме към неговото получаване. Когато даваме любов, любовта идва при нас. Щедростта поражда изобилие.

Задава ли ли сте си въпроса, какво ни пречи да раздаваме знание, пари и/или внимание? Отговорът е Страхът. Страхът, че за нас няма да има достатъчно, че във Вселената има ограничено количество от това, което искаме или имаме нужда, и то ще свърши.

В никакъв случай не казвам да раздадете всичко което имате, тъй като това показва липса на основна грижа към себе си. Но когато се освободите от привързаността към парите, когато смело отворим сърцето си за любовта, когато дарим мила дума или се усмихнем на някого, ние отваряте невидими портали за доброта, състрадание и просперитет, които започват да текат към нас.

Обратната страна на монетата е, когато се чувстваме необичани, финансово стресирани или обсебени от вътрешни противоречия, е трудно да направиме нещо различно освен да страдаме да се оплакваме и тн. Точно така както рефлекторно ни се подсказва да действаме. За съжаление този авоматичен рефкетрорен модел е свързан с нашите травми и стари модели на поведение и ни вкарва с един порочен цикъл от който неможем да излезем лесно. Естествено ние искаме да пестим енергията и средствата си, да затворим сърцето си за да не бъдем наранявани повече. Но ако направим едно “духовно айкидо” и трансформираме това състояние. Вселената ще ще ни осигури нови възможности. Така ние сами ще променим енергията си. Това ни позволява да видим нови възможности, започваме да действаме креативно, възвръщаме си жизнената сила. 

Много е важно да запомним, че може да не получим това, което сме поискали от вселената, това което получим може да не е точната форма, която сме желали или сме си представяли. Може би сме искали да имаме прекрасна любовна връзка и мъжът или жената на мечтите ни не са дошли да почукат на вратата ни. Но може би, докато чакаме, ние сме започнали да развиваме състрадание, самоприемане и любов към себе си. Не е ли точно това което се надяваме да намерим в една връзка. Не очаквахме ли да открием някой, който ще ни покаже състрадание, любов и ще ни приеме такива, каквито сме?

Когато наистина можете да се доверим на Вселената, ние можем дълбоко да се отпуснем. За съжаление това не се случва изведнъж. Изисква се много практика.

Съществува начин да подобрим способностите си е като медитираме върху концепцията за изобилие. Това не означава, че Вселената ще се промени от само се бе си и ще ни изпрати всичко, което искаме. Това което ще се случи е, че ние ​​се променяме и в резултат на това нещата се случват по различен начин.

Когато се чувствате самотни, излезте навън и се усмихнете на някого, обадете се на приятел, напишете нещо хубаво. Като давате това, което търсите, вие променяме енергията си.

Да оставиш любовта си да се показва, когато се чувстваш уязвим, изисква голяма смелост. Даването на каквото и да е когато болезнено усещаме липсата му, е дълбоко щедро, откровено и автентично. Като пускаме и даваме свободно,ние подобряваме връзката си с другите и вдъхновява ме всичко около нас с повече смисъл.

Промяна в съзнанието и поведението отнема време и практика. Колкото е по-голяма нашата практика толкова по голям ще е и резултата от нея. Бъдете търпеливи към себе си, докато постепенно променяте поведението си. Вашият мироглед ще се промени съответно, оставяйки ви по-позитивни, смирени и заредени.

В предстоящият семинар Сакрален съюз на тема – магнетично привличане ние ще работим, както индивидуално така и в група да открием в нас състояния на екстаз и радост. Когато ги открием, ние ще работим заедно за пребиваването в това състояние на удовлетвореност. Когато в един момент в живота усетите промяна в посоката на енергията си, съзнателно ние винаги ще можем да се върнем в това състояние на удовлетвореност като го извикаме в съзнанието си. Съответно вместо да се впуснем първосигнално в неудоволствие и стрес, ние ще можем съзнателно да избрем да превибаваме в удоволствието и радостта, като така трансформираме себе си и средата около нас. 

Ето какво предлагаме на новото изданието на семинара  “Сакрален съюз”, който ще се проведе в Шамбаня на 25.08 – 29.08.2021г.

