Categories
Статии

Как разбираме, че процеса на събуждане е започнал и сме навлези в “сигурни води”

„Всяко отделно същество във Вселената се връща към общия източник. Връщането към източника е спокойствието. Ако не осъзнавате източника, се спъвате в собственото си объркване и скръб. Когато осъзнаеш откъде идваш, естествено ставаш толерантен, съзерцаваш, забавен, с добро сърце, достоен като крал. ” ~ Лао Дзъ

След проведения семинар “Sacred [email protected] joy” искам да споделя и подчертая няколко процеса, които започват да се случват, когато израстваме и узряваме духовно. Все непринудени неща, подаръци които ще внесат много мир и спокойствие в сърцето и в живота ви, правейки ви по-смирени, състрадателни и любящи. 

Преди това обаче, ще ви споделя няколко от основните неща за които работихме на семинара, те имат силата да ви държат в кондиция и повишават вашата устойчивост на ежедневния стрес:

Визуализирайте положителни резултати

В началото или в края на всеки ден обмислете всички онези несигурни ситуации в живота – големи и малки.

Една по една ги разгледайте и визуализирайте най-оптимистичния и невероятен изход от ситуацията – възможно най-доброто развитие, което можете да си представите.

Правим това, не за да си създадем още по-големи очаквания, съответно още по голямо разочарование ако не се случи така както искаме, правим това за да тренираме и отработим вътрешното спокойствие в което да съществуваме докато сбъдваме нашите желания.

Превърнете безпокойството в прогрес

Гъвкавостта на мозъка ни позволява да бъдем стабилни и устойчиви в трудни времена,от нас зависи да се научим как да се успокояваме, да спрем да действаме автоматично на ситуациите, да преосмисляме мислите си и да вземаме по-интелигентни решения.

Много по-лесно е да напавим горното, когато си напомняме, че тревожността не винаги е лоша за нас. Помислете за следното:

Гневът може да блокира вниманието и способността ви да изпълнявате, но може да ви подхрани и мотивира, може да изостря вниманието ви; да ви служи като напомняне за важното за вас.

Страхът може да предизвика спомени за неуспехи, може да ограби  вниманието и фокуса ви, може да ви парализира. Страхът може да ви направи по-внимателни при вземането на решения. Той може да ви помогне да се вгледате по-дълбоко във вас и това което ви вълнува, може да ви октрие познание за вас, което никой друг не може да ви даде. Страхът може да създава възможности за промяна.

Тъгата може да съсипе настроението ви и да ви демотивира, но може да ви помогне да преподредите приоритетите и да ви мотивира да промените средата, обстоятелствата и поведението си.

Тревогата може да ви накара да отлагате и да ви попречи на постигането на целите, но пък може да ви помогне да прецизирате плановете си, коригирайте очакванията си, така че те да станат по-реалистични и целенасочени.

Разочарованието може да ограничи напредъка ви и да открадне мотивацията ви, но  би могло да събуди вашия мозък и да предизвика вашата ментална сила, и така да ви помогне да направите нещата по-добре.

Това са само прости ментални конструкции, идеи  и сценарии, важно е да знаем че всички те не са автоматични процеси и когато се превърнат в осъзнат избор дават осезаеми резултати.

Опитайте нещо ново

Един съвет от мен, винаги цял живот ви е повтаряно да сме фокусирани във едно нещо и да го правим докато станем перфектни в него.  Бих ви предложил нещо различно, опитайте да правите много неща в които да станете просто добри, разширете мирогледа си и спрете да преследвате префкета.

Опитайте всяко ново нещо да е точно  над вашите способности, така че да ви вади вашата зона на комфорт.

Помолете за помощ

Възможността да помолиш за помощ, е и възможността да поддържаш връзка с приятели или роднини, като активно поддържа взаимоотношения ви, не само ви позволява да запазите спокойствие, но и засилва усещането, че не сте сами.

Когато имаме връзка на която разчитаме в живота, при нас се връща вярата и чувството, че сте заобиколени от хора, които се грижат за нас. Това чувство е от решаващо значение по време на огромен стрес, когато се налага да изпитаме собствената си издръжливост, за да продължим да поддържаме съществуването си и здравето си в оптимално състояние.

Практикувайте позитивна комуникация със самите вас

Изпращайте си оптимистични малки послания, които са смешни, забавни и като цяло възхитителни. Вътрешния мир е  част от отговора, на въпроса  как да се чувстваме добре.  Той идва с положителни напомняния. Не е задължително да ги споделяте с някой.  Когато свършите нещо, изпратете си усмивка запазете положителният заряд за по-дълго време. 

Станете едно с природата

Постоянно се доказва, че прекараното време сред природата има положителни ефекти върху психичното ни здраве. Прекараното качествено време в природата може значително да увеличи емоционалното ни благосъстояние и устойчивост.

Не е нужно да живеете в гора, за да се потопите. Близкият парк или някоя тиха среда със зеленина, където няма толкова много хора наоколо, ще работят също толкова добре.

Дишайте, отпуснете се и осъзнайте звуците, миризмите и гледките. Използвайте всичките си сетива, за да създадете повишено осъзнаване на естествения свят. Това упражнение повишава цялостната ви издръжливост, тъй като действа като вид възстановяване на енергията и възстановяване на вашето равновесие.

Пребивавайки в състояние на баланс, вътрешен мир и щастие, ние можем да открием определени процеси които започват да се случват. 

Понякога ние се чудим дали сме на прав път, дали това което правим е най-доброто за нас. Искам да успокоя вашето съзнание, като ви кажа пътя винаги е под краката ни, продължавайте смело напред. Да не знаеш на къде води е най-ценното преживяване в което всичко е възможно и всичко което ни се случва е за нас а не срещу нас. Някои хора учат и се развиват духовно по-бързо от други, това не е важно, важби е че всички пътуваме в една и съща посока. Без значение дали вървим, препъваме се, бягаме или маратонстваме през живота, всички рано или се прибираме вкъщи. 

Ето няколко процеса които идват като подарък за нас, за които можем да благодарим на себе си и вселената:

1. Разпознавате себе си във всички същества.

Знаете, че сте едно с вселената, всички същества и всички създания. И тъй като сърцето ви е изпълнено с любов и състрадание, не изпитвате нужда да съдите, обвинявате, осъждате или критикувате никого. Вие се разпознавате в света около вас. Виждате себе си в тези, които са добри, но и в тези, които са лоши и това много ви смирява.

2. Живеете живота си от място на искреност и смирение.

Колкото повече осъзнавате кой всъщност сте и защо сте тук на този свят, толкова по-смирени ставате и изпитвате все по-голяма е нуждата от искреност и автентичност.

