Да гледаш във всички посоки
Започвам с този зенски принцип, не случайно. На японски се нарича Мушин и представлява начин да живееш без очаквания.
Мушин е същността на Дзен будизма и японските бойни изкуства. Мушин буквално означава „ум без ум“ и той обикновено се нарича „състоянието на не-мислене“.
Това е състояние на ума, при което умът не е фиксиран или зает от някаква мисъл или емоция и по този начин е свързан с безпредела.
В Дзен ако импулсът се изразява като мисъл, това не е Дзен.
Това чисто състояние на ума, с чиста умствена яснота се произвежда от отсъствието на егото или ограниченото малкото аз. Изпълнявайки принципът “Мушин” нашият ум не е празен, като празна черупка. Напротив, той е съзнателно присъстващ, осъзнат и свободен.
„Му“ или „празнота“ в Мушин се отнася до празният ум в смисъл, че разсейванията, грижите, страховете и притесненията отсъстват и вече не са проблем за ума, той не губи и енергия да се справя с тях. Независимо дали в имаме предвид ежедневни действия или оцеляване.
Концепцията за Мушин е идентична с японския метафоричен израз „Мизу но Кокоро“ или „умът като вода“. Тази мисловна нагласа се отнася до ум, който е в пълна хармония с Космоса, и прилича на неподвижно езерце с вода без никакви вълнички, където повърхността отразява ясен и съвършено неизкривен образ на заобикалящата среда, като огледало.
Може да се зачудите, защо някой би решил да живее без очаквания. Бих отговорил така: На всеки курс, на който съм присъствал, преподавателите ни молят да оставим нашите очаквания за да можем да извлечем максимална полза от курса.
Всъщност, самите очаквания не създват проблем на никого.
Проблем създават емоциите и енергията на човек, хвърлена по тях. За пример: Колкото и да си подготвен да действаш, живота винаги носи голяма доза неизвестност със себе си.
В момента когато трябва да реагираш на конректно събитие а имаш очакване да се случи нещо различно, не само си загубил енергия да се подготвиш за това което няма да се случи, но и гледаш в грешната посока.
Накой от вас предполагам са виждали стара компютърна игра, в която най-рационалното място, което можеш да се позиционираш е центъра на екрана, така винаги остава равно място от ляво и от дясно. Когато трябва да мръднеш и да посрещнеш топчето идващо от ляво или от дясно, ти винаги си на най-краткия път до него, това работи с пълна сила когато скороста се вдигне и човек трябва да разчита на усета и техниката си. Същата аналогия мога да направя в тренировките по Винг Чун (Китайско кунг фу). В тези тренировки запазването на центъра е много важна концепция. Действието от центъра е освновен принцип в Винг Чун, така както ми е преподадено от от моя учител Сифу Данчо Цолов.
Какво би ни дало следването на този принцип, и как можем да го постигнем?
Ако сте се убедили в това, защо този принцип е от съществено значение за всички нас, ще ви предложа няколко стъпки с който можете да започнете неговото случване за вас. Това е само едно мое лично предложение, всякакви интерпретации и допълнения могат да бъдат използвани за развиване на идеята.
В древността когато монасите били обучавани в манастири, наставникът им е играел една важна игра с тях. Докато се занимавали с общи дейности като чистене готвене подреждане и тн.
Учителят им използвал, това че те са много вглабени в работата, издебвал и ги удрял силно с пръчка. След многократно повторение на това болезнено събитие, те започвали да развиват своето внимание и да стават много предпазливи и осъзнати за всеки полъх и всяко малко шумолене, случващо се около тях. Но въпреки това колко били внимателни и осъзнати за случващото се, учителя винаги успявал да ги изненада, което било придружено от силен удар. Това се повтаряло с години. В началото имало за цел да научи ученика да бъде съзнателен в това което прави, в последствие да го научи да не прави нещата автоматично, а след това да бъде вианги нащрек. Играта продължавала толкова дълго колкото е необходимо на ученика да разбере, че колкото и да е нащрек и назависимо колко е ловък, учителя винаги ще го изненада. Това е така защото ученикът очаква да се случи дадено събитие. Дори самото очакване е действие, толкова се глъбяваш да изпълняваш това действие, че губиш центъра си и енергията ти тръгва в накяква посока. Когато видиш, че удурът идва ти трябва да се върнеш от там където си за да можеш да реагираш на заплахата. Точно този път и този миг пречи на ученика. В момента, в който ученикът разбере това, той е готов да приеме и започне своето истинско обучение по овладяване на Мушин.