Тема на семинара ще е магнетичното привличане, повече за събитието тук https://fb.me/e/1xufvTU9l

Ето какво сме ви подготвили: 

Моментите, които най-много си спомняме са тези, които осветляват сърцата ни със страст, забавление, игривост и радост

В общество, което насърчава конкуренцията и постиженията, за да си осигуриш бъдеще и защита, да култивираш практики за присъствие в тялото и да следваш сърцето си, означава да поканиш повече радост в живота си.

Изправи се срещу потиснатите и осъдени части в себе си и осъзнай своите ограничаващи модели и нагласи, защото това е пътят към освобождението. Пътят по който правиш съзнателени избори и живееш собствения си живот.

С разбирането, че външният свят отразява твоя вътрешен свят и че привличаш това, което смяташ, че заслужаваш, създаването на основите за промяна в твоя външен свят започва с поглед към вътрешния ти.

Екстатичните практики и работата с тялото предоставляват мощни инструменти за изследване на твоя вътрешен свят и преоткриване на истинската ти стойност! 

Когато съзнателно започнеш да си позволяваш любовта и уважението, които търсиш, ти вече не толерираш по-малко от това, което заслужаваш от другите!

Добре дошъл във второто събитие Sacred Union Magnetic Joy в еко селище Шамбаня, в близост до един от последните диви плажове – Иракли. Където лятото и морето ще се слеят с полета на душата към свободата и радостта.

Какво те очаква?

25.08 СРЯДА

14.00- пристигане и настаняване, плаж

19.00 – 20.00 вкусна аюрведична вечеря

20.00 – 23.00 – представяне на участниците, граници и правила, игри и танци

26.08 ЧЕТВЪРТЪК

8.30 – 9.30 – пранаямаза за освобождаване на напрежението в тялото с Ники

9.30 – 10.30 – йога със Снежи

медитация и практика за рециклиране на отрицателните емоции с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

12.00 – 19.00 – плаж и свободно време

19.00 – 20.00 – вкусна аюрведична

вечеря

20.00 – 24.00 – трансформираща практика по групи с Боди Тара

партньорска практика за изчистване на енергийните центрове с Ники

27.08 ПЕТЪК

8.30 – 9.30 – пранаяма за повишаване на енергията с Ники

9.30 – 10.30 – кундалини йога с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

12.00 – 19.00 – плаж и свободно време, в което ще имате креативна задача за работа в група

19.00 – 20.00 – вкусна аюрведична вечеря

20.00 – 24.00 – партньорска практика за активиране на екстаза с Ники

28.08 СЪБОТА

8.30 – 9.30 – пранаяма за енергийна активация с Ники

9.30 – 10.30 – йога и подмладяващи практики със Снежи

медитация и мантра ОМ АХ ХУМ с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

14.00 – 18.00 трансформативни практики

медитация „Аз съм секси“

психологическа игра за осъзнаването и пускането на погрешен модел или нагласи от родителите с Боди Тара и Ники

19.00 – 20.00 вкусна аюрведична вечеря

21.00 – шаманска церемония за прекъсване на стари договори на душата и парти

 

29.30 НЕДЕЛЯ

9.30 – 11.00 брънч

11.30 – 13.00 кръг за споделяне и затваряне на събитието

 

…И ОЩЕ: чист въздух, слънце, море и среща със себеподобни!

 

ЗА ВОДЕЩИТЕ

Боди Тара е психолог по професия и трансформатор по призвание. Тя върви по пътя на себеизследването и духовното развитие повече от петнадесет години. Личната й и професионална работа с дълбините на човешката същност я отвеждат през различни измерения на Знанието: Йога, Медитация Астрология в Тантра, Ошо.

Срещата й с Тантра и сакралната сексуалност е белязана от дълбоко трансформиращи преживявания и срещи с едни от най-утвърдените учители в света.

В практиките си Боди Тара свободно съчетава различни методи за себеизследване, терапия и работа с тялото и травмите. Нейната мисия е инициирането на личния потенциал на всеки човек за пълноценен и щастлив живот и завръщане към Истината.

Николай Петров е терапевт в областта на балансирането на Ума, Духа и Тялото. Участвал е в многобройни тренинги и семинари за личностно развитие, Тантра и сакрална сексуалност.

Работата му от 3 години е сързана с консултирането на хора по принципите на Дзен консултирането. Работи като Тантра терапевт и има над 100 осъществени сесии по методите на телесната психотерапия и “Ошо Ребалансинг“

Създател е на авторски метод наречен „Хейко“, който трансформира травмите и болката и учи на умението да се пребивава в Баланс.