3. Обичате, без да очаквате да бъдете обичани.

Любовта е това, което сме. Любовта е това, от което сме направени. Не обичаш за да бъдеш обичан, обичаш, защото любовта е всичко, което можеш да дадеш.

4.Разбрали сте, че да не знаеш е най-интимното преживяване

Знаете, че плановете на живота за вас са много по-големи и по-сложни от плановете, които вие сами имате за себе си. Поради това вие сте се отказали от необходимостта да контролирате развитието на целия си живот и вместо това сте се научили да се доверявате на живота.

5. Вярвате в житейската мъдрост.

Позволявате на живота да ви води, да ви води по вашият автентичен истински път, а не по пътя, който смятате, че трябва да вървите.

6. Нямате интерес да бъдете това, което хората смятат, че трябва да бъдете.

Единственият ви интерес е да осъзнаете истинската си същност, като станете такъв, какъвто ви е създал животът, а не това, което хората смятат, че трябва да бъдете.

7. Вашата мъдрост е ваша.

Нещата, които знаете, знаете ги от душата си. Те не идват от това, което другите са написали или говорили, а по-скоро от дълбоко във вас самите.

8. Лесно прощавате

Въпреки че все още срещате хора, които ви тормозят, нараняват, предават и разочароват, вие им прощавате. Защо? Защото разбирате, че хората имат божествен потенциал, но изразяват това с което са се идентифицирали в този момент. Всяка форма на прошка е дейдентификация и освобождаване. Реално модела който виждаме в човека срещу нас е нашият собствен модел, то е това което сме ние в този момент. 

9. Давате, без да очаквате нищо в замяна.

Вие давате, защото потребността да давате непрекъснато изтича от вас, а не защото очаквате нещо в замяна. Щастието на тези, на които помагате, е вашата награда.

10. Сърцето ви е спокойно дори сред бедствия.

Колкото и предизвикателства да ви изпраща животът и колкото и болка да преживявате през целия си живот, сърцето ви винаги е спокойно.  

11. Прегръщате всичко, което ви попадне с благодарност.

Знаете, че животът ви обича и че непрекъснато ви води по пътя, по който трябва да вървите. И въпреки че този път не винаги може да бъде гладък, лесен и свободен от борба, болка и тъмнина, вие обхващате всичко, което ви попадне с благодарност, знаейки, че нищо не се случва с вас, всичко се случва за вас!

12. Пречистихте душата си от привързаности.

Тъй като сега знаете, че опитът да се вкопчите в преходността на живота е причина за голямо страдание, не се вкопчвате в нищо и никого. Вие живеете в света, но не сте от света. Обичате хората, обичате света около вас и всичко, което той притежава, но не създавате привързаности.

13. Вече не гледате извън себе си за изпълнение.

Вие сте достигнали точка в живота си, в която вече не основавате своята цел, смисъл или изпълнение на нещо външно за вас. Външният свят вече не може да ви изпълни и единственото ви истинско изпълване идва от дълбоко във вас самите.

14. Виждате себе си като духовно същество с човешко преживяване.

Знаете, че тялото е само превозното средство, пренасящо душата в този физически свят и  въпреки че имате физическо тяло, вие не сте тялото. Вие сте Душата в тялото.

15. Вие се наслаждавате на тишината и уединението.

Вие се наслаждавате на тишината и уединението, а звукът на тишината ви помага да се свържете в дълбочина с вас, там от където идва цялата житейска мъдрост и където всички тайни на света са открити.

16. Разберем, че ние сме следствие на нашите родители, а те на техните родители и така до началото на живота. 

Нашите предци продължават да живеят в нас, чрез нас през целият ни живот. 

„Бях търсач и все още съм. Но спрях да питам книгите и звездите. Започнах да слушам ученията на душата си. “ ~ Руми

Автор: Николай Петров 01.09.2021г.

ПС:  “Татко, Благодаря ти за уроците, някой достигнаха до мен чак сега след толкова много години. Въпреки че са били винаги пред мен не съм имал очи да ги видя.“

 

 

 

Categories
Статии Събития

Магнетично привличане

„Щедростта носи щастие на всеки етап от нейното изразяване.

Изпитваме радост при формирането на намерението да бъдем щедри.

Ние изпитваме радост в действителния акт на даване на нещо.

И ние изпитваме радост, като си спомняме, че сме дарили. “

 –Буда–

Често в живота ние биваме привлечени към някого. Дали сте си задавали въпроса , към какво точно сме привлечени? Ние хората разполагаме със специален инструмент, който отчита автентичността на всичко и всички около нас. Нашето шесто чувство винаги работи и ни дава информация и усещания кога един човек е автентичен. 

Това което ни привлича към един човек може да бъде острият му ум, чувството му за хумор, външният вид, усещане или чувство без конкретно измерение. Привличането може да бъде емоционално, физическо, рационално и/или интелектуално.

Магнетичността на една личност е характеристика на вътрешния и свят, това което прави за да бъде в хармония със себе си и света. Това за което работим – това получаваме в крайна сметка. С нашите действия и средата която създаваме с тях, ние привличаме подобни неща в живота си. Състоянието на удовлетвореност отваря вратата и кани удовлетвореност. Нашите повтарящи се действия се превръщат в навици. Точно тези навици за който работим съзнателно или не ни дефинират като хора и определят нашият характер. 

Навика се превръща в нашия затвор, а ние ставаме негови пленници. Променяйки навика ние трансформираме затвора и си възвръщаме свободата. Съзнателното пребивавайки в състояние на удоволствие и екстаз променя това, което привличаме към нас. Така ние сами отваряме все повече пространство за изобилието което ни предоставя вселената.  

Всеки от нас в определен момент е искал да постигне нещо. Дали заради липса на постоянство, недостатъчна отдаденост или ред други причини ние сме се проваляли. В следствие на провала ние сме преживявали неприятни емоции, някой дори сме стигали до състояние на фрустрация, когато нашите очаквания не са били изпълнени. 

Когато изпаднем в такова състояние, ние сякаш виждаме само лошото в света, за нас съществува само това ниско състояние на духа в което не виждаме смисъл в живота, сякаш всичко е сиво. Влезем ли  в такъв порочен кръг ние трудно можем да излезем сами, особено ако сме започнали да се идентифицираме с нашите проблеми.

