Заншин е Дзен принципът с помощта на който осъзнаваш, че няма обикновени моменти в живота.
В превод от японски Заншин буквално означава ум без остатък. Заншин е концепция, която можем да открием в дзен, будо (японски бойни изкуства), особено в Кендо, в много японски изкуства, като икебана (аранжировка на цветя), чадо (чаената церемония) и суми-е (рисуване с мастило).
Ако може просто да се обясни, то Заншин е състоянието, в което умът е напълно бдителен и осъзнава заобикалящата го среда; когато умът остава неподвижен, без да е привързан към нищо и е напълно присъстващ във всеки момент.
Действайки тук и сега, в пълно осъзнаване на случващото се, това което се случва с идването на осъзнаването на точно този момент тук и сега, за нас всичко става взаимосвързано и целият Космос е повлиян от нашето отношение, както и ние сме повлияни от целия космос.
За да бъде изпълнен принципът Всяко действие и всяка мисъл във сегашния момент “тук и сега” трябва да бъде хармонична, не трябва да има нищо излишно, човек трябва да присъства изцяло във всяко действие, което прави. Когато ям, ям. Умът ми е изцяло ангажиран с действието на хранене. Когато рисувам рисувам. Умът ми е изцяло ангажиран в настоящия момент. Намирам се тук и сега, изцяло потопен в задачата си до завършването и.
Всяко действие е важно; хранене, обличане, измиване, подреждане на дома, взаимодействие с други хора – всички тези действия са от изключителна важност за нас, най-малкото защото са част от нашият живот. Изпълнявайки ги в ежеднението в пълна осъзнатос и присъствие ние ги превръщаме от тривиялни в сакрални.
В Зазен тялото е статично, но духът ни не е прикрепен за някоя част той е навсякъде и никъде едновременно. По лесно е да започнем да практикуваме, Заншин статично, докато седим в медитация с пълен фокус, ние малко по малко, научаваме да създаваме специфичен вид бдителност. Впоследствие това умение може да се разшири до всяко действие от ежедневието ни и в крайна сметка човек осъзнава, че няма обикновени моменти в неговия живот..
Защото всеки момент е специален, различен и неповторим.
Самото прилагане на принципа Заншин, може да се разглежда като изкуство, изкуство за постигане на 100 процентово внимание и фокус. Предлагам един пример даваш отговор как да постигаме на целите си в живота от легендарния майстор на стребла с лък на име Ава Кензо.
През 20-те години на миналия век германец на име Ойген Херигел се премества в Япония и започва да тренира японското бойно изкуство за стрелба с лък.
Негов учител е Ава Кензо. Кензо бил убеден, че начинаещите трябва да овладеят основите на стрелба с лък, преди да се опитат да стрелят по истинска цел. През първите четири години обучение на Херигел е било позволено да стреля само по бала със слама на три метра разстояние.
Когато най-накрая учителят му позволил да стреля по истински мишени, който били разположени на по-големи разстояния. В началото Херигел се успявал да уцели но с всеки изминал ден неговото представяне ставало по зле. Стрелите излитали далеч от целта и той се обезсърчавал с всеки следващ изстрел. Херигел бил убеден, че проблемът му е в лошото прицелване, но Кензо му обяснил, че проблема не е в самата стрелба или в прицелването. Проблема му е в цялостното разбиране за изкуството и няма общо с неговата техника.
Разочарован от това, учителя не му помогнала по начин а който очаквал, Херигел му казал: „Тогава щом техниката и обстоятелствата нямат значение, вие трябва да можете да уцелите целта и със завързани очи.“
Кензо замлъкнал за момент и след това му казал: „Елате да ме видите тази вечер.“
Стрелба с лък, със завързани очи
След като паднала нощта, двамата мъже се върнали в двора, където се намирала тренировъчната зала. Кензо отишъл до нормалното си място от което практикувал стрелба по мишените, а целта му била скрита някъде в нощта. Майсторът заел поза за стрелба, сложил стрела в тетивата, опънал и пуснал стрелата в мрака.
По-късно Херигел написал в книгата си: „От звука разбрах, че е попаднала в целта.“
Веднага Кензо изтеглил втора стрела и отново стрелял в нощта. Херигел скочил изтичал през двора, за да види резултата от стрелбата.