Heikotera.com

В следствие на духовните си търсения йога се появява в живота на Снежи преди повече от 10 години. Йога за нея е като път към самата себе си, като начин да предизвика себе си, да бъде по-осъзната. От любов и благодарност за всичко,с което тя я е обогатила, осъзнава,че е нейна мисия е да споделя натрупания опит и знания с всички търсещи… Съвсем естествено живота я отвежда в Индия, където завършва интензивно обучение с международно признатост. От тогава има щастието да помага на хората да подобряват живота си чрез тази древна традиция, да стават по-спокойни, здрави и щастливи, да предизвикват себе си и всеки ден да стават по-добрата версия на прекрасните същества, които са! Развива йога студио в град Пловдив ,където се преподава традиционна Ащанга йога,Виняса флоу , Терапевтична Хатха йога за начинаещи и напреднали-Студио Ведика.

ОБМЕН:

Цена 30.07 – 450 лв. на човек

Цена за двойки – 820 лв.

ЗАПИСВАНЕТО става след превод на капаро 50%.

ВАЖНО: Местата са ограничени! Телефони за записвания:

0359 887024899 – Боди Тара

0359 896686213 – Ники

Събитието е подходящ както за необвързани, така и за двойки. НЕ съдържа сексуални практики . Всеки има право да избере да не участва в практика, която минава личните му граници. За двойки – размяната на партньори е само по желание и на двамата.

Възможни са промени в реда и вида на практиките, съобразно груповата енергия и преценката на водещите!!!

Categories
Дзен Статии

Заншин: Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

Заншин е Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

В превод от японски Заншин буквално означава ум без остатък. Заншин е концепция, която можем да открием в дзен, будо (японски бойни изкуства), особено в Кендо, в много японски изкуства, като икебана (аранжировка на цветя), чадо (чаената церемония) и суми-е (рисуване с мастило).

Ако може просто да се обясни, то Заншин е състоянието, в което умът е напълно бдителен и осъзнава заобикалящата го среда; когато умът остава неподвижен, без да е привързан към нищо и е напълно присъстващ във всеки момент.

Действайки тук и сега, в пълно осъзнаване на случващото се, това което се случва с идването на осъзнаването на точно този момент тук и сега, за нас всичко  става взаимосвързано и целият Космос е повлиян от нашето отношение, както и ние сме повлияни от целия космос.

За да бъде изпълнен принципът Всяко действие и всяка мисъл във сегашния момент “тук и сега” трябва да бъде хармонична, не трябва да има нищо излишно, човек трябва да присъства изцяло във всяко действие, което прави. Когато ям, ям. Умът ми е изцяло ангажиран с действието на хранене. Когато рисувам рисувам. Умът ми е изцяло ангажиран в настоящия момент. Намирам се тук и сега, изцяло потопен в задачата си до завършването и.

Всяко действие е важно; хранене, обличане, измиване, подреждане на дома, взаимодействие с други хора – всички тези действия са от изключителна важност за нас, най-малкото защото са част от нашият живот. Изпълнявайки ги в ежеднението в пълна осъзнатос и присъствие ние ги превръщаме от тривиялни в сакрални.

В Зазен тялото е статично, но духът ни не е прикрепен за някоя част той е навсякъде и никъде едновременно. По лесно е да започнем да практикуваме, Заншин статично, докато седим в медитация с пълен фокус, ние малко по малко, научаваме да създаваме специфичен вид бдителност. Впоследствие това умение може да се разшири до всяко действие от ежедневието ни и в крайна сметка човек осъзнава, че няма обикновени моменти в неговия живот..

Защото всеки момент е специален, различен и неповторим.

Самото прилагане на принципа Заншин, може да се разглежда като изкуство, изкуство за постигане на 100 процентово внимание и фокус. Предлагам един пример даваш отговор как да постигаме на целите си в живота от легендарния майстор на стребла с лък на име Ава Кензо.

През 20-те години на миналия век германец на име Ойген Херигел се премества в Япония и започва да тренира японското бойно изкуство за стрелба с лък.