Ако ние действаме от позиция на ниска енергия, ниско самочувствие,  ние създаваме обстоятелства и предпоставки да ни се случват точно такива събития които не желаем. Съществува народна поговорка “Едно лошо нещо не идва само.” Въпреки всичко отговорността за нашата енергия и това какво се случва с нашия вътрешен свят е изцяло наша. В моменти на слабост и трудности, когато проблемите ни заливат е добре да си казваме, аз не съм моите проблеми. Това ще разруши модела на идентификация, место това можем да си представим състояние в което сме изпитвали удоволствие. Когато съзнателно започнем да изпълняваме този процес,  ние ще спрем да привличаме това което най-малко искаме, съзнателното избиране да пребиваваме в състояние на удовлетвореност и радост, ще отвори още място в нас  да ни се случват хубави неща. 

Някои от нас често се питат  „Защо точно на мен ми се случва това?“ (обикновено става дума за лош късмет или личен неуспех). Важно е в този момент да погледнем на неуспеха като на успех, защото това е единствения начин да го трансформираме и той да ни помогне вместо да ни пречи. Тогава ако сме разбрали смисъла на горното въпросът би се трансформирал в „Защо не на мен, защо да не ми се случи точно на мен?.“ Какви усилия положих? Къде беше насочена моята енергия? Къде беше моят фокус? Успеем ли да дадем отговори на тези въпроси, ще стигнем и до причината, защо сме претърпели неуспех в начинанието си. Започнем ли да гледаме на неуспехите и грешките си по-подобен начин, ние съзнателно малко по малко, преместваме нашият фокус от неуспеха към успеха.

Каквото е вътре, това е и отвън. 

Много олеква когато получим това разбиране, че всяко положително или отрицателно събитие, което ни се случва, всъщност е привлечено от самите нас. Това се случва до момента в който разберем, че позитивни и негативни, правилни или грешни действия и събития не съществуват. Съществуват единствено полярности от възможности. 

Когато приемем да живеем по този начин, ние се отваряме за Вселената, ние я приемаме и получаваме разбиране, че тя винаги ни е приемала, само нашите действия са ни отделили от тази връзка. 

Магнетичното привличане е вселенски закон, за човека се състои от три основни стъпки – ИСКАЙ, ВЯРВАЙ, ПОЛУЧИ.

Поискай – ние може да поискаме едно нещо когато знаем за него, но едва ли можем да поискаме нещо за което не знаем че съществува. 

За да проявим вяра в нас и вселената, ние използваме “духовен мускул”  и колкото е по-силен този мускул, токова по-адекватно се справяме със ситуациите в живота ни. Този духовен мускул се подсилва от нашата лична практика.

Получаването също е много важно, всички ние можем да даваме, но колко от нас могат да получават безрезервно? Колко от нас могат да си кажат получавам това, защото го заслужавам? Колко от нас живеят и си мислят, че не са достойни за по-добър живот? Автоцензурата е най-лошото нещо, което можем да си причиним сами. 

Когато ние приемем това което ни се случва, ние спираме да се съпротивляваме. В следствие на това се освобождава значително количество енергия, която може да  се прояви по много начини, като всеки от тях представлява чудо само по себе си. 

Всеки е толкова голям, колкото е голяма неговата практика. 

Вселената работи по мистериозни начини, често парадоксални. Когато изпитваме състрадание, ние се отваряме към неговото получаване. Когато даваме любов, любовта идва при нас. Щедростта поражда изобилие.

Задава ли ли сте си въпроса „Какво ни пречи да раздаваме знание, пари и/или внимание?“ ? Отговорът е Страх. Страхът, че за нас няма да има достатъчно, че във Вселената има ограничено количество от това, което искаме или имаме нужда, и то ще свърши. 

В никакъв случай не казвам да раздадете всичко което имате, тъй като това показва липса на основна грижа към себе си, но когато се освободите от привързаността към парите, когато смело отворим сърцето си за любовта, когато дарим мила дума или се усмихнем на някого, ние отваряте невидими портали за доброта, състрадание и просперитет, които започват да текат към нас.

Обратната страна на монетата е, когато се чувстваме необичани, финансово стресирани или обсебени от вътрешни противоречия, е трудно да направим нещо различно освен да се потопим в порочния кръг на страданието. Това е процес който сякаш се случа от само себе си като рефлекс. За съжаление този автоматичен модел е свързан с нашите травми и стари модели на поведение и ни вкарва в в състояние от което не можем да излезем лесно. Естествено е ние искаме да пестим енергията и средствата си, да затворим сърцето си за да не бъдем наранявани повече, но ако направим едно “духовно айкидо” ние можем съзнателно да трансформираме това състояние. Ние можем да променим единствено себе си и сме отговорни за собствената си енергия. Избирайки съзнателно да трансформираме негативните в позитиви, ни позволява да видим нови възможности, ние започваме да действаме креативно, възвръщаме си жизнената сила. 

Много е важно да запомним, че може да не получим това, което сме поискали от Вселената, това което получим може да не е точната форма, която сме желали или сме си представяли. Може би сме искали да имаме прекрасна любовна връзка и мъжът или жената на мечтите ни не са дошли да почукат на вратата. Но може би, докато чакаме, ние сме започнали да развиваме състрадание, самоприемане и любов към себе си. Не е ли точно това което се надяваме да намерим в една връзка? Не очаквахме ли да открием някой, който ще ни покаже състрадание, любов и ще ни приеме такива, каквито сме?

Когато наистина можем да се доверим на Вселената, ние можем дълбоко да се отпуснем. За съжаление това не се случва изведнъж. Изисква се много практика.

Съществува начин да подобрим способностите си и той е като медитираме върху концепцията за изобилие. Това не означава, че Вселената ще се промени от само себе си и ще ни изпрати всичко, което искаме. Това което ще се случи е, че ние ​​се променяме и в резултат на това нещата се случват по различен начин.

Когато се чувствате самотни, излезте навън и се усмихнете на някого, обадете се на приятел, напишете нещо хубаво. Като давате това, което търсите, вие променяте енергията си.

Да оставиш любовта си да се показва, когато се чувстваш уязвим, изисква голяма смелост. Даването на каквото и да е когато болезнено усещаме липсата му, е дълбоко щедро, откровено и автентично. Като пускаме и даваме свободно, ние подобряваме връзката си с другите и вдъхновяваме(изпълваме) всичко около нас с повече смисъл.

Промяната в съзнанието и поведението, отнема време и практика. Колкото е по-голяма нашата практика толкова по-голям ще е и резултата от нея. Бъдете търпеливи към себе си, докато постепенно променяте поведението си. Вашият мироглед ще се промени съответно, оставяйки ви по-позитивни, смирени и заредени.

В предстоящият семинар „Сакрален съюз“ на тема – магнетично привличане, ние ще работим, както индивидуално така и в група да открием в нас състояния на екстаз и радост. Когато ги открием, ние ще работим заедно за пребиваването в това състояние на удовлетвореност. Когато в един момент в живота усетим промяна в посоката на енергията си съзнателно, ние винаги ще можем да се върнем в това състояние на удовлетвореност, като го извикаме в съзнанието си. Съответно вместо да се впуснем първо-сигнално в неудоволствие и стрес, ние ще можем съзнателно да изберем да пребиваваме в удоволствието и радостта, като така трансформираме себе си и средата около нас. 

