Ще се опитам да отговоря на въпроса какви са основните концепции в Дзен. Като ще се стремя да обясня каква е същността на дзен. Ще се опитам да отговоря щателно на този въпрос по надолу в текста, но първо ще дам възможно най-краткия отговор.
Дзен е нищо, затова и няма никаква същност. Дзен не може да бъде обяснен и вкаран в категории. Затова няма учебник, няма и ученик. Няма необходимост от обучение.
Това е краткия отговор!
Всяка концепция, в дзен има за цел да помогне, като замени и премахне други концепции (идеи, модели, вярвания, убеждения, „знания“ и „истини“), които са напълнили човешкия ум. Една концепция измества друга, това понякога става мигновено, друг път отнема години, и след това, в перфектния случай, всички концепции се оказват патерици от които нямаме нужда, когато проходим самии. Най-често човек замествайки едното с другото попада в следващия капан, както се казва в поговорката “от трън, та на глог”. Това само по себе си представлява един затворен цикъл на причинно следствени връзки.
Всяка концепция е непълна, несъвършенна. Плод на аналитичния преценяваш и категоризираш мозък.
Какъв е смисълът от тези концепции?
Те имат един временен краткотраен смисъл, както е казал Буда “Всичко винаги се променя”. Животът не стои на едно място. Не съществува такъв набор от знания, който би бил краен и пълен. На всеки етап това което разбираме ни се вижда пълно, но в следващия момент ни се струва недостатъчно и незавършено.
Няма нищо лошо във всички религии и системи за самоусъвършенстване, те са само етап от безкрайния път към Божественото, проявен във всеки човек и цялата позната и непозната вселена. Всяка от тях играе своята роля по нашия път, важна роля. С течение на живота, всичко се променя. Рано или късно човек тръгнал да развива духовността си, търсещ просветеление, ще стигне до разбиране, че всички трупани с години учения, са непълни и недостатъчни.
Защо ли това е така?
Когато човек търси просветление, то никога не се намира там където го търси, сякаш магически се отдалечава от нас, всеки път когато решим че е наблизо. Причината за това е в нашата дуална природа, ние се опитваме да търсим в дуалността. Понякога човек не разбира, че търси недуалност в дуалността. Но каквото и да намери в дуалността, то не може напълно да пасне, сякаш този ключ не е за тази ключалка. В практиката човек изпитва различни преживявания, различни “истински” състояния, които му се струват страхотни истински и ценни. В крайна сметка човек сам вижда в последствие, че Абсолютната реалност не се преподава, може да бъде заменена и описана от дуалният ум и учения. Нито едно духовно преживяване, дори и най-дълбокото такова не може да ни удовлетвори вечно. Затова човек започва да търси на друго място, друга истина, друг извор, като всеки пореден по “истински” по автентичен. Рано или късно всички, духовни преживявания, си отиват и след това човек отново започва да работи неуморно да се стреми да постигне следващото такова. Всичко се променя. Неизменна е само нашата природа. В един момент от живота си след като е опитал всичко Буда разбрал, че търсенето е безсмислено преследване на илюзии. Той оставил всичко и седнал под едно дърво да медитира, Защото разбирал, че вече имал всичко нужно в себе си, още от момента на своето раждане. Тогава за него се случва това, което после хората са нарекли просветление или пробуждане.
Именно това разбиране, че хората сме едновременно дуални и недуални. Такова е естеството ни. Води до събуждането. Затова имаме нужда в определен етап от живота си от концепции от храна с която да храним дуалния си ум, докато го наситим и осъзнаем, че нямаме нужда от повече концепции.
Затова Ви представям основните Дзен концепции. Представям Ви ги с надеждата да Ви помогнат по пътя към просветлението, макар и в последствие станат ненужни.