Негов учител е Ава Кензо. Кензо бил убеден, че начинаещите трябва да овладеят основите на стрелба с лък, преди да се опитат да стрелят по истинска цел. През първите четири години обучение на Херигел е било позволено да стреля само по бала със слама на три метра разстояние.

Когато най-накрая учителят му позволил да стреля по истински мишени, който били разположени на по-големи разстояния. В началото Херигел се успявал да уцели но с всеки изминал ден неговото представяне ставало по зле. Стрелите излитали далеч от целта и той се обезсърчавал с всеки следващ изстрел. Херигел бил убеден, че проблемът му е в лошото прицелване, но Кензо му обяснил, че проблема не  е в самата стрелба или в прицелването. Проблема му е в цялостното разбиране за изкуството и няма общо с неговата техника.

Разочарован от това, учителя не му помогнала по начин а който очаквал, Херигел му казал: „Тогава щом техниката и обстоятелствата нямат значение, вие трябва да можете да уцелите целта и със завързани очи.“

Кензо замлъкнал за момент и след това му казал: „Елате да ме видите тази вечер.“

Стрелба с лък, със завързани очи

След като паднала нощта, двамата мъже се върнали в двора, където се намирала тренировъчната зала. Кензо отишъл до нормалното си място от което практикувал стрелба по мишените, а целта му била скрита някъде в нощта. Майсторът заел поза за стрелба, сложил стрела в тетивата, опънал и пуснал стрелата в мрака.

По-късно Херигел написал в книгата си: „От звука разбрах, че е попаднала в целта.“

Веднага Кензо изтеглил втора стрела и отново стрелял в нощта. Херигел скочил изтичал през двора, за да види резултата от стрелбата.

В книгата си „Дзен в изкуството на стрелбата с лък“, Херигел пише: „Когато включих светлината над стойката на целта, открих с учудване, че първата стрела беше поставена точно в центъра на мишената, докато втората бе преминала точно през средата на първата и я беше разцелипа на две еднакви половини”.

Майсторът по стрелба Ава Кензо, бил толкова внимателен към процеса, неговото умение да се фокусира  довело до точен изстрел. Със свръх човешко внимание той успява да възпроизведе точната поредица от движения на тялото си, да види целта в себе си, като успява да уцели центъра на мишената дори без да вижда външната цел. Това пълно осъзнаване на тялото и ума по отношение на целта е известно като заншин.

Заншин е дума, използвана често в японските бойни изкуства, за да се отнесе към състояние на спокойна бдителност.  Умът е съсредоточен изцяло върху действията и е фиксиран върху разглежданата задача. Заншин постоянно осъзнава нашето тяло, ум и обкръжение, без да се създава напрежение никъде. Това е бдителност без усилие.

На практика обаче заншин има още по-дълбоко значение. Избирайки да практикуваш заншин, човек  избира да живее живота си умишлено и да действа с посока, а не безсмислено да ставаш жертва на хаоса.

Врагът на постоянното осъвършенстване

Има известна японска поговорка, която казва: „След като спечелиш битката, затегни каската си.“

С други думи, битката не приключва, когато спечелим войната. Битката приключва само когато ни мързи, когато загубим фокус, когато загубим чувството си за ангажираност и когато спрем да обръщаме внимание. Заншин: е актът на живот с бдителност, независимо дали целта вече е постигната.

Ние можем да пренесем тази философия в много области на живота.

Писане: Битката не свършва, когато публикуваме книга. Тя завършва, когато се приемем за завършени, когато загубим бдителността, необходима за продължаване на усъвършенстването на това което правим.

Фитнес: Битката не свършва, когато спечелим състезание. Приключва, когато загубите концентрация и пропуснете тренировки или когато загубите фокус и претренирате.

Предприемачество: Битката не свършва, когато направите голяма продажба. Приключва, когато станем нахакани и самодоволни.

Врагът на усъвършенстването не е нито провала, нито успеха.

Врагът на усъвършенстването е скуката, умората и липсата на концентрация. Врагът на усъвършенстването е липсата на ангажираност към процеса, защото процесът е всичко.

Изкуството на Заншин във всекидневния живот

„Човек трябва да подхожда към всички дейности и ситуации с еднаква искреност, еднаква интензивност и максимална информираност, която има когато стреля с лък и стрела.“ – Кенет Кушнер, Една стрела, Един живот

Живеем в свят, обсебен от резултати. Подобно на Херигел, ние сме склонни да наблягаме толкова много на това дали стрелката попада в целта. Ако обаче вложим тази интензивност и фокус и искреност в процеса – където поставяме краката си, как държим лъка, как дишаме по време на освобождаването на стрелата – тогава уцелване то на мишената е просто страничен ефект.

