Дишането е умение, от което пряко зависи нашето здраве във всички аспекти не само психическо и физическо, но и всички останали. Умението да конторлираме използваме дишането е първата крачка към подобряване на качеството ни на живот.
Едва ли ще се намери някой, който може да каже нещо срещу това твърдение, и въпреки това, в съвременните детски градини и училища, дори и в нашите семейства, умението да дишаме не е засегнат като важен в нашето ежедневие. Въпреки че това е нещо което трябва задължително да присъства като познание, свързано с нашето съществуване.
Според мен умението да се диша правилно би следвало да присъства в общата култура на всеки човек. Има нужда да се обърне обществено внимание на тази тема, тъй като правилното дишане може да помогне в много ситуации, както да ни предпази, така и да ни излекува от многобройните проблеми на модерното общество.
Всички аспекти на човешкото здраве за които дишането има основно заначение включват:
Физическо здраве – състояние на тялото и способността му да функционира правилно.
Умствено (когнитивно) здраве – способността за ясно мислене, учене и вземане на решения.
Емоционално здраве – способността да се справяме с емоциите и да ги изразяваме по здравословен начин.
Социално здраве – качеството на взаимоотношенията с другите хора и способността за създаване на положителни връзки.
Духовно здраве – усещането за свързаност, значимост и цел в живота.
Екологично здраве – здравето на околната среда, в която живеем, и влиянието й върху нашето благополучие.
Енергийно здраве – опазването и натрупването на жизнената ни енергия.
Тези аспекти са свързани и влияят един на друг, като заедно формират цялостното здраве и благополучие на човека. Физическото здраве, например, е пряко свързано с емоционалното състояние – когато тялото ни е здраво, по-лесно се справяме със стреса и сме по-устойчиви на емоционални трудности. Умственото здраве влияе на нашата способност да вземаме решения и да се справяме с ежедневни предизвикателства, което пък рефлектира върху социалните ни взаимоотношения. Ако не поддържаме духовното си здраве, можем да се чувстваме изгубени или без цел, което се отразява на всички останали аспекти на здравето.
Важно е всички тези аспекти да се развиват заедно, на всеки от тях влиея качеството на въздуха и начина по който дишаме. Важно е да се отбележи, че пренебрегването на един аспект може да доведе до дисбаланс в останалите. Например, ако пренебрегнем физическото си здраве, това може да доведе до спад в умственото ни състояние и дори да ни направи по-емоционално уязвими. Също така, социалните връзки са ключови за нашето благополучие – когато се чувстваме свързани с другите, сме по-мотивирани да се грижим за себе си и да поддържаме здравословни навици. Всички тези аспекти работят като система и е важно нито един от тях да не изостава, за да можем да постигнем истинско благополучие и хармония. Придобивайки това умение и познание, правилното дишане би ни служило добре до края на нашия живот.
Когато бях дете, си спомням как дишането беше нещо, което правех без да се замислям. Бях постоянно на открито, тичах и играех, а дишането беше леко и естествено. Но когато пораснах и стресът започна да се натрупва, забелязах как дишането ми се промени – стана повърхностно и неритмично. В следствие на което се промени и качеството ми на живот, не бях разбрал как и кога ми беше станало трудно да живея, нямах сила, желание да генерирам нови неща, бях се потопил в апатия. Тогава започнах да осъзнавам, че нещо не е както трябва. Пожелах отново да се върна към онова естествено, леко състояние на съществъване. Не е изненада сигурно че го открих чрез дълбокото медитативно дишане, което съм имал естествено като дете.
Принципно децата имат правилно естествено дишане, но когато пораснат, губят това умение, поради различни фактори. Важното за нашето общество е че в тази детска възраст никой, никога не им обръща внимание, под формата на игри или в къщи с личен пример от близък. Интересното е че дори не може да се октрие и просто малко теория по темата.