Ето какво предлагаме на новото издание семинар “Сакрален съюз”, който ще се проведе в с. Баня на 5км от плаж Иракли. Шамбаня място за йога и духовни практики, семинари и ритрийти. Събитието ще се състой на 25.08 – 29.08.2021г.

Тема на семинара е Магнетичното привличане, за записване и повече информация вижте фейсбук страницата на събитието тук.

https://fb.me/e/1xufvTU9l

Ето какво сме ви подготвили: 

Моментите, които най-много си спомняме са тези, които осветляват сърцата ни със страст, забавление, игривост и радост.

В общество, което насърчава конкуренцията и постиженията, за да си осигуриш бъдеще и защита, да култивираш практики за присъствие в тялото и да следваш сърцето си, означава да поканиш повече радост в живота си.

Изправи се срещу потиснатите и осъдени части в себе си и осъзнай своите ограничаващи модели и нагласи, защото това е пътят към освобождението. Пътят по който правиш съзнателни избори и живееш собствения си живот.

С разбирането, че външният свят отразява твоя вътрешен свят и че привличаш това, което смяташ, че заслужаваш, създаването на основите за промяна в твоя външен свят започва с поглед към вътрешния ти.

Екстатичните практики и работата с тялото  представляват, мощни инструменти за изследване на твоя вътрешен свят и преоткриване на истинската ти стойност! 

Когато съзнателно започнеш да си позволяваш любовта и уважението, които търсиш, ти вече не толерираш по-малко от това, което заслужаваш от другите!

Добре дошъл във второто събитие Sacred Union Magnetic Joy в еко селище Шамбаня, в близост до един от последните диви плажове – Иракли. Където лятото и морето ще се слеят с полета на душата към свободата и радостта.

Какво те очаква?

25.08 СРЯДА

14.00- пристигане и настаняване, плаж

19.00 – 20.00 вкусна аюрведична вечеря

20.00 – 23.00 – представяне на участниците, граници и правила, игри и танци

26.08 ЧЕТВЪРТЪК

8.30 – 9.30 – пранаяма за освобождаване на напрежението в тялото с Ники

9.30 – 10.30 – йога със Снежи

медитация и практика за рециклиране на отрицателните емоции с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

12.00 – 19.00 – плаж и свободно време

19.00 – 20.00 – вкусна аюрведична

вечеря

20.00 – 24.00 – трансформираща практика по групи с Боди Тара, партньорска практика за изчистване на енергийните центрове с Ники

 

27.08 ПЕТЪК

8.30 – 9.30 – пранаяма за повишаване на енергията с Ники

9.30 – 10.30 – кундалини йога с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

12.00 – 19.00 – плаж и свободно време, в което ще имате креативна задача за работа в група

19.00 – 20.00 – вкусна аюрведична вечеря

20.00 – 24.00 – партньорска практика за активиране на екстаза с Ники

28.08 СЪБОТА

8.30 – 9.30 – пранаяма за енергийна активация с Ники

9.30 – 10.30 – йога и подмладяващи практики със Снежи

медитация и мантра ОМ АХ ХУМ с Боди Тара

10.30 – 12.00 – брънч

14.00 – 18.00 трансформативни практики

медитация „Аз съм секси“

психологическа игра за осъзнаването и пускането на погрешен модел или нагласи от родителите с Боди Тара и Ники

19.00 – 20.00 вкусна аюрведична вечеря

21.00 – шаманска церемония за прекъсване на стари договори на душата и парти

 

29.30 НЕДЕЛЯ

9.30 – 11.00 брънч

11.30 – 13.00 кръг за споделяне и затваряне на събитието

…И ОЩЕ: чист въздух, слънце, море и среща със себеподобни!

 

ЗА ВОДЕЩИТЕ

Боди Тара е психолог по професия и трансформатор по призвание. Тя върви по пътя на себеизследването и духовното развитие повече от петнадесет години. Личната и и професионална работа с дълбините на човешката същност я отвеждат през различни измерения на Знанието: Йога, Медитация Астрология в Тантра, Ошо.

Срещата й с Тантра и сакралната сексуалност е белязана от дълбоко трансформиращи преживявания и срещи с едни от най-утвърдените учители в света.

В практиките си Боди Тара свободно съчетава различни методи за себеизследване, терапия и работа с тялото и травмите. Нейната мисия е инициирането на личния потенциал на всеки човек за пълноценен и щастлив живот и завръщане към Истината.

Николай Петров е терапевт в областта на балансирането на Ума, Духа и Тялото. Участвал е в многобройни тренинги и семинари за личностно развитие, Тантра и сакрална сексуалност.

Работата му от 3 години е свързана с консултирането на хора по принципите на Дзен консултирането. Работи като Тантра терапевт и има над 100 осъществени сесии по методите на телесната психотерапия и “Ошо Ребалансинг“

Създател е на авторски метод наречен „Хейко“, който трансформира травмите и болката и учи на умението да се пребивава в Баланс.

Heikotera.com

В следствие на духовните си търсения, йога се появява в живота на Снежи преди повече от 10 години. Йога за нея е като път към самата себе си, като начин да предизвика себе си, да бъде по-осъзната. От любов и благодарност за всичко,с което тя я е обогатила, осъзнава,че е нейна мисия е да споделя натрупания опит и знания с всички търсещи… Съвсем естествено живота я отвежда в Индия, където завършва интензивно обучение с международно признатост. От тогава има щастието да помага на хората да подобряват живота си чрез тази древна традиция, да стават по-спокойни, здрави и щастливи, да предизвикват себе си и всеки ден да стават по-добрата версия на прекрасните същества, които са! Развива йога студио в град Пловдив ,където се преподава традиционна Ащанга йога,Виняса флоу , Терапевтична Хатха йога за начинаещи и напреднали-Студио Ведика.

 

ОБМЕН:

Цена 30.07 – 450 лв. на човек

Цена за двойки – 820 лв.

ЗАПИСВАНЕТО става след превод на капаро 50%.

ВАЖНО: Местата са ограничени! Телефони за записвания:

0359 887024899 – Боди Тара

0359 896686213 – Ники

Събитието е подходящ както за необвързани, така и за двойки. НЕ съдържа сексуални практики . Всеки има право да избере да не участва в практика, която минава личните му граници. За двойки – размяната на партньори е само по желание и на двамата.

Възможни са промени в реда и вида на практиките, съобразно груповата енергия и преценката на водещите!!!