Въпросът е да не се притесняваме за поразяването на целта. Въпросът е да се влюбим в скуката да която може да се породи в практикуването на едно и също действие, да прегърнем всяка част от процеса. Въпросът е да изпълним този момент със заншин, този момент и всеки следващ с пълно осъзнаване и фокус, да носим принципа навсякъде в живота си.

Не е важна целта. Не финалната линия е важна. Важен е начинът, по който подхождаме към целта. Всичко е насочено. Заншин.

Когато Херигел се оплакал от невероятно бавното темпо на обучение, учителят му Кензо отговоря: „Пътят към целта не трябва да се измерва! От какво значение са седмиците, месеците, годините? “

Действителната фраза е „katte kabuto no o o shimeyo“, което буквално се превежда като „Затегнете каишката на каската след победа във войната“.

Просто следваме Пътя.

Това, което мислиш, това ставаш.
Това, което чувстваш,това привличаш.
Това, което си представяш, това създаваш.
Толкова е просто!
“Не ме питай какво е медитация,
Питай ме какво не е.
Където и да седя, медитирам.
Където вървя, медитирам.
Всичко което правя  е медитация.”

1956 – Jiangyou Figure Hill Temple Bridge

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Статии

Вънтрешните мъжки и женски аспекти, и проявленията им в нас.

Дълбоко в себе си ние имаме два мощни съюзника. Те са нашата вътрешна мъжка и вътрешна женска енергия. Те са два аспекта на нашата същност и са мощен източник на любов, изцеление и успех в живота ни. Всеки от тях играе решаваща роля за цялостното ни благосъстояние, така че е изключително важно да разберем и развием техните уникални и допълващи се проявления. Хубаво е да направим това в осъзнат процес за да можем да ги хармонизираме помежду си. Когато тези два принципа са осъзнати и хармонизирани, човек може да преодолее повтарящи се и болезнени събития, да създадете по-пълноценен и дълбоко спокоен живот.

Пиша тази статия в следстие осъзнавания на проведения семинар “Сакрален съюз на вътрешния мъж и вътрешната жена”, който се проведе на 11-13.06.2021г. в Карабунар.  С тази статия искам да изразя благодарността си към смелите 14 човека, който участваха и работиха за балансирането на свойте вътрешни енергии. Пиша я, за да остане и като подкрепа на тяхните услия в бъдеще. Ще се опитам в нея да изразя това което отработихме заедно повреме на семинара, може някой от тях да се разпознаят в описанията. 

Разликата между пола и нашите вътрешени мъжки и женски аспекти

Нашите вътрешни мъжки и женски аспекти съществуват и живеят в нас. Дали разпознаваме тяхните проявление или не, те влияят на живота ни. Те съществуват в нас независимо от нашата биологична полова идентификация. Вътрешният мъжки и женски аспект са основни части на нашата природа, точно както имате две полукълба на мозъка, дясна ръка и лява ръка. Те са част от баланса, който съществува във всички природни неща. Всъщност пътуването за разпознаване и хармонизиране на нашият вътрешен мъжки и женски принцип е напълно отделен процес от това как изразяваме своя пол в обществото. За голямо съжаление, това познание не е засегнато в модерното образование, но пък за голямо щастие това познание става все по-достъпно, всъщност никога не е било толкова достъпно, в мрежата, в библиотеката или на различни семинари с такава насоченост човек може да прочете и преживее и интегрира в живота си това знание.

Преди да продължа искам да изразя мнение, че изградените в обществото роли на половете често не са в съответствие с естествените такива на хората. Например, ние сме били социализирани от деца, да мислим за женското като любящо, а за мъжкото като за силно. Но истината е, че женското и мъжкото са едновременно любящи и силни. Те просто изразяват любовта и силата си по различни начини. В този случай вътрешният мъж може да изрази любящата си сила чрез създаване на здравословни граници и подредба, докато вътрешната жената може да изрази любящата си сила, като остане присъстваща в момента, поддържаща солидна връзка с дълбините на истинските ни чувства и вътрешни напътствия, дори когато това е трудно е да се направи.

