Здравейте, имам удоволствието да Ви поканя на една дзен практика с медитация и рисуване, която ще се провежда редовно в студио „Zentera“
Събитието ще се състой всяка сряда от 19:00, с продължителност 1:30 минути.
В практиката ще използваме рисуването като изразно средство. По време на практиката ще създадем заедно среда в която можем да споделяме и да се изразяваме свободно. Докато практикуваме заедно ще гледаме на рисуването както и резултата от него, като на един общ процес. Практиката има изразен Дзен подход, защото докато творим ние ще използваме трите основни дзен принципа. Ще създаваме изкуство заедно без да преследваме конкретна цел.
Практиката е подходяща за всеки желаещ да работи с подсъзнанието си.
За повече информация моля посетете страницата на събитието https://heikotera.com/dzen-s-chetka-dzen-podhod-kam-tvorchestv-2.
За да присъствате на практиката, моля предварително да се запишете на посочения телефон, за да Ви осигурим място.
Адрес: София, Ул. Порто Лагос 7
Водещ: Николай Петров
За допълнителна информация и записване: 0896686213
“Запазвам в съзнанието си четири прости думи, които пазя в сърцето си, като същевременно позволявам на четката ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм просто присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо.”
„Щастлив съм, дори без причина.“ Запазвам в съзнанието си тези прости думи, пазя ги в сърцето си. Поставям пустата четката върху хартията. Позволявам на енергията ми да се прояви, преди да се появят каквито и да било мисли. В този момент съм присъстващ, достъпен, настроен за игра и незнаещ нищо. Потапям четката в туша и с едно движение изразявам всичко.
Може на пръв поглед на някой да му е странно как с едно движение човек може да изрази всичко в себе си. Може да си зададе въпроса какъв е смисълът на това да изразиш себе си по подобен начин. Ще опитам да отговоря на тези и няколко други въпроси.
Първо, защо избирам рисуване като изразно средство? Дали ще рисуваме, пеем или танцуваме, в действието което извършваме, ние изразяваме себе си по един или друг начин. В случая използвам рисуване като изразно средство, защото много лесно сами можем да наблюдаваме процеса и след това крайния резултат. Още веднага виждаме проявлението на нашата енергия, върху листа хартия. В тази практика самите действия свързани с рисуването както и резултата от него, следва да се разглеждат като един общ процес. Дзен подход, защото в практиката си ние използваме трите основни дзен принципа. Когато създаваме изкуство ние не преследваме конкретна цел. Затова в последствие не гледаме на творбата си с цел поставяне на оценка, не я претегляме и сравняваме. С тази практика ние се учим, че това да си творец не е обвързано с крайния резултат.
“Първата мисъл, най-добрата мисъл”, ако следваме този принцип в практиката си, нашият живот и изкуството ще станат толкова близки, че дори и косъм няма да може да премине между тях.
Как оценяваме и приемаме изкуството. Ако в процеса на практиката създадем красива картина, ние ще и се радваме също толкова колкото и на всяка друга. Приемането е част от нашата практика. Самото действие рисуване е състояние на “не ум”, това състояние на празнота е това от което вадиш идеи и ги правиш реалност. Затова практиката се нарича пуста четката. Ако успеем и оставим четката да рисува сама, сякаш ние не съществуваме, това е момент в който ние създаваме пространство в нашия ум. Навлизаме в състояние на “не-ум” в което липсват, анализи, сравнения, емоции, преднамерености и предишни модели. Изразявайки се, върху листа хартия ще остане единствено отпечатък на нашата жизнена енергия, такава каквато е точно в този момент.
За човек натрупал голям опит е доста трудно да се освободи от него и да действа от празнотата като абсолютно начинаещ. Всеки, който е опитал това, знае каква съпротива оказва умът. Много често умът ни вкарва в капана на рутината. Голяма част от действията ни в ежедневието извършваме на автоматичен режим. Заключваме врата, караме кола храним се и тн. почти автоматично. Какво се случва с нас в тези моменти, къде е нашата енергия. Дали това е оптималното което можем да правим и бъдем.