Categories
Зен Статии

Заншин: Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

Заншин е Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.

В превод от японски Заншин буквално означава ум без остатък. Заншин е концепция, която можем да открием в дзен, будо (японски бойни изкуства), особено в Кендо, в много японски изкуства, като икебана (аранжировка на цветя), чадо (чаената церемония) и суми-е (рисуване с мастило).

Ако може просто да се обясни, то Заншин е състоянието, в което умът е напълно бдителен и осъзнава заобикалящата го среда; когато умът остава неподвижен, без да е привързан към нищо и е напълно присъстващ във всеки момент. 

Действайки тук и сега, в пълно осъзнаване на случващото се, това което се случва с идването на осъзнаването на точно този момент тук и сега, за нас всичко  става взаимосвързано и целият Космос е повлиян от нашето отношение, както и ние сме повлияни от целия космос. 

За да бъде изпълнен принципът Всяко действие и всяка мисъл във сегашния момент “тук и сега” трябва да бъде хармонична, не трябва да има нищо излишно, човек трябва да присъства изцяло във всяко действие, което прави. Когато ям, ям. Умът ми е изцяло ангажиран с действието на хранене. Когато рисувам рисувам. Умът ми е изцяло ангажиран в настоящия момент. Намирам се тук и сега, изцяло потопен в задачата си до завършването и. 

Всяко действие е важно; хранене, обличане, измиване, подреждане на дома, взаимодействие с други хора – всички тези действия са от изключителна важност за нас, най-малкото защото са част от нашият живот. Изпълнявайки ги в ежеднението в пълна осъзнатос и присъствие ние ги превръщаме от тривиялни в сакрални. 

В Зазен тялото е статично, но духът ни не е прикрепен за някоя част той е навсякъде и никъде едновременно. По лесно е да започнем да практикуваме, Заншин статично, докато седим в медитация с пълен фокус, ние малко по малко, научаваме да създаваме специфичен вид бдителност. Впоследствие това умение може да се разшири до всяко действие от ежедневието ни и в крайна сметка човек осъзнава, че няма обикновени моменти в неговия живот..

Защото всеки момент е специален, различен и неповторим. 

Самото прилагане на принципа Заншин, може да се разглежда като изкуство, изкуство за постигане на 100 процентово внимание и фокус. Предлагам един пример даваш отговор как да постигаме на целите си в живота от легендарния майстор на стребла с лък на име Ава Кензо.

През 20-те години на миналия век германец на име Ойген Херигел се премества в Япония и започва да тренира японското бойно изкуство за стрелба с лък.

Негов учител е Ава Кензо. Кензо бил убеден, че начинаещите трябва да овладеят основите на стрелба с лък, преди да се опитат да стрелят по истинска цел. През първите четири години обучение на Херигел е било позволено да стреля само по бала със слама на три метра разстояние.

Когато най-накрая учителят му позволил да стреля по истински мишени, който били разположени на по-големи разстояния. В началото Херигел се успявал да уцели но с всеки изминал ден неговото представяне ставало по зле. Стрелите излитали далеч от целта и той се обезсърчавал с всеки следващ изстрел. Херигел бил убеден, че проблемът му е в лошото прицелване, но Кензо му обяснил, че проблема не  е в самата стрелба или в прицелването. Проблема му е в цялостното разбиране за изкуството и няма общо с неговата техника.

Разочарован от това, учителя не му помогнала по начин а който очаквал, Херигел му казал: „Тогава щом техниката и обстоятелствата нямат значение, вие трябва да можете да уцелите целта и със завързани очи.“

Кензо замлъкнал за момент и след това му казал: „Елате да ме видите тази вечер.“

Стрелба с лък, със завързани очи

След като паднала нощта, двамата мъже се върнали в двора, където се намирала тренировъчната зала. Кензо отишъл до нормалното си място от което практикувал стрелба по мишените, а целта му била скрита някъде в нощта. Майсторът заел поза за стрелба, сложил стрела в тетивата, опънал и пуснал стрелата в мрака.

По-късно Херигел написал в книгата си: „От звука разбрах, че е попаднала в целта.“

Веднага Кензо изтеглил втора стрела и отново стрелял в нощта. Херигел скочил изтичал през двора, за да види резултата от стрелбата.

В книгата си „Дзен в изкуството на стрелбата с лък“, Херигел пише: „Когато включих светлината над стойката на целта, открих с учудване, че първата стрела беше поставена точно в центъра на мишената, докато втората бе преминала точно през средата на първата и я беше разцелипа на две еднакви половини”.

Майсторът по стрелба Ава Кензо, бил толкова внимателен към процеса, неговото умение да се фокусира  довело до точен изстрел. Със свръх човешко внимание той успява да възпроизведе точната поредица от движения на тялото си, да види целта в себе си, като успява да уцели центъра на мишената дори без да вижда външната цел. Това пълно осъзнаване на тялото и ума по отношение на целта е известно като заншин.

Заншин е дума, използвана често в японските бойни изкуства, за да се отнесе към състояние на спокойна бдителност.  Умът е съсредоточен изцяло върху действията и е фиксиран върху разглежданата задача. Заншин постоянно осъзнава нашето тяло, ум и обкръжение, без да се създава напрежение никъде. Това е бдителност без усилие.

На практика обаче заншин има още по-дълбоко значение. Избирайки да практикуваш заншин, човек  избира да живее живота си умишлено и да действа с посока, а не безсмислено да ставаш жертва на хаоса.

Врагът на постоянното осъвършенстване

Има известна японска поговорка, която казва: „След като спечелиш битката, затегни каската си.“ 

С други думи, битката не приключва, когато спечелим войната. Битката приключва само когато ни мързи, когато загубим фокус, когато загубим чувството си за ангажираност и когато спрем да обръщаме внимание. Заншин: е актът на живот с бдителност, независимо дали целта вече е постигната.

Ние можем да пренесем тази философия в много области на живота.

Писане: Битката не свършва, когато публикуваме книга. Тя завършва, когато се приемем за завършени, когато загубим бдителността, необходима за продължаване на усъвършенстването на това което правим.

Фитнес: Битката не свършва, когато спечелим състезание. Приключва, когато загубите концентрация и пропуснете тренировки или когато загубите фокус и претренирате.

Предприемачество: Битката не свършва, когато направите голяма продажба. Приключва, когато станем нахакани и самодоволни.

Врагът на усъвършенстването не е нито провала, нито успеха. 

Врагът на усъвършенстването е скуката, умората и липсата на концентрация. Врагът на усъвършенстването е липсата на ангажираност към процеса, защото процесът е всичко.