Един от многото положителни резултати от осъзнаването на нашите вътрешни мъжки и женски принципи и техните проявления е е, че човек става вътрешно насочен и свободен, вместо да зависи и да очаква от одобрение на другите, животът ни става продуктивен, смислен и изпълнен с любов.

Характеристики на здравия и осъзнат вътрешен мъжки принцип

Вътрешният мъж ни дава възможност за създаване на ясна структура и подредба, дисциплина, защита и граници, както и способността ни отстояваме на всичко в нашата цялост(без да се чувстваме разкъсани), да подкрепяме всичко с действие в нашият живот. Ангажираме вътрешния си мъжки принцип всеки път, когато участваме във външни за нас дейности, преследваме нашите желания и вдъхновения във външния свят чрез добре насочени, фокусирани, последователни действия. През обектива на вашия вътрешен мъжки принцип ние анализираме проблемите и придобиваме знания, като прилагаме логика и линейна мисловна дейност. Нашата вътрешна мъжественост е продуктивната сила с която щедро даваме на другите и на света.

Слабият-неефективен вътрешен мъжки принцип

Какво се случва, ако вътрешният ни мъж е слаб?

Вътрешният мъж може да стане неефективен, когато развитието му е спряно от преживяна травма или злоупотреба с него. След такова събитие вътрешния мъж се изключва от живителната сила на женското и губи потентността си. Неефективният вътрешен мъж се затруднява да поставя граници, да се предпазва (особено в интимните отношения), да говори(високо) и да изразява ясно и категорично мнението си и да завършва това което е започнал. Така че, въпреки че може да имаме много идеи и амбиции, за нас става предизвикателно да намерим дисциплината и да се съсредоточим, за да постигнем целите си, да завършим проектите, които сме започнали.

Хиперактивният вътрешен мъжки принцип

Алтернативно вследствие на преживяна агресия особено в детска възраст, нашият мъжки принцип вместо да стане слаб и неефективен, става насилник по пример това което сме преживяли, опитващ се да контролира всичко. Вследствие на на това той взема енергията на женския принцип и ни затваря за естествената флуентност и свързаността към женското, като налага модел на надмощие и контрол върху вътрешната жена. В резултат на това се чувстваме потиснати, изтощени и задвижвани отвътре навън, имаме желание да работим и да сме активни през цялото време. Когато си почиваме, може да се чувстваме тревожни и развълнувани, защото дълбоко в себе си част от нас усеща, че си губим времето. Може да изпитваме самота и да искаме повече интимност и пълнота във връзките си, но ако сме честни със себе си, ще разберем, че сме осигурили нито време нито сме отворили място в живота си, да поддържаме връзка с друг човек. Преодоляващата вътрешна мъжественост ни кара да се чувствате празни, изтощени и сами – дори ако успеем да постигнем професионалните си цели – ние сме направили това като сме пренебрегнали нуждите на душата си и сме пожертвали емоционалната си цялост. Това са само няколко примера за това как токсичният аспект на сянката на нашия вътрешен мъж може да попречи на живота ни.

Характеристики на здравословният женски вътрешен принцип

Вътрешната ни жена носи плавност, разширяване, творческо вдъхновение, взаимосвързаност, чувственост и осъзнаване на нашите чувства и емоции. Ангажирани сме с вътрешната си женственост всеки път, когато сме неподвижни, и навлизаме навътре във възприятията на нашият вътрешен свят. Възприятията които ни дават насока и яснота, също така способността да си почиваме и да се възстановяваме е свързана с женския принцип. През обектива на нашата вътрешна жена, ние интуитивно знаем истината във всяка ситуация, защото възприемате реалността от мъдра, всеобхватна 360-градусова перспектива. Поради тази способност да знаем отвъд логиката (понякога наричана „шесто чувство“), нашата вътрешна жена може да се ориентира удобно в царството на непознатото, по време на преходи в живота, когато трябва да се отдадем, да приемем и да продължим да живеем спокойно, без да знаем какво следва. Вътрешната ни женска сила, е сила на регенерация, отвореност и възприемчивост към другите и към изобилието, което светът ни предлага.

Слаба-потисната вътрешна жена

Какво се случва, ако нашата вътрешна жена жена е слаба?