Дори най-малката дейност която вършим е свързана с нашата енергия и това как я провеждаме в тялото си. Ако имаме осъзнатост за този процес, ще видим че всяко наше действие е следствие на нашата собствена енергия. Ако успеем да се освободим от мисли и очаквания, ако пуснем старите модели, може би ще видим раждането на нещо ново в нас.
Когато се чудим дали сме достатъчно добри за да хванем четката, когато не можем дори да се осмелим да опитаме да се изразим, е по-важно да се запитаме не колко сме добри в техниката си, а дали сме автентични. Дали през върха на четката ще изразим себе си автентично? Ще успеем ли след това да приемем реалността запечатана върху листа, такава каквато е, без да се опитваме да я променяме или класифицираме.
Дали съм автентичен?
Това е въпрос и урок, които участват във всичко което правим. Дишаме, храним се, движим се, почиваме, правим любов. В колко от тези мигове в живота си сме автентични и колко често играем.
Трудно е да погледнем обективно на живота си. По-лекият път е да поддържаме играта в театъра, който наричаме своя реалност.
На всички ни се е случвало и ще продължава да се случва.
Тук идва на помощ методът за балансиране. Всяко действие което правим може да изберем дали да го осъществим от нашия център където се намира всемирния покой, или да действаме подчинени на емоцията. Когато една система, като нашият аналитичен мозък, желае да поеме изцяло контрола и в процеса ни са се родили очаквания и представи, как и какво точно трябва да представлява резултата от нашият труд, сравнен с този на другите. Тогава можем да бъдем сигурни, че ние сме излезли от покоя.
Има много подходи за балансиране и завръщане в нашият център. Медитацията и рисуването, са такива. Преди да започнем практиката ние се държим като малки деца, подскачаме, разклащаме ръце и крака, танцуваме, играем, бръмчим с устни и издаваме странни звуци, докато се изпотим. Според Айнщаин, човек е склонен да създава интелигентни мисли когато пусне контрола и остави тялото си, да се движи естествено.
Всичко това е начин да освободим напрежението натрупано в нас. За да можем,
когато застанем пред хартията с четка в ръка и леко докоснем повърхността, да усетим жизнената енергия как преминава през нея. Тогава пустата четка се изпълва със смисъл, дори така без туш тя вече провежда нашата енергия. След това потапяме четката в туша. Дишаме бавно усещаме земята под нас. След това с едно движение рисуваме следната идея: „Щастлив съм, дори без причина.“ След това изчакваме малко и рисуваме, „Радостта е най-простият начин на благодарност“, изчакаме малко и рисуваме, „Между депресия и експресия избирам експресия”.
Опитвайте, без да очаквате. Изгубете се, вижте “неизвестното“, преживейте най-интимния момент кажете си незнам, това е ключа. Изненадайте себе си почувствайте вместо да мислите.
Първата важна стъпка е да бъдем в телата си – заземени – за да може енергията да тече. Така рисуването или каквато и да е творческа дейност, става проста и ясна. Ще разберете че, изкуството, техниката, имат много малко общо с произведението, което създаваме. И много общо с това кои сме ние, как работим с тялото си, как култивираме, насочваме и отдаваме енергия. Колко леко живеем с тъгата в живота. Колко съзерцателни можем да бъдем, какъв фокус имаме и колко време можем да го задъжаме, присъстваме ли в реалността или играем, колко сме интимни с тишина, дали често си задаваме въпроса, това което създавам в момента Авентично ли е?
Когато се постигне това разбиране и осъзнаване, актът на създаване на автентично изкуство може да се осъществи. Тогава, върха на четката става наш учител.
Ако искате да преживеете тази практика, Ви каня от 19:00 часа всяка Сряда в студио “Zentera” на адрес София ул. Порто Лагус 7.
Местата са ограничени, моля свържете се с мен предварително на телефон 0896686213 – Николай Петров