Изкуството на Заншин във всекидневния живот

„Човек трябва да подхожда към всички дейности и ситуации с еднаква искреност, еднаква интензивност и максимална информираност, която има когато стреля с лък и стрела.“ – Кенет Кушнер, Една стрела, Един живот

Живеем в свят, обсебен от резултати. Подобно на Херигел, ние сме склонни да наблягаме толкова много на това дали стрелката попада в целта. Ако обаче вложим тази интензивност и фокус и искреност в процеса – където поставяме краката си, как държим лъка, как дишаме по време на освобождаването на стрелата – тогава уцелване то на мишената е просто страничен ефект.

Въпросът е да не се притесняваме за поразяването на целта. Въпросът е да се влюбим в скуката да която може да се породи в практикуването на едно и също действие, да прегърнем всяка част от процеса. Въпросът е да изпълним този момент със заншин, този момент и всеки следващ с пълно осъзнаване и фокус, да носим принципа навсякъде в живота си.

Не е важна целта. Не финалната линия е важна. Важен е начинът, по който подхождаме към целта. Всичко е насочено. Заншин.

Когато Херигел се оплакал от невероятно бавното темпо на обучение, учителят му Кензо отговоря: „Пътят към целта не трябва да се измерва! От какво значение са седмиците, месеците, годините? “

Действителната фраза е „katte kabuto no o o shimeyo“, което буквално се превежда като „Затегнете каишката на каската след победа във войната“.  

Просто следваме Пътя.

Това, което мислиш, това ставаш. Това, което чувстваш,това привличаш. Това, което си представяш, това създаваш.

 

Толкова е просто!

“Не ме питай какво е медитация

Питай ме какво не е

Където и да седя 

Медитирам

Където вървя 

Медитирам

Всичко което правя 

е медитация.”

1956 – Jiangyou Figure Hill

Temple Bridge

Categories
Статии

Вънтрешните мъжки и женски аспекти, и проявленията им в нас.

Дълбоко в себе си ние имаме два мощни съюзника. Те са нашата вътрешна мъжка и вътрешна женска енергия. Те са два аспекта на нашата същност и са мощен източник на любов, изцеление и успех в живота ни. Всеки от тях играе решаваща роля за цялостното ни благосъстояние, така че е изключително важно да разберем и развием техните уникални и допълващи се проявления. Хубаво е да направим това в осъзнат процес за да можем да ги хармонизираме помежду си. Когато тези два принципа са осъзнати и хармонизирани, човек може да преодолее повтарящи се и болезнени събития, да създадете по-пълноценен и дълбоко спокоен живот.

Пиша тази статия в следстие осъзнавания на проведения семинар „Сакрален съюз на вътрешния мъж и вътрешната жена“, който се проведе на 11-13.06.2021г. в Карабунар.  С тази статия искам да изразя благодарността си към смелите 14 човека, който участваха и работиха за балансирането на свойте вътрешни енергии. Пиша я, за да остане и като подкрепа на тяхните услия в бъдеще. Ще се опитам в нея да изразя това което отработихме заедно повреме на семинара, може някой от тях да се разпознаят в описанията. 

Разликата между пола и нашите вътрешени мъжки и женски аспекти

Нашите вътрешни мъжки и женски аспекти съществуват и живеят в нас. Дали разпознаваме тяхните проявление или не, те влияят на живота ни. Те съществуват в нас независимо от нашата биологична полова идентификация. Вътрешният мъжки и женски аспект са основни части на нашата природа, точно както имате две полукълба на мозъка, дясна ръка и лява ръка. Те са част от баланса, който съществува във всички природни неща. Всъщност пътуването за разпознаване и хармонизиране на нашият вътрешен мъжки и женски принцип е напълно отделен процес от това как изразяваме своя пол в обществото. За голямо съжаление, това познание не е засегнато в модерното образование, но пък за голямо щастие това познание става все по-достъпно, всъщност никога не е било толкова достъпно, в мрежата, в библиотеката или на различни семинари с такава насоченост човек може да прочете и преживее и интегрира в живота си това знание.

Преди да продължа искам да изразя мнение, че изградените в обществото роли на половете често не са в съответствие с естествените такива на хората. Например, ние сме били социализирани от деца, да мислим за женското като любящо, а за мъжкото като за силно. Но истината е, че женското и мъжкото са едновременно любящи и силни. Те просто изразяват любовта и силата си по различни начини. В този случай вътрешният мъж може да изрази любящата си сила чрез създаване на здравословни граници и подредба, докато вътрешната жената може да изрази любящата си сила, като остане присъстваща в момента, поддържаща солидна връзка с дълбините на истинските ни чувства и вътрешни напътствия, дори когато това е трудно е да се направи.

Един от многото положителни резултати от осъзнаването на нашите вътрешни мъжки и женски принципи и техните проявления е е, че човек става вътрешно насочен и свободен, вместо да зависи и да очаква от одобрение на другите, животът ни става продуктивен, смислен и изпълнен с любов.

Характеристики на здравия и осъзнат вътрешен мъжки принцип

Вътрешният мъж ни дава възможност за създаване на ясна структура и подредба, дисциплина, защита и граници, както и способността ни отстояваме на всичко в нашата цялост(без да се чувстваме разкъсани), да подкрепяме всичко с действие в нашият живот. Ангажираме вътрешния си мъжки принцип всеки път, когато участваме във външни за нас дейности, преследваме нашите желания и вдъхновения във външния свят чрез добре насочени, фокусирани, последователни действия. През обектива на вашия вътрешен мъжки принцип ние анализираме проблемите и придобиваме знания, като прилагаме логика и линейна мисловна дейност. Нашата вътрешна мъжественост е продуктивната сила с която щедро даваме на другите и на света.

Слабият-неефективен вътрешен мъжки принцип

Какво се случва, ако вътрешният ни мъж е слаб?

Вътрешният мъж може да стане неефективен, когато развитието му е спряно от преживяна травма или злоупотреба с него. След такова събитие вътрешния мъж се изключва от живителната сила на женското и губи потентността си. Неефективният вътрешен мъж се затруднява да поставя граници, да се предпазва (особено в интимните отношения), да говори(високо) и да изразява ясно и категорично мнението си и да завършва това което е започнал. Така че, въпреки че може да имаме много идеи и амбиции, за нас става предизвикателно да намерим дисциплината и да се съсредоточим, за да постигнем целите си, да завършим проектите, които сме започнали.