Като резултат децата не придобиват разбиране колко важно е да наблюдаваме дишането си и че ние можем да избираме как да дишаме във всяка ситуация в живота си. Спомням си първия път, когато се опитах да правя упражнения за дишане като юнуша, по това време имах интерес към източните бойни изкуства, в следствие на което си бях купил книга с йога дихателни практики, с идеята да разбера повече процеса на дишане, защото дори и практикувал години наред карате в детска възраст, никой не ми беше разяснил в детайл дихателния процес и в мен беше останало някакво неразбиране и неяснота.
Точно тогава следвайки практиките в книгата, само след няколко минути усетих как напрежението в тялото ми започва да се разтваря и на негово място се отваря пространство на радост топлота. Това беше моментът, в който разбрах в колко мощен инструмент е може да се превърне контролираното осъзнато дишане. По късно практикувайки осъзнах, че насочването на фокуса в дишането връща и натрупва в мен моята жизнена енергия. В този първи път още не предполагах и не знаех, за принципът “че там където е съзнанието, там е и енергията”.
Заедно с мен можете да научите и практикувате различни видове дишане, енергизиращи, релаксиращи, медитативни центриращи.
Ето няколко прости бързи начина с който можем да видим мигновен резултат:
За релаксация:
- Дълбоко коремно дишане – бавно дишане, където се вдишва, запълвайки корема, а не гърдите. Бавно се издишва. Тази техника помага за понижаване на стреса и напрежението.
- Дишане 4-7-8 – вдишване през носа за 4 секунди, задържане на дъха за 7 секунди и издишване през устата за 8 секунди. Техниката забавя сърдечния ритъм и успокоява нервната система.
- Алтернативно дишане през ноздрите (Nadi Shodhana) – вдишване през едната ноздра, задържане, след това издишване през другата. Това намалява стреса и балансира енергията.
За енергизиране:
- Бързо дишане през носа (Капалабхати) – бързи издишвания, като коремът активно изтласква въздуха навън. Увеличава притока на кислород и енергия в тялото.
- Стимулиращо дишане – бързи и кратки вдишвания и издишвания през носа, около 2-3 вдишвания в секунда за 15-20 секунди. Подобрява енергийното ниво и фокуса.
За преди лягане:
- Прогресивно релаксиращо дишане – дишане, което съчетава с прогресивна релаксация на мускулите. Докато вдишвате, напрягате мускулите, а при издишване ги отпускате.
- Квадратно дишане – вдишване за 4 секунди, задържане на дъха за 4 секунди, издишване за 4 секунди, и отново задържане за 4 секунди. Равномерният ритъм успокоява ума и подготвя тялото за сън.
Тези техники могат да се използват според нуждата за по-голямо спокойствие, повишена енергия или за улесняване на заспиването.
Дишане 4-7-8, например е нещо, което използвам всеки път, когато усетя тревога или напрежение. Спомням си един ден, когато трябваше да говоря пред голяма аудитория – нещо, което винаги ме е плашило. Тогава реших да приложа Дишане 4-7-8, и буквално в рамките на минути почувствах как пулсът ми се успокоява и започвам да се чувствам по-уверен.
Това беше един от онези моменти, когато отново си припомнях, че дишането може да бъде нашият първи и най-голям съюзник.
Мога да дам друг пример с Дзадзен дишането, то може да ви помогне да усетите връзката с вселената и информацията която тече по тази връзка. Седейки в медитация, в крайна сметка разбираме че не целта е важна, а е важно как живеем и какво се случва в процеса на живеене и достигане до тази цел. Ако сме съпроводени от някакво страдание, поради незнание или форсмажор. Дзазен медитацията, може да ви помогне да приемете ситуацията в която се намирате. За мен медитацията и дишането вървят ръка за ръка. Спомням си много пъти, когато съм сядал в гората за дихателна практика, където шумът на вятъра и песента на птиците ме карат да се чувствам естествено жив и свъразан с природата, дори и само след няколко минути съсредоточени върху дишането ми, мога да усетя вързката с живота как се засилва. Как изчезва сепарирането, в което живеем в града. Това като цяло е едно от най-мирните и успокояващи преживявания, които някога съм преживявал. Точно там в гората, сред природата, дишането се превръща в нещо свещено и свързващо.
Автор: Николай Петров
Дата на създаване 31.12.2020г., последна редакция – 25.10.2024г.