Вътрешният ни женски принцип може да закърнее, когато е лишен от защитния аспект на вътрешния мъжки принцип, или когато вътрешния мъж, се опитва да ни защити чрез изключване(игнориране) и втвърдяване. Това което следва е, че губим способността да бъдем отворени, плавни и възприемчиви. Ако сме реагирали на стресиращи събития, като сме затворили вътрешната си женственост, може да ни е трудно да се доверим на това, което ни се предлага в живота, дори то да е добро и любящо. Така ставаме свръх бдителни и напрегнати. В следствие на това, може да ни е неудобно да получаваме комплименти, подаръци и най-важното – прояви на любов от близки хора. Често се случва когато вътрешната жена е лишена от енергия и е неосъзната ние да работим допълнително и да правим всичко правилно, но целта ни винаги да се отдалечава. Често можем да се чудим, защо целият труд който сме положили не е дал резулата който сме се надявали да получим. Причината за това е, че женската част от нас не е отворена и не приема нищо. Допълнителна последица от ранена, слаба вътрешна жена е, че можем да изпитваме затруднения при свързването с нашите чувства и емоции и ставаме прекалено психически откъснати от вътрешният си компас.

Преобладаващата и доминираща вътрешна женственост

Точно както вътрешният мъж може да стане свръхсилен и контролиращ, така и вътрешната жена може да стане преобладаваща и доминираща. Това се случва, когато нашата вътрешна жена подкопава структурата и дисциплината на вътрешният мъж, защото се чувства контролирана и пренебрегвана. Този тип токсичен вътрешен женски принц може да ви улови в непосилно количество емоции, които не достигат до решение, а вместо това ви изсмукват в безкрайна черна дупка и може да се окажеме депресирани и извън контрол. Тъй като този вид вътрешна женска сянка създава хаос, може да почувстваме, че животът ни е атакуван от непрекъсната драма, която изтощава нашата жизненост. Освен това такава екстремна проява на вътрешната жена често се заплита в емоциите на другите хора. Когато това се случи, може да се окажете прекалено идентифициращи се с емоциите и обстоятелствата на други хора до такава степен, че да започнете да губите самочувствието си и вече не можете да различавате собствените си мисли и емоции от мислите и емоциите на другите.

Това са само някои от начините, по които функционират нашите вътрешни мъж жена. Всеки има, под някаква форма, до известна степен тези сенчести аспекти на вътрешното мъжко и вътрешно женско, за щастие те винаги могат да бъдат хармонизирани и излекувани. Добрата новина е, че разбирането и осъзнаването на тези дълбоки аспекти на нашата собствена човешка природа е първата стъпка към трансформирането на техните разрушителни импулси в тяхната изначална, утвърждаваща живота, вдъхновяваща, мощна и любяща природа.

Николай Петров – 14.06.2021г

Categories
Дзен Статии

Сатори – Пътят към Духовно пробуждане

 

Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.

Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък  да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа. 

Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича “тук и сега”). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление. 

Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.  

Опитайте да  живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано. 

Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент  “тук и сега”, дори докато четете този текст.

Днес да си пробуден  и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.

 

Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът. 

Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта. 

В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на “духовното” его.  Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.

Вървящи по така наречения “духовен път” желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст  е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете. 

Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.

Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма. 

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. 

Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: “Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти”. 

В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето

Categories
Дзен Статии

Дзен принцип – Мушин

Да гледаш във всички посоки

Започвам с този зенски принцип, не случайно. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.

Мушин е същността на Дзен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.

Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.

В Дзен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Дзен.

Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът “Мушин” нашият ум не е празен, като празна черупка.  Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.

„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.

Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.

Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите  очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.

Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.

Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.
В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.

Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.

Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?

Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.

В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.

Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш  на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.

Кунг Фу 

Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.

Изкуството

Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.

Балансиращ масаж “Хейко”
В зентерапия “Хейко” работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът “Хейко” е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.

Лична практика

Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.

Трети начин е Не-ум, не-мисъл.

В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват,  намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.

Какво прави това за нас

Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.

Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.

Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.

Концепции в Дзен

Сатори – Събуждане

Мушин – Празният ум

Фудошин – Неподвижният ум

Мушутоку – Умът който не търси нищо

Заншин – Живият ум

Хиширию – Отвъд мисленето