Да не мислиш за нищо е Пътят. След като се научите на това, всичко става Пътят. – Бодхидхарма
Хиширио е състояние на ума отвъд мисленето и немисленето. По време на практиката на Зазен това е нормалното състояние на съзнанието.
Съзнанието по време на медитация не е същото като в ежедневието, когато медитираме нашето съзнание е различно от интелекта. По време на зазен имаме мисли, които се появяват и изчезват естествено, това е напълно нормално. Ако оставим тези мисли да идват и да си отиват свободно, без да им придаваме форма, без да искаме да ги преследваме, интелектът става спокоен сам по себе си и се появява Хиширио съзнание, съзнание отвъд мисленето и немисленето.
Когато постоянно мислим, анализираме, смятаме или оприличаваме, ние не сме в нормалното състояние на ума. Различни абстрактни модели на нашето въображение и лични желания се изразяват в ума ни, отдалечавайки ни от простото, естествено, спокойно и изначално състояние на ума ни.
Колкото повече мислим, толкова повече се страхуваме и толкова по-тревожни ставаме. Ако останем дълго време в състояние на тревожност, това може да създаде усложнения за нас и дори психични заболявания.
Колкото повече човек мисли и премисля, толкова повече започва да се страхува, това повишава тревожността му и го кара да мисли още повече. Може да се види как това започва да прилича на порочен кръг. С нашият мозък се случва един вид микрофония, сигнала от колоните влиза в микрофона, след което бива усилен от усилвателя и така, отново, и отново се усилва, докато накрая изгори оборудването.
Когато мислим твърде много, конфликтите и битките завладяват ума ни, като ни пречат да намерим истинския покои. Това пречи да се хармонизираме с реалността и с Вселената като цяло.
Когато спрем тази вътрешна дейност, ние се връщаме към нормалното, просто и спокойно състояние на ума.
Как да излезем от порочния кръг на прекомерното мислене?
Когато усетим, че не спираме да мислим за нещо. Когато мислите ни станат обсебващи е хубаво да си кажем, че няма нищо лошо в това. Това е част от това да си човек, ние постоянно се тревожим, разочароваме, изпитваме страх и несигурност, а мозъкът ни постоянно иска да реши нашите проблеми, всички искат сигурност и яснота. Понякога обаче може да бъде освобождаващо да се откажем от този вид мислене. Това може да доведе до по-добър сън, спокойствие и простота на живот. И така, как можем да направим това?
Можем да наблюдаваме простотата на Хиширьо при животните. Котките са например много прости същества. Те са лесни за разбиране и не са сложни. Котката прави каквото си иска и е изцяло свързана с настоящето, никога не прави нищо преувеличено и излишно.
Животните живеят истински Дзен, тъй като са напълно свързани с настоящия момент. Затова трябва да гледаме на тях като на примери в нашето пътуване да станем едно с Вселената.
Хиширио е абсолютното съзнание за без его, в пълно единство с цялата Вселена. И подобно на Дзен, това не може да бъде обяснено, но може да се изживее по време на Зазен.
Ще споделя моя опит за този процес:
Често, когато сме хванати в капана на прекомерното мислене, не сме наясно, че това е такъв порочен процес. В този момент за нас не съществува по-голямата картинка, за момента всичко което правим изглежда правилно. Оставаме с убеждение, че това което трябва да направим, е да продължим да мислим за това нещо, което ни тревожи. Но за да излезем от цикъла, трябва да разберем, че сме в него. Затова ще опитам да помогна като изброя няколко признаци, които дават информация дали сме в такъв капан.
За повечето хора такъв сигнал може да е нарастващото безпокойство, липса на сън, неспособност за фокусиране. За други това може да е желание за агресивно поведение, словесно или не, за трети желанието за контрол върху ситуации или процеси. Ако усетите подобни сигнали е важно да идентифицирате основния си страх, който поражда проблема.
Може да приложите един трик, като погледнете отвъд това, за което смятате, че трябва да бъде разрешено, след което се опитайте да насочите вниманието си към страха скрит под него. Все едно пред вас има илюзионист, опитайте да не гледате в ръката която се опитва да ви вземе вниманието, към другата ръка с в която илюзиониста крие монетата. Не гледайте обекта на мислите си или проблема, който трябва да разрешите, наблюдавайте страхът, който ви прави несигурни и обезпокоени. Опитайте се да разберете какво чувствате в момента в тялото си?
Бъдете заедно със страха си, наблюдавайте къде и как се проявява. Почти винаги бягаме от страховете си, и защо не те ни ужасяват. Но именно това бягство и отказа да го преживеем ни вкарва в порочни кръгове. Преди да успеем да се отървем прекомерното мислене, трябва да трансформираме чувството си на страх, което е в тялото ни. В противен случай, рискуваме опитаме да успокоим изплашено дете, като просто го игнорираме.
Това което можем направим е да бъдем със страха си и да се отпуснем заедно с него, да го приемем, за да може той да се отпусне с нас. Можете ли да почувствате страха като усещане и да останете с него? Можете ли да дишате дълбоко и бавно, за да можете да забавите пулса си и да се отпуснете въпреки страховете си? Можете ли да предизвикате един съюзник, в лицето на любопитство си и да погледнете към страховете си с нови очи?
Попитайте се какво е необходимо. Попитайте какво може да ви помогне да разберете страха си, малко състрадание, малко музика, чаша хубав чай, водене на дневник или разходка, рисуване, разговор с близък човек.
Запитайте се какво е най-простото нещо, което бихте могли да направите тук и сега, във този момент, кой е най-простият начин, нека отговора дойде от сърце? След това се доверете на това си решение, дишайте и се преместете в настоящия момент.
Обърнете се към нещо което има в този момент точно пред вас. Какво е нещо точно пред вас, върху което бихте могли да се съсредоточите? За мен може да е светлината в стаята, природата, друг човек, най-често се фокусирам в центъра на тялото си и намирам покоя там. За всеки е различно, възможно е дори да отговорите на имейл или да напишете публикация в своя блог. Изберете нещо просто, което е точно пред вас.
Научете се да се доверявате на това, което сте избрали от сърце, това ще бъде достатъчно да спре порочни кръг, след това се фокусирайте върху нещо тук и сега.
В никакъв случай, не бива да се идеализира умението да се справяме с навика да мислим прекомерно. Това не е цел, да седим като зеленчук който не усеща нищо, не е въпрос на постоянно немислене или някакво преследване на цел, като абсолютна празнота и тн., не е въпрос и на постигане на някакво състояние. Всяка цел която искаме да постигнем, всяко оприличаване, подражание така или иначе за нас е поредната илюзия, плод на нашето съзнание и ни отдалечава от момента тук и сега. Да се увличаме и правим грешки е съвсем нормално. Въпроса е в отношението с което живеем и напрежението което то създава или отнема от живота ни. Ние решаваме кога дали да приемем това като част от нашата човечност, да култивираме обич за неяснотите и страховете си, който ни поднася живота.
Концепции в Дзен
Мушутоку – Умът който не търси нищо