В книгата си „Дзен в изкуството на стрелбата с лък“, Херигел пише: „Когато включих светлината над стойката на целта, открих с учудване, че първата стрела беше поставена точно в центъра на мишената, докато втората бе преминала точно през средата на първата и я беше разцелипа на две еднакви половини”.
Майсторът по стрелба Ава Кензо, бил толкова внимателен към процеса, неговото умение да се фокусира довело до точен изстрел. Със свръх човешко внимание той успява да възпроизведе точната поредица от движения на тялото си, да види целта в себе си, като успява да уцели центъра на мишената дори без да вижда външната цел. Това пълно осъзнаване на тялото и ума по отношение на целта е известно като заншин.
Заншин е дума, използвана често в японските бойни изкуства, за да се отнесе към състояние на спокойна бдителност. Умът е съсредоточен изцяло върху действията и е фиксиран върху разглежданата задача. Заншин постоянно осъзнава нашето тяло, ум и обкръжение, без да се създава напрежение никъде. Това е бдителност без усилие.
На практика обаче заншин има още по-дълбоко значение. Избирайки да практикуваш заншин, човек избира да живее живота си умишлено и да действа с посока, а не безсмислено да ставаш жертва на хаоса.
Врагът на постоянното осъвършенстване
Има известна японска поговорка, която казва: „След като спечелиш битката, затегни каската си.“
С други думи, битката не приключва, когато спечелим войната. Битката приключва само когато ни мързи, когато загубим фокус, когато загубим чувството си за ангажираност и когато спрем да обръщаме внимание. Заншин: е актът на живот с бдителност, независимо дали целта вече е постигната.
Ние можем да пренесем тази философия в много области на живота.
Писане: Битката не свършва, когато публикуваме книга. Тя завършва, когато се приемем за завършени, когато загубим бдителността, необходима за продължаване на усъвършенстването на това което правим.
Фитнес: Битката не свършва, когато спечелим състезание. Приключва, когато загубите концентрация и пропуснете тренировки или когато загубите фокус и претренирате.
Предприемачество: Битката не свършва, когато направите голяма продажба. Приключва, когато станем нахакани и самодоволни.
Врагът на усъвършенстването не е нито провала, нито успеха.
Врагът на усъвършенстването е скуката, умората и липсата на концентрация. Врагът на усъвършенстването е липсата на ангажираност към процеса, защото процесът е всичко.
Изкуството на Заншин във всекидневния живот
„Човек трябва да подхожда към всички дейности и ситуации с еднаква искреност, еднаква интензивност и максимална информираност, която има когато стреля с лък и стрела.“ – Кенет Кушнер, Една стрела, Един живот
Живеем в свят, обсебен от резултати. Подобно на Херигел, ние сме склонни да наблягаме толкова много на това дали стрелката попада в целта. Ако обаче вложим тази интензивност и фокус и искреност в процеса – където поставяме краката си, как държим лъка, как дишаме по време на освобождаването на стрелата – тогава уцелване то на мишената е просто страничен ефект.
Въпросът е да не се притесняваме за поразяването на целта. Въпросът е да се влюбим в скуката да която може да се породи в практикуването на едно и също действие, да прегърнем всяка част от процеса. Въпросът е да изпълним този момент със заншин, този момент и всеки следващ с пълно осъзнаване и фокус, да носим принципа навсякъде в живота си.
Не е важна целта. Не финалната линия е важна. Важен е начинът, по който подхождаме към целта. Всичко е насочено. Заншин.
Когато Херигел се оплакал от невероятно бавното темпо на обучение, учителят му Кензо отговоря: „Пътят към целта не трябва да се измерва! От какво значение са седмиците, месеците, годините? “
Действителната фраза е „katte kabuto no o o shimeyo“, което буквално се превежда като „Затегнете каишката на каската след победа във войната“.
Просто следваме Пътя.
Това, което мислиш, това ставаш.
Това, което чувстваш,това привличаш.
Това, което си представяш, това създаваш.
Толкова е просто!
“Не ме питай какво е медитация,
Питай ме какво не е.
Където и да седя, медитирам.
Където вървя, медитирам.
Всичко което правя е медитация.”
1956 – Jiangyou Figure Hill Temple Bridge