Кунг Фу
Тази директна практика ни помага да тръгнем по пътя на себе опознването и себе реазвитието. Разбирасе в днешния свят, в нашето общество не са останали много истински манастири, в който човек да се отдаде на такава практика. За накой от нас това е и почти невъзможно. Въпреки това, това не е единственият начин по който можем да изживеем(научим)този принип. Алернативи има, например тренировки по бойни искуства. Там също се постига директно предване на приципа от учителя към ученика. Всяка загуба на център във Винг Чун се наказва. Затова тази система ми е любима. Двама трениращи в спаринг, когато единият загуби центъра, другият реагира така винаги разбираш, че си направил нещо грешно. Така и двама практикуващи независимо от уменията си получават този урок. Единият незнае кога ще му се отовори възможност да действа а другият получава удър и вижда своята грешка.
Изкуството
Друг начин е абстрактното рисуване, когато държиш четка и се опиташ да нарисуваш нещо, което не си представяш. Това е много трудно защото човешкия мозък се опитва постоянно да налага своето мнение и контрол върху ръката. Винаги се хваща за някаква конкретика. От всички картини който съм рисувал, този който са рисувани в състояние мушин винаги мога да ги разпозная. Там може да си види как са нарисуване с един замах с едно издишване, няма спиране няма момент, в който можеш да поправиш картината и действията си. Това изкуството е истинско и автентично идващо от душата. Ние него оценяваме или омаловажаваме, когато се научим да живеем така ние приемаме това което се случва и реагираме спрямо събитията. Рисувайки освободено, аз не очаквам кратината ми да е оценена високо или пък ниско, не очаквам някой да я хареса дори аз. Намам очакване за това колко добър съм в рисуването и тн. Просто рисувам. Изразявам мушин принципът през четката.
Балансиращ масаж “Хейко”
В зентерапия “Хейко” работим с масаж за балансиране на тялото, ума и духа. Масажът “Хейко” е пряко изражение на принцъпът Мушин. Също както при Кунг Фу, когато правя масаж и работя с енергията и тялото на човек, аз пъзпълнявам принцъпът Мушин. В момента в който сложа ръце и вляза в това състояние аз слушам осъзнато какво се случва с човека, виждам неоговите проблеми и блокажи. В момента в който, намерим проблема човека също влиза в мушин и става изледовател и откривател, пуска егото преживява същото което и аз. Хубавото на масажът е това, че е един вид пряк път към това състояние. Човек бързо се отпуска и влиза в състояние на мушин.
Лична практика
Да се вгледаме в себе си. Когато в ежедневието, някой те помоли за услуга, за помощ, не бива да се колебаем как да регагираме. Трябва просто да регагираме ние вече знаем как в душата си и сърцето си, просто трябва да действаме. Да не губим време за да изберем реакция, мого често такава реакция е закъсняла или вече е извън контекста на случващото се.
Трети начин е Не-ум, не-мисъл.
В нашето студио ние преподаваме и практикуваме Зазен медитация. Тя ни дава отговор на това, как може да научим сами себе си на този принцип. Когато медитираш в Зазен, не се хващаш за дадена мисъл, оставяш всички мисли да изтекат. Колкото и нови мисли да идват винаги ги пускаш, колкото и примамлива да е мисълта не я подхранваш, така както когато хвърлиш камък в спокойно езеро, там където е паднал камъкът вълните са по голями а след това намаляват и се разсейват, намаляват силата си с отдалечаването си от центъра, така и мозъкът ни започва да се успокоява докаот практикуваме дихателни практики, всяка следваща мисъл предизивква по малки вълни. Докато не се изпразним от мисли. Това състояние в Зен се нарича Мушин.
Какво прави това за нас
Мушин не може да бъде схванат от интелекта, той трябва да бъде преживян. Умът на Мушин няма его и субстанция. Това е чисто Просветление и е перфектната реализация на себе си.
Това състояние на ума отнема много години практика, за да се постигне. Мушин се постига, когато умът на човек е свободен от гняв, страх, преценки или его.
Прилагането на Мушин ни дава, спокоен ум, приемане на всякакви събития, спонтанна реакция и действие, освобождаване от егото.