Хиперактивният вътрешен мъжки принцип

Алтернативно вследствие на преживяна агресия особено в детска възраст, нашият мъжки принцип вместо да стане слаб и неефективен, става насилник по пример това което сме преживяли, опитващ се да контролира всичко. Вследствие на на това той взема енергията на женския принцип и ни затваря за естествената флуентност и свързаността към женското, като налага модел на надмощие и контрол върху вътрешната жена. В резултат на това се чувстваме потиснати, изтощени и задвижвани отвътре навън, имаме желание да работим и да сме активни през цялото време. Когато си почиваме, може да се чувстваме тревожни и развълнувани, защото дълбоко в себе си част от нас усеща, че си губим времето. Може да изпитваме самота и да искаме повече интимност и пълнота във връзките си, но ако сме честни със себе си, ще разберем, че сме осигурили нито време нито сме отворили място в живота си, да поддържаме връзка с друг човек. Преодоляващата вътрешна мъжественост ни кара да се чувствате празни, изтощени и сами – дори ако успеем да постигнем професионалните си цели – ние сме направили това като сме пренебрегнали нуждите на душата си и сме пожертвали емоционалната си цялост. Това са само няколко примера за това как токсичният аспект на сянката на нашия вътрешен мъж може да попречи на живота ни.

Характеристики на здравословният женски вътрешен принцип

Вътрешната ни жена носи плавност, разширяване, творческо вдъхновение, взаимосвързаност, чувственост и осъзнаване на нашите чувства и емоции. Ангажирани сме с вътрешната си женственост всеки път, когато сме неподвижни, и навлизаме навътре във възприятията на нашият вътрешен свят. Възприятията които ни дават насока и яснота, също така способността да си почиваме и да се възстановяваме е свързана с женския принцип. През обектива на нашата вътрешна жена, ние интуитивно знаем истината във всяка ситуация, защото възприемате реалността от мъдра, всеобхватна 360-градусова перспектива. Поради тази способност да знаем отвъд логиката (понякога наричана „шесто чувство“), нашата вътрешна жена може да се ориентира удобно в царството на непознатото, по време на преходи в живота, когато трябва да се отдадем, да приемем и да продължим да живеем спокойно, без да знаем какво следва. Вътрешната ни женска сила, е сила на регенерация, отвореност и възприемчивост към другите и към изобилието, което светът ни предлага.

Слаба-потисната вътрешна жена

Какво се случва, ако нашата вътрешна жена жена е слаба?

Вътрешният ни женски принцип може да закърнее, когато е лишен от защитния аспект на вътрешния мъжки принцип, или когато вътрешния мъж, се опитва да ни защити чрез изключване(игнориране) и втвърдяване. Това което следва е, че губим способността да бъдем отворени, плавни и възприемчиви. Ако сме реагирали на стресиращи събития, като сме затворили вътрешната си женственост, може да ни е трудно да се доверим на това, което ни се предлага в живота, дори то да е добро и любящо. Така ставаме свръх бдителни и напрегнати. В следствие на това, може да ни е неудобно да получаваме комплименти, подаръци и най-важното – прояви на любов от близки хора. Често се случва когато вътрешната жена е лишена от енергия и е неосъзната ние да работим допълнително и да правим всичко правилно, но целта ни винаги да се отдалечава. Често можем да се чудим, защо целият труд който сме положили не е дал резулата който сме се надявали да получим. Причината за това е, че женската част от нас не е отворена и не приема нищо. Допълнителна последица от ранена, слаба вътрешна жена е, че можем да изпитваме затруднения при свързването с нашите чувства и емоции и ставаме прекалено психически откъснати от вътрешният си компас.

Преобладаващата и доминираща вътрешна женственост

Точно както вътрешният мъж може да стане свръхсилен и контролиращ, така и вътрешната жена може да стане преобладаваща и доминираща. Това се случва, когато нашата вътрешна жена подкопава структурата и дисциплината на вътрешният мъж, защото се чувства контролирана и пренебрегвана. Този тип токсичен вътрешен женски принц може да ви улови в непосилно количество емоции, които не достигат до решение, а вместо това ви изсмукват в безкрайна черна дупка и може да се окажеме депресирани и извън контрол. Тъй като този вид вътрешна женска сянка създава хаос, може да почувстваме, че животът ни е атакуван от непрекъсната драма, която изтощава нашата жизненост. Освен това такава екстремна проява на вътрешната жена често се заплита в емоциите на другите хора. Когато това се случи, може да се окажете прекалено идентифициращи се с емоциите и обстоятелствата на други хора до такава степен, че да започнете да губите самочувствието си и вече не можете да различавате собствените си мисли и емоции от мислите и емоциите на другите.

Това са само някои от начините, по които функционират нашите вътрешни мъж жена. Всеки има, под някаква форма, до известна степен тези сенчести аспекти на вътрешното мъжко и вътрешно женско, за щастие те винаги могат да бъдат хармонизирани и излекувани. Добрата новина е, че разбирането и осъзнаването на тези дълбоки аспекти на нашата собствена човешка природа е първата стъпка към трансформирането на техните разрушителни импулси в тяхната изначална, утвърждаваща живота, вдъхновяваща, мощна и любяща природа.

Николай Петров – 14.06.2021г

Categories
Зен Статии

Сатори – Пътят към Духовно пробуждане

Сатори е нещо съвсем просто и същевременно нещо много сложно за обяснение. Сатори представлява връщането към първоначалното и естествено състояние на човешкия ум, съжаление това не е действие, което може да се разбере чрез разсъждение и/или анализ плод на нашия ум.

Сатори е древна дума, за която няма модерен еквивалент. Сатори е нещо, което не може да бъде предадено на нивото на съзнанието. Дори този текст е просто външната проява на моето собствено пътуване към себе си и не съдържа метод за постигане на пробуждане. Текста може да се разглежда като една приятна игра на ума, забавление за интелекта. Целта на този текст е не да научи някого какво е Сатори или пък  да предостави още храна за вашият ум, целта на текста е да се опита да вдъхнови и създаде желание за директно откриване на истинската природа. 

Пробуждането е състояние на духа, получено чрез преживяване на реалността (моментът който се нарича „тук и сега“). Естественото съществуване е Сатори, то може да се случи само когато има хармонията на тялото, ума и духа. Пробуждането съществува в нас преди да се родим. Животните са естествено Просветлени, пребиваващи постоянно в първоначалното си състояние, изцяло потопени в настоящето и свързани с Космоса. Само ние хората сме загубили това първоначално състояние на съзнание, като по този начин сме усложнили нашето съществуване. За да имат истински вътрешен мир и баланс, хората трябва да възвърнат това първоначално състояние на просветление. 

Самият житейски път, самото действие да живееш представлява събуждане. Тръгвайки по пътя, човек не бива да върви по него с цел придобиване на нещо, за да успее човек, трябва да остави дори идеята за Просветлението. В пътуването към възвръщане на първоначалната природа, не си казвайте: „Трябва да стана Буда, трябва да постигна сатори“. Това е загуба на време и енергия, такова отношение засилва погрешната идея, че Сатори е някаква цел, която трябва да бъде постигната. Самото пътуване представлява просветление.  

Опитайте да  живеете колкото се може по-естествено ежедневието си, практикувайте и докато практикувате пускайте всичко. Не опитвайте твърде агресивно да разберете какво представлява Просветлението и как да го постигнете. Това отново е загуба на време и енергия. Когато започнем да опитваме да обясним какво е Сатори, започваме да го поставяме в ограничаващи категории, казвайки: „Сатори е това, Сатори не е това.“ В дзен няма категории; Нищо не може да бъде отделено едно от друго, всичко е свързано. 

Единственият начин да се постигне Сатори е като се практикува в настоящия момент  „тук и сега“, дори докато четете този текст.

Днес да си пробуден  и пребиваващ в състояние на вътрешен и външен баланс има още по голямо значение от всякога. Живеем във време, когато сме забравили не само какво е естественото ни състояние, но дори сме забравили какво сме забравили.

 

Това забравяне се поражда от илюзията на АЗ-ът. 

Като хора, повечето от нас живеят потопени във вихърът на всекидневния живот. В забързаното ежедневие включили на автоматичен режим, като все по рядко се замисляме, кой съм аз?. Защо съм тук, накъде съм тръгнал. Камоли да си зададем още по важния въпрос кои сме ние, на къде вървим като човечество. За съжаление повечето от нас хората никога не осъзнават истинската си същност. Защото ние не сме това тяло, ние не сме този ум. Зад материята, стой душата или това, което Буда нарича Анната. Това, което е отвъд името и формата; отвъд мисълта. 

В резултат на това, че при нас липсва разбирането и знанието за релността ние вярваме, че сме само едни ограничени тела. Съзнателно или не, ние живеем в страх, че ограничената индивидуална ментална структура с която се идентифицираме ще умре. В съвременния свят по-голямата част от хората, които практикуват религиозни или духовни практики, като йога, молитви, медитация, мантруване или всякакъв вид ритуали, прилагат техниките с ограничен резултат, единствено и само на нивото на егото. Като чрез тези практики успяват да се освободят от капана на материята за да попаднат в още по-големият капан на „духовното“ его.  Което означава, че те действат единствено през структурата на егото. Проблемът не е в търсенето или активността. Проблема е това че си мислят, че намират отговорите в някаква външна форма, в някаква практика за пречистване, в някаква практика за постигане на определено състояние. Духовността както е разбрирана в момента в тази своята най-обща форма не се различава от патологично мислене, което допълнително разбърква ума. Повечето човешки дейности които извършва модерния човек не са присъщи за едно човешко същество. Структурата на егото иска повече пари, повече власт, повече любов, още и още от всичко. В едно можем да бъдем сигурни, че когато действаме с желание за нещо повече това намерение е породено от егото и води до страдание.

Вървящи по така наречения „духовен път“ желаят да бъдат по-духовни, по-будни, по-спокойни, по-умиротворени, по-просветлени. Опасността за вас, четящите този текст  е, че умът ви ще иска да придобие Сатори. Дори по-опасно е, че умът ви може би си мисли, че вече е придобил Сатори. Винаги, когато има желание да се постигне нещо можете да бъдете сигурни, че това желание идва от егото. Сатори не е нещо за постигане или добавяне на нещо външно към нас самите. За да разберете Сатори трябва да се научите да умирате, преди да умрете. 

Животът и смъртта са като Ин и Ян – неразделно цяло.

Безкрайно разгръщащо се, без начало и край. Отбягвайки смъртта, вие всъщност отбягвате живота. Когато директно преживееш истината за това, кой всъщност си ти, изчезва страхът от живота и смъртта. В нашето общество и в нашата култура ни учат кои сме ние, а в същото време оставаме роби на по-дълбокото неосъзнато биологично непреодолимо желание и отвращение, което управлява нашите избори. Конструкцията на егото не е нищо повече от импулс за повтаряне. Това е просто пътя по който енергията веднъж е преминала и тенденцията на енергията да влезе отново в същият път, независимо дали е положително или отрицателно за организма. 

Има безброй нива на памет или съзнание, спирали в спиралите. Когато съзнанието ти се идентифицира с този ум или его конструкция, то те привързва към социалната конструкция, която може да се нарече матрица. Има аспекти на егото, които осъзнаваме, но същинската машина се управлява от неосъзнатото, от древните модели, от първичните екзистенциални страхове. Безкрайни модели на пристрастяване към удоволствието и избягване на болката се израждат в патологични поведения . …в нашата работа ….във взаимоотношенията ни ….във вярванията ни в мислите ни и целият ни начин на живот. Подобно на добитък, повечето хора живеят и умират в пасивност и подчинение, прикачвайки живота си към матрицата. Ние живеем живота си заключени в ограничени модели. Живот често изпълнен с големи страдания. И не ни се вярва, че всъщност можем да станем свободни. Възможно е да се освободим от сегашния си живот, наследник на миналото за да заживеем нов, който очаква да се роди във вътрешният ни свят. ♪ ♪ Ние всички сме родени в този свят с биологично обусловени структури, но без собствено самоосъзнаване. 

Често, когато се вгледате в очите на малко дете там няма следи от егото, само светла празнота. С възрастта на лицето се слага осъзнато изградена маска. Шекспир казва: „Целият свят е сцена, и всички мъже и жени са само артисти“. 

В събуденият индивид, съзнанието блести през личността, през маската. Когато си буден, ти не се идентифицираш с твоя характер. Ти не вярваш, че си маските, които носиш. Отказваш се да играеш роля, ставаш автентичен.

Categories
Статии

Дзен с четка: Дзен подход към творчеството

Запазвам в съзнанието си четири прости думи, които пазя в сърцето си, като същевременно позволявам на четката ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм просто присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо.

Categories
Зен Статии

Зен принцип – Мушин

Откриване на ума „БЕЗ УМ“ или иначе казано, да гледаш във всички посоки. 

Това е пъвият Зен принцип с който искам да започна. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.

Мушин е същността на Зен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.

Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.

В Зен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Зен.

Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът „Мушин“ нашият ум не е празен, като празна черупка.  Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.

„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.

Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.

Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите  очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.

Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.

Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.

В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.

Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.

Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?

Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.

В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.

Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш  на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.

Кунг Фу 

Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.

Изкуството

Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.

Балансиращ масаж „Хейко“

В зентерапия „Хейко“ работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът „Хейко“ е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.

Лична практика

Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.

Трети начин е Не-ум, не-мисъл.

В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват,  намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.

Какво прави това за нас

Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.

Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